Защитата на Европа от екстремни метеорологични явления „не е сложна наука“, казва водещ изследовател, след като климатичният консултативен съвет на ЕС призова държавите да се подготвят за катастрофално затопляне на планетата с 3°C.

Мартен ван Алст, член на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC), коментира пред The Guardian, че континентът вече „плаща цена“ за липсата на подготовка, но приспособяването към по-горещо бъдеще до голяма степен е „здрав разум и лесни мерки“.

„Задачата е плашеща, но същевременно напълно изпълнима”, посочва Алст, бивш ръководител на климатичния център на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец, а сега генерален директор на Кралския нидерландски метеорологичен институт.

В нов доклад ESABCC определя сегашните усилия за адаптация към покачващите се температури като „недостатъчни, предимно постепенни и често закъснели“ и съветва властите да се подготвят за свят, по-топъл с 2,8–3,3°C, до 2100 г. спрямо прединдустриалните нива.

Данните карат учените да обявят целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне под 1,5°C за „потънала“

Човешката дейност е помогнала 2025 г. да стане третата най-гореща година в историята, казват експерти

Подобно драстично повишение на температурите – перспектива, която кара някои водещи климатолози да губят надежда – е двойно над нивото на затопляне, към което световните лидери обещаха да се стремят с Парижкото споразумение от 2015 г. Съветът препоръчва дори да се тестват сценарии с още по-високи температури.

През последните години климатичните екстремуми в Европа изненадват учените със своята сила и експертите по адаптация със своята смъртоносност, тъй като затоплянето изкривява климата.

В навечерието на конференцията Cop30 генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреждава, че глобалното затопляне вече е преминало критичната граница, а времето за действие изтича

ООН: Човечеството пропусна климатичната цел от 1.5°C, но все още има време да промени посоката

Проливни дъждове, усилени от климатичните промени, убиха 134 души в германската долина Ар през 2021 г. и 229 души във Валенсия, Испания, през 2024 г. В целия континент летните горещини всяка година причиняват десетки хиляди смъртни случаи, като проучванията приписват между половината и две трети от тях на повишението на температурите вследствие на изгарянето на изкопаеми горива. Миналогодишните горски пожари пък изпепелиха повече територии в Европа, отколкото някога са регистрирали учените.

Десет години след Парижкото споразумение нов доклад предупреждава, че светът върви в правилната посока, но темпото остава твърде бавно, за да предотврати най-тежките ефекти от глобалното затопляне

Нов доклад показва, че усилията за ограничаване на климатичните промени дават резултат – но не достатъчно бързо

Миналата седмица Португалия бе призована да изготви планове за адаптация, след като страната бе ударена от безпрецедентна серия бури, отнели най-малко 16 живота и причинили щети за около 775 млн. евро.

„Преди 20 години щяхме да кажем, че тези екстремни условия ще са проблем главно за по-бедни държави, които не могат да се справят. Сега виждаме, че и Европа е уязвима, особено при условия, с които не се е сблъсквала досега“, казва ван Алст.

„Оказва се, че готовността ни не е особено добра. Имаме сериозна работа по подобряване на системите за ранно предупреждение.“

Рекорден юни повишава средното затопляне за региона до 2,8 °C над нивата от 1991-2020 г.

Западна Европа продължава да чупи рекорди като най-бързо затоплящия се континент

Докладът препоръчва ЕС да въведе задължителни оценки на климатичния риск, да интегрира устойчивостта към климата във всички политики и да насочи повече средства – включително частни - към защитни мерки, без да оценява конкретния обем инвестиции.

Ван Алст, съавтор на последния доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), подчертава, че най-важното е да се избегне бъдеще с толкова силно затопляне.