Четиримата астронавти от мисията Artemis II, чиято рискована експедиция около Луната прикова вниманието на целия свят, дадоха първата си пресконференция в четвъртък. Екипажът – Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох от НАСА, заедно с Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция – се завърна на Земята преди седмица след историческата си обиколка около Луната. За това кратко време четиримата вече се превърнаха в истински световни знаменитости. 

„Когато се върнахме у дома, бяхме шокирани от глобалната вълна на подкрепа, гордост и усещане за съпричастност към тази мисия“, казва Уайзман. „Това беше целта ни. Искахме да направим нещо, което да обедини света.“

Десетдневната мисия бележи първия случай, в който астронавти пътуват толкова далеч от последния полет на Apollo през 1972 г. Освен това екипажът достигна по-голяма дистанция в космоса от всеки човек досега, надминавайки рекорда на Apollo 13 от 1970 г.

Кох добавя, че е трудно да се опише „колко много означаваше за нас да чуем, че мисията е оказала въздействие“.

„Не мога да подчертая достатъчно колко важно беше това за нас“, отбелязва тя по повод вдъхновението, което мисията е дала на хората. „Това беше също толкова важно, колкото и постигането на техническите цели.“

Четиримата астронавти са в отлично състояние след приводняването в Тихия океан, съобщиха от агенцията

Екипажът на Artemis II се завърна на Земята след историческия полет около Луната

Пет секунди свободно падане

Миналата седмица екипажът се завърна на Земята, преминавайки през критичния момент на навлизане в атмосферата. В този етап капсулата се врязва в плътните въздушни слоеве със скорост, превишаваща над 30 пъти тази на звука.

Виктор Глоувър описва преживяването като изключително натоварващо за тялото. Той споделя, че е бил поразен от тътена при разгръщането на парашутите, като преди това капсулата „Орион“ се е спускала стремглаво в пълно радиомълчание – шестминутно прекъсване на комуникацията, причинено от образувания около кораба плазмен слой.

„Усещането беше като да скочиш от небостъргач – така се чувствах в продължение на пет секунди“, разказва Глоувър, описвайки момента, в който капсулата преминава в свободно падане при прехода между различните степени на парашутната система.

При досега с въздушните молекули се създава мощна компресионна вълна, която повишава температурата до близо 2760°C. Защитата на екипажа е поверена на топлинния щит – специален слой в долната част на „Орион“, проектиран да обгаря и ерозира контролирано, за да разсейва топлината и да предпази вътрешността на кораба.

Интересното е, че при тази мисия НАСА използва капсула с топлинен щит, който не е бил напълно оптимизиран. По време на пресконференцията астронавтите потвърдиха, че вероятно са станали свидетели на „загуба на обгорял слой“ – отделяне на парчета от щита. Подобен проблем бе отчетен и при безпилотния тест Artemis I през 2022 г. Тогава НАСА се надяваше да ограничи ефекта чрез промяна в траекторията на навлизане, но самият щит не беше подменен преди старта на настоящата мисия.

„Навлязохме по-бързо. Навлязохме по-горещо“, казва Уайзман за променената траектория.

Въпреки това той подчертава, че „гледайки през прозореца през цялото време, пътуването беше гладко“. Астронавтите очакват пълния анализ на НАСА за представянето на топлинния щит.

Американската космическа агенция вече подготвя ракетата SLS и капсулата „Орион“ за мисията през 2027 г., но лунните модули на SpaceX и Blue Origin са едва на ниво прототипи и изостават с години от графика

Artemis и пътят към Луната: НАСА зависи от Мъск и Безос, но корабите им не са готови

„Търсех признаци на напрежение“

Екипажът откровено говори и за необичайните усещания, които възникват, когато наблюдаваш как родната ти планета се отдалечава, докато се отправяш толкова далеч в космоса.

„Когато погледнеш дисплея и видиш 212 000 мили, а числото продължава да расте... сетивата ти са изострени до краен предел през цялото време“, посочва Уайзман.

„Наблюдавах се всеки ден – търсех признаци на раздразнение, стрес, тревожност или напрежение“, добавя той. „В един момент открихме в медицинския комплект лекарства срещу стрес и тревожност. Помислих си, че изобщо не мога да си представя да ги взема.“

Въпреки неговата увереност, Глоувър признава, че психологическите изпитания са неизбежна част от подобно преживяване. „Това е изключително важно. Разполагаме с екип от психолози и психиатри, които ни подготвят за тези мисии – не сме преминали през всичко това сами.“

Докато капсулата „Орион“ надмина очакванията в открития космос, истинското предизвикателство се пренася от инженерните зали към политическата воля и темпото на подготовка

Доказа ли Artemis II, че можем да кацнем на Луната отново?

Братя и сестри

По време на седемчасовото си прелитане край лунната повърхност на шестия ден от мисията, Глоувър, Кох, Хансен и Уайзман заснеха впечатляващи кадри. Пътуването им вече е част от популярната култура, а според НАСА безпрецедентните кадри от обратната страна на Луната са колкото завладяващи за публиката, толкова и безценни за науката.

След години съвместна подготовка и повече от седмица в космоса, астронавтите описват връзката си като нещо много повече от професионално партньорство. Те се чувстват като братя и сестри, завинаги свързани от изпитанията на мисията – включително съжителството в тесния модул на „Орион“ (с диаметър едва 5 метра), справянето с повредена тоалетна и уникалното преживяване да гледаш Земята от пълната изолация на космически кораб, намиращ се на над 400 000 километра разстояние.

„Това са най-близките отношения, които четирима души могат да имат, без да са семейство“, твърди Уайзман.

Кох се шегува, че когато след завръщането си са спали на борда на военния кораб, леглата им са били „твърде далеч едно от друго“.

„Бяхме на около два метра разстояние и това ни се струваше прекалено далеч.“

Земният спътник не е просто статична скала в орбита – предстоящите експедиции обещават да разкрият фундаменталните неизвестни, които небесното тяло крие

Пет лунни загадки, които мисиите Artemis могат най-накрая да разрешат

„Да приемем малко повече риск“

Астронавтите заявяват, че след завръщането си са заети и им е нужно време, за да осмислят напълно значението на мисията – както за тях самите, така и за света. Всички обаче подчертават, че са мотивирани да продължат напред с още по-смели стъпки в пилотираните космически полети.

Уайзман казва, че ако екипажът е разполагал с лунен модул, „поне трима“ от тях биха се опитали да кацнат на повърхността. 

Хансен също коментира бъдещите планове на НАСА, отбелязвайки, че ако агенцията и международните ѝ партньори искат да изградят база на Луната, където астронавти да живеят и работят постоянно, те трябва да бъдат готови да поемат повече риск.

„Трябва да сме готови да приемем малко повече риск, отколкото сме били склонни в миналото.“