Турция е дала зелена светлина за изграждането на повече батерии за съхранение на енергия за балансиране на електропреносната си мрежа от всяка държава членка на ЕС, показва нов доклад. Това е поредният знак, че богатите страни губят инерция в надпреварата към чиста икономика.

Според климатичния аналитичен институт Ember от 2022 г. насам в Турция са одобрени над 33 гигавата батериен капацитет, докато общият планиран и вече функциониращ капацитет във водещи европейски държави като Германия и Италия е между 12 и 13 гигавата.

Разположена между Европа и Азия, Турция все още разчита силно на въглищата, но вече е част от групата на развиващите се икономики, в които чистите технологии процъфтяват. Този бум се движи от поевтиняването на възобновяемата енергия и новите кризи при изкопаемите горива, пише The Guardian.

С покачването на нивата в атмосферата хората неизбежно вдишват повече от този газ, което повишава киселинността на кръвта

Нивата на въглероден диоксид са безпрецедентно високи. Това вероятно вече променя химията на човешката кръв

Данните идват в момент, когато дипломати се подготвят да се съберат в средиземноморския курорт Анталия през ноември, когато Турция ще бъде домакин на климатичната конференция Cop31.

Уфук Алпарслан, анализатор в Ember и автор на доклада, заяви, че политическите решения в Турция са създали „масивен инвестиционен сигнал“ в сферата на съхранението на енергия, който изпреварва европейските ѝ конкуренти. „Ако бъдат реализирани, турските проекти за батерии ще се превърнат в гръбнака на нов регионален енергиен хъб, базиран на чиста енергия.“

Батериите усилват ползите от възобновяемите технологии,зависими от метеорологичните условия, като вятърните турбини и слънчевите панели. Като съхраняват електроенергия за използване при нужда, те намаляват зависимостта от изкопаеми горива, когато няма слънце или вятър.

Европейски енергийни експерти призовават за по-големи инвестиции в електроенергийните мрежи и съхранението на енергия, за да се намалят замърсяването, разходите и зависимостта от чуждестранни авторитарни режими. Тези призиви станаха още по-спешни след като войната с Иран предизвика поредната криза при изкопаемите горива.

Големият брой проекти в Турция е резултат от мярка от 2022 г., която дава преференциален достъп до мрежата за възобновяеми източници, комбинирани със същия обем капацитет за съхранение. От общо 221 гигавата заявен капацитет за батерии Турция е одобрила 33 гигавата – еквивалент на 83% от сегашния ѝ капацитет от вятърна и слънчева енергия, сочи докладът. Единствено Румъния има по-високо съотношение сред страните от ЕС.

Грег Немет, изследовател в областта на енергетиката в Университета на Уисконсин-Мадисън, който не е участвал в изготвянето на доклада, отбелязва, че „драматичният“ ръст на слънчевата енергия и батериите в някои държави, особено в глобалния юг, съвпада с почти 90-процентния спад в цените им през последното десетилетие.

„Евтината слънчева енергия и батериите създават огромна възможност за изграждане на евтина, чиста и надеждна енергийна система“, казва той. „Страни като Турция се възползват от това.“

Компаниите настояват за мораториум върху продуктовите такси, повече конкуренция и ясни правила, предупреждавайки, че скъпото управление на отпадъците оскъпява икономиката и се прехвърля директно върху потребителите

Бизнесът у нас срещу непрозрачната система за отпадъци: високи такси, растящи разходи и натиск за спешни промени

Турция произвежда около една пета от електроенергията си от вятър и слънце – значително повече от която и да е държава в Близкия изток или Централна Азия, но под средното за Европа. Същевременно страната продължава да разчита на въглища, които се ползват от значителни субсидии и са осигурили 34% от електропроизводството ѝ през миналата година.

Страната си поставя за цел да достигне 120 гигавата инсталиран капацитет от вятър и слънце до 2035 г., спрямо около 40 гигавата днес. Добавените 6,5 гигавата през миналата година обаче са под необходимите 8 гигавата годишно за постигане на тази цел, показва докладът.

Ранен проект на предложената от Турция „програма за действия“ за Cop31 не включваше ангажимент за постепенно отказване от изкопаемите горива – тема, която беше широко обсъждана на миналогодишната климатична среща в Бразилия.

Алпарслан отбелязва, че Турция все още се сблъсква с „няколко пречки“ при реализирането на планираните батерийни проекти, включително забавяния при разрешителните и зависимост от цените на спот пазара на електроенергия. Освен това страната има по-малка нужда от големи батерии в сравнение с много европейски държави, тъй като разполага с големи водноелектрически мощности, които осигуряват базово натоварване.

„Подходът изглежда донякъде предпазлив, а не напълно насочен към бъдещето“, посочва Алпарслан. „Въпреки това Турция изпрати силен инвестиционен сигнал, който надминава този на европейските ѝ партньори.“