Държави по целия свят все по-често прибягват до десетилетна техника за модификация на времето като част от усилията си да контролират кога и къде ще вали.

Наред със САЩ и Китай, който разполага с най-голямата програма за модификация на времето в света, Франция, Русия, Индия и Саудитска Арабия са сред нарастващия списък от държави, експериментиращи със засяване на облаци.

За мнозина възприемането на операции за „предизвикване на дъжд“ произтича от необходимостта да се увеличат водните запаси, тъй като глобалното търсене продължава да нараства на фона на климатичната криза.

Други се опитват да използват засяването на облаци, за да разсейват мъгла на летища, да се справят със замърсяването на въздуха, да намалят щетите от градушки или дори да манипулират времето за големи събития, като Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г., припомня CNBC.

По отношение на държавната подкрепа, Китай е финансирал програмата си за модификация на времето с 2 млрд. долара между 2014 и 2021 г., а Саудитска Арабия е изразходвала 256 млн. долара през 2022 г. за първата година от регионалната си програма за засяване на облаци.

Технологичните гиганти vs. фермерите: Нова битка за вода се развихря в Европа

Засяването на облаци цели да подобри способността на облака да произвежда дъжд или сняг чрез въвеждане на миниатюрни частици, обикновено сребърен йодид. Процесът е ограничен както по площ, така и по продължителност и с времето се изчислява, че увеличава местните валежи с 5% до 15%.

Концепцията обаче не е лишена от противоречия. Още от първите експерименти през 40-те години на миналия век опитите за засяване на облаци пораждат опасения относно потенциални екологични рискове и засилват регионалното напрежение в сферата на сигурността. Държави се обвиняват взаимно, че си „крадат“ дъжда.

Има две движещи сили, които подновяват интереса към технологията както в САЩ, така и по света.

„Едната просто е свързана с обстоятелствата – м ного от тези държави и региони страдат от по-голяма нестабилност в климатичните условия, моделите на валежите и водоснабдяването си, което ги принуждава по необходимост да бъдат по-креативни, отколкото в миналото“, казва пред CNBC Огъстъс Дорико, главен изпълнителен директор на Rainmaker - базирана в Калифорния компания за засяване на облаци.

Втората причина – както и същинската, поради която Rainmaker изобщо е създадена – е, че през последните години има някои фундаментални пробиви в начина, по който се извършват измерванията и приписването на ефектите от засяването на облаци, коментира Дорико.

Въпреки 80-годишната му история, интересът към засяването на облаци „на практика спада“ през 70-те и 80-те години, тъй като е трудно точно да се измери каква част от валежите се дължи на тези операции, добавя експертът.

Според него последните технологични подобрения вече позволяват успехът на тези операции да се потвърждава в реално време.

Целта на Rainmaker е да спре засушаването на американския Запад. Компанията се е разраснала бързо през последните месеци – от едва 19 служители в началото на 2025 г. до 120 днес.

Въпреки името ѝ обаче, проектите на Rainmaker е са насочени основно към създаване на сняг.

Дорико казва: „Мисля, че най-важното за Rainmaker този сезон е да предостави недвусмислени доказателства за изкуствено създаден сняг - и да го прави толкова често, че да стане безспорно, че това е жизнеспособна и мащабируема технология.“

Алтман защити ресурсите на AI: Опасенията за водния разход са „неверни“, а „хората също използват енергия“

„Жизнеспособен водоизточник“

Според Франк Макдоноу, изследовател в базирания в Невада Desert Research Institute (DRI), също има две ключови причини, поради които все повече държави възприемат операции по засяване на облаци.

Първо, научните изследвания и усилията за валидиране, проведени по света през последните десетилетия, са предоставили достатъчно данни и анализи разходи–ползи, за да могат заинтересованите страни да използват този инструмент с увереност.

„Другата причина, поради която повече държави може да възприемат технологиите за засяване на облаци, е, че в момента това е една от малкото възможности за увеличаване на все по-натоварените местни водни ресурси или за смекчаване на регионалното замърсяване на въздуха чрез използване на естествените атмосферни системи на Земята като жизнеспособен водоизточник“, казва Макдоноу пред CNBC.

Сухи писти. Това ли е бъдещето на ските?

Повечето други технологии разчитат на водни ресурси, които се извличат директно от повърхностни или подземни води в даден водосбор. Макдоноу дава пример със ски курорти, които използват складирана вода за производство на изкуствен сняг.

„Засяването на облаци действително може да добави нови водни ресурси към системата. Наличието на допълнителни ресурси, които да се ‘вложат в банката на водосбора’ за нуждите от снегопроизводство през следващата година, е причината заинтересованите страни да продължават да финансират тези проекти“, казва той.

"Един турист може да ускори топенето на 100 тона сняг": Човешкият отпечатък руши Антарктида

Смесени резултати

Иранските власти са разпръснали химикали в облаците над басейна на езерото Урмия в края на миналата година в опит да увеличат валежите и да се справят с най-тежката суша от десетилетия.

Подобни проекти обаче не винаги са успешни. Съвместно с правителството на Делхи екип от Индийския технологичен институт (IIT) в Канпур наскоро отчете смесени резултати след опит за засяване на облаци с цел намаляване на замърсяването в индийската столица.

Институтът заяви в свое изявление, че опитът не е бил „напълно успешен“ поради липсата на достатъчно влага във въздуха, но добави, че след експеримента е отчетено измеримо намаляване на фините прахови частици.

„Замръзналият капитал“ на Гренландия: Водата като стратегически въпрос на сигурност

Диана Франсис, ръководител на лабораторията по екологични и геофизични науки в Университета „Халифа“ в Абу Даби, казва, че засяването на облаци може „умерено да увеличи“ валежите при подходящи условия.

Това обаче е постепенно, а не трансформиращо решение и работи най-добре като част от по-широка стратегия за управление на водите и качеството на въздуха.

Операциите по засяване на облаци обикновено струват между 1 и 10 долара на хектар-метър допълнителна вода, отбелязва Франсис, като подчертава, че макар разходите да варират, те са значително по-ниски от тези за обезсоляване.

Да вкараш дъжда в тоалетната: Как Китай превърна недостига на вода в архитектурен стандарт

Съществуват и други важни уговорки - силна зависимост от микрофизиката на облаците (тъй като засяването работи само при вече съществуващи облаци), потенциални геополитически и правни проблеми, свързани с въздействието върху райони по посока на вятъра, каза тя.

Според Световната метеорологична организация изследванията досега не показват съществено въздействие върху човешкото здраве или околната среда от проекти за засяване на облаци със сребърен йодид, но са необходими допълнителни проучвания за оценка на ефектите върху съседни региони.

Агенцията на ООН по въпросите на времето също така признава, че предизвикателствата, свързани с общественото и местното приемане на операциите за „предизвикване на дъжд“, остават значителни.