Активността в частния сектор в еврозоната се свива до най-ниското си равнище от 10 месеца през март, на фона на нарастващи доказателства за ефекта, който конфликтът с Иран оказва върху глобалната икономика.

Внимателно следеният предварителен индекс за активността в еврозоната (PMI) на S&P Global за еврозоната спада до 50,5 пункта през март спрямо 51,9 през февруари.

Икономистите, анкетирани от Reuters, очакваха по-умерен спад до 51,0. Границата от 50 пункта разделя растежа от свиването на икономическата активност.

Данните засилват предупрежденията, че регионът се изправя пред риск от стагфлация – неблагоприятна комбинация от висока инфлация, нарастваща безработица и забавящ се икономически растеж.

„Предварителният PMI за еврозоната вече сигнализира за стагфлационен сценарий, тъй като войната в Близкия изток води до рязко повишение на цените, докато едновременно задушава растежа“, коментира във вторник Крис Уилямсън, главен икономист за бизнеса в S&P Global Market Intelligence.

„Разходите на компаниите нарастват с най-бързия темп от над три години заради скока в цените на енергията и прекъсванията във веригите на доставки, причинени от войната. Забавянията при доставчиците достигат най-високите си нива от средата на 2022 г., основно заради проблеми с корабоплаването“, казва той пред CNBC.

Според икономистите на S&P Global, компаниите в еврозоната леко са ограничили наемането на персонал през март, а ръководствата са понижили очакванията си за производството през годината спрямо прогнозите от февруари.

Фундаменталните предимства на САЩ компенсират непредсказуемите решения на Тръмп, включително войната срещу Иран, посочва председателят на Rockefeller International

Рушир Шарма: Войната с Иран показва колко зависим остава светът от САЩ

Стагфлацията често се разглежда като „най-лошият сценарий“ за икономиката и поставя централните банки в трудна позиция, тъй като инструментите за борба с инфлацията – по-високи лихви – могат допълнително да забавят растежа и заетостта, докато понижаването им стимулира икономиката, но засилва инфлационния натиск.

Еврозоната не е единствената, която усеща забавяне в частния сектор заради войната с Иран. Данни за PMI от Индия, публикувани по-рано във вторник, също показват, че растежът на производството е достигнал най-ниското си ниво от октомври 2022 г.

„Критична“ енергийна криза

Настоящото напрежение в Близкия изток прави предишните прогнози за растеж и инфлация до голяма степен неактуални. Бизнесът и политиците се опитват да оценят посоката на разходите и инфлацията, без яснота колко дълго ще продължи конфликтът.

В ревизираните си прогнози от миналата седмица Европейската централна банка вече очаква икономически растеж от 0,9% през 2026 г. и средна инфлация от 2,6% тази година.

Тези прогнози обаче може да се окажат твърде оптимистични. По думите на Уилямсън, ценовият компонент на PMI подсказва ускоряване на инфлацията към около 3%, като „натискът от разходите вероятно ще продължи да повишава крайните цени през следващите месеци“.

„Перспективите зависят от продължителността на войната и от евентуалните ѝ дългосрочни ефекти върху енергетиката и веригите на доставки, но данните от PMI ясно показват, че Европейската централна банка вече не се намира в ‘удобна позиция’ по отношение на баланса между растеж и инфлация“, добавя той.

Инфлацията и отражението ѝ върху растежа се превръщат във все по-сериозен проблем за държавите, където споменът за енергийната криза от 2022 г. е пресен

Фискалният капан на новата енергийна криза: Европа и Азия между инфлация и дълг

Рафаел Брюн-Агер, икономист за еврозоната в J.P. Morgan, отбелязва, че данните за март показват, че конфликтът с Иран вече оказва осезаемо влияние върху икономиката на региона.

„Като цяло проучването сочи значителен краткосрочен инфлационен ефект от по-високите цени на енергията, който може да се пренесе и в базисната инфлация. Енергийният шок може да удари рентабилността на бизнеса и вече се отразява негативно върху търсенето и производството в региона. Бизнес настроенията се влошават осезаемо. Данни на Европейската комисия, публикувани в понеделник, вече показаха сериозен спад в потребителското доверие през март“, посочва той.

По-рано във вторник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че е настъпил моментът за преговори с Иран, предвид „критичния“ характер на глобалната енергийна криза.

„Ситуацията е критична за енергийните доставки в световен мащаб. Всички усещаме ефекта върху цените на газа и петрола, върху бизнеса и обществата ни, но е от изключително значение да се стигне до договорено решение, което да сложи край на военните действия в Близкия изток“, заяви тя.