Като дете Марцел Мазур трябвало да задържа дъха си в части от Краков, където имало „толкова много дим, че можеше да го видиш и да го помиришеш“. Днес, като специалист по алергии в Медицинския колеж на Ягелонския университет, който лекува пациенти със затруднено дишане, той отлично знае какви поражения нанасят тези токсични газове върху човешкия организъм.

„Не е вярно, че нищо не може да се направи. Но е трудно“, казва Мазур.

Краков, дълго известен като столицата на смога в Полша, е доказателство, че политиците имат силата да спасяват животи, като подобряват качеството на въздуха. Според експертна оценка, споделена ексклузивно с The Guardian, нивата на сажди в града са спаднали значително след 2013 г. В рамките на десет години след обявяването на забраната за отопление на дърва и въглища, са предотвратени близо 6000 преждевременни смъртни случая.

„Шокиращи“ данни показват, че климатичната криза и инвазивните комари могат да разпространят чикунгуня в 29 държави

Проучване: Мъчителна тропическа болест вече може да се предава в по-голямата част от Европа

Отделно изследване на Мазур показва, че през 2018 г. случаите на астма при деца са били с 17% по-малко в сравнение с 2008 г., а случаите на алергичен ринит – с 28% по-малко.

„Това е огромно подобрение“, отбелязва Анна Двораковска, съосновател и директор на организацията Polish Smog Alert. Това е мрежа от граждански организации, създадена в Краков, която стои зад националните усилия за подобряване на качеството на въздуха в Полша. „Преди малко повече от десет години имахме около 150 дни годишно с прекалено високи концентрации на фини прахови частици в Краков. Сега те са около 30“, добавя тя.

Забраната за твърди горива в Краков влиза в сила през 2019 г. Към този момент повечето от десетките хиляди замърсяващи печки вече са подменени. Още в годините преди забраната местната власт ограничава видовете горива и субсидира преминаването към по-чисто отопление, като в някои случаи покрива разходите изцяло.

Според Европейския център за чист въздух намаляването на саждите – известни още като черен въглерод – е спасило 5897 живота за десет години. Изследователите използват утвърдени методи за изчисляване на смъртността и специална измервателна станция във Вроцлав, за да оценят дела на черния въглерод във фините прахови частици (PM2.5), измервани в Краков.

Лукаш Адамкевич, председател на Европейския център за чист въздух, посочва, че напредъкът е резултат от рядко срещан политически консенсус между всички партии. „Зелени, червени, черни, десни, леви – всички казаха: Да, това е проблем, който трябва да решим.“

Критици обвиняват водещите фирми в саботиране на климатичните действия, но казват, че данните все по-често се използват за търсене на отговорност

Половината от световните въглеродни емисии идват от едва 32 фирми за изкопаеми горива, сочи проучване

Черният въглерод е свръхзамърсител, по-мощен от въглеродния диоксид, който се отделя при непълното изгаряне на изкопаеми горива и биомаса. По време на климатичната конференция на ООН през ноември девет държави обявиха първите по рода си планове за намаляване на емисиите на черен въглерод като част от усилията за ограничаване на глобалното затопляне и спасяване на животи.

„Това е голяма стъпка. Ако предприемем действия срещу свръхзамърсителите, можем да окажем огромно влияние както върху глобалното затопляне, така и върху преждевременните здравни последици“, обяснява Рейчъл Хъксли, ръководител на направлението „смекчаване на последствията“ в здравната фондация Wellcome.

Според последните данни преждевременните смъртни случаи от фини прахови частици в Полша са намалели с 18% между 2005 и 2022 г., а в целия Европейски съюз спадът достига 45%.

Краков, столица на богатия на въглища регион Малополша, вероятно е свидетел на най-драматичния обрат в качеството на въздуха в страната. През 2024 г. градът за първи път от началото на измерванията не регистрира превишения на дневните норми за бензо(а)пирен – друг канцерогенен замърсител, отделян при изгарянето на дърва и въглища, според Polish Smog Alert.

Очаква се замърсяването да намалее още повече заради въвеждането на зона с ниски емисии в началото на годината, която ограничава достъпа на определени видове превозни средства до около 60% от територията на града.

Експерти обаче предупреждават, че е нужно още работа. В края на януари Краков за кратко се превърна в най-замърсения голям град в света, изпреварвайки Лахор в Пакистан и Колката в Индия, според класация на IQAir сред 120 глобални града. Смогът навлиза в Краков от околните градове и села, където въглищата и дървата все още доминират в битовото отопление, а градската управа има ограничено влияние върху тази политика.

Мазур отбелязва, че в други части на Полша ситуацията не е толкова добра. Той дава пример с малкия град Шчавница, където има къща. Преди да подмени стария котел, се е налагало да го зарежда с въглища и да чисти пепелта по три пъти на ден през зимата. Преминаването към термопомпа и газов котел е „несравнимо по-удобно и много по-екологично“, споделя той.

Държавите членки постигнаха споразумение за нова стратегия, предлагаща „прагматичен и гъвкав план“ за сигурност на инвеститорите и бизнеса, заявява председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен

90% по-малко емисии до 2040 г: Какво предлага новата европейска цел за климата

„Това, което се случва в градовете и селата около Краков, има пряко влияние върху качеството на въздуха в нашия град“, казва Мазур.

Но обратното също е вярно. Забраната в Краков дава тласък на подобни политики в цяла Полша. Натискът от страна на гражданите и активистите засилва политическата воля за борба със смога и налагане на ограничения върху най-мръсните горива.

Експертите вярват, че успехът на Краков може да послужи за пример на други градове в Източна Европа и отвъд нея. В тези региони смъртността от мръсен въздух остава висока, но общественото недоволство рядко прераства в организирани действия за промяна.

„Опитът ми от работата с градове показва, че без обществена подкрепа това е невъзможно“, подчертава Хъксли. „Тя или движи процеса напред, или – ако липсва – го блокира.“