Два дни след като заплаши да „унищожи напълно“ иранските електроцентрали, в понеделник Доналд Тръмп заяви, че САЩ са провели „много добри и продуктивни“ разговори с Техеран, като между двете страни има „сериозни точки на съгласие“.

Реакцията на Иран беше бърза и категорична – отричане, че изобщо са се състояли разговори.

Мохамад Багер Галибаф, един от водещите фигури в иранското военно ръководство, заяви: „Фалшиви новини се използват, за да се манипулират финансовите и петролни пазари и да се избяга от блатото, в което САЩ и Израел са затънали.“

Тази остра реакция – дори към идеята за непреки преговори – подчертава сериозните препятствия пред евентуална сделка за край на войната, която Тръмп твърди, че е постижима.

Ако американският президент действително е сериозен относно споразумение, той може би е отворил малък прозорец за дипломация. Но Техеран остава дълбоко недоверчив към лидер, който вече два пъти е атакувал Иран в момент, когато преговорите уж са били в ход, и който настоява за пълна капитулация на режима, отбелязват анализаторите на Financial Times.

Тръмп обяви, че е имал „продуктивни“ разговори, докато Техеран отрече, че е в директни преговори със САЩ

Петролът отново над $100: Тръмп и Иран с противоречиви сигнали за преговорите

Какво би могъл да приеме Иран?

Ирански официални лица, включително президентът Масуд Пезешкиан, заявяват, че Техеран ще се нуждае от „гаранции“, че няма да бъде атакуван в бъдеще, ако се съгласи на каквато и да е сделка.

Режимът води битка, която смята за екзистенциална – стартирала не с настоящия конфликт, а още с 12-дневната война, започната от Израел през юни миналата година.

От началото на новата ескалация на 28 февруари стратегията на Иран е да увеличи цената на конфликта, за да възпре нови удари.

Той предизвика глобални икономически сътресения чрез затварянето на Ормузкия проток и атаки срещу енергийна инфраструктура в Персийския залив.

Според експерти и вътрешни източници режимът може да продължи войната, ако не получи търсените гаранции – дори и Тръмп да обяви край на конфликта.

Въпреки хилядите удари от САЩ и Израел, Иран продължава да изстрелва ракети и дронове към Израел и държави от Залива.

САЩ ще пускат около 1 до 1,5 милиона барела дневно от стратегическия си петролен резерв и допълнителни количества дизел заради скока в цените на горивата

3 милиона барела петрол на ден за спасяване от кризата в Иран прогнозират САЩ

Колко лесно е да се отвори Ормузкият проток?

Иран от години заплашва да затвори протока, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол и газ. Сега, след като го направи, Техеран дава сигнал, че „нормалност“ вече няма да има.

Способността му да блокира трафика чрез заплахи и атаки е основният му лост за натиск върху САЩ и глобалната икономика.

Корабособствениците вече избягват маршрута. Съобщава се, че поне един танкер е платил 2 млн. долара за безопасно преминаване. Ирански депутат дори намеква, че това може да се превърне в постоянна практика – своеобразна „такса“ за преминаване.

Това сериозно тревожи съюзниците на САЩ в региона, чиито енергийни износни потоци са силно засегнати, отбелязва FT.

Ръстът на акциите на компаниите за чиста енергия изпреварва този на петролните гиганти, тъй като инвеститорите залагат на преход към възобновяеми източници

Китайската „батерийна тройка“ увеличава пазарната си стойност със 70 млрд. долара. Войната с Иран предизвиква „смяна на парадигмата“

Какво ще стане с ядрената програма на Иран?

Тръмп многократно заявява, че една от целите на войната е да се предотврати придобиването на ядрено оръжие от Иран. Той дори твърди, че програмата е била „унищожена“, след ударите по обектите за обогатяване на уран.

В понеделник той каза, че САЩ биха искали да поемат контрол върху запасите от обогатен уран на страната.

Иран разполага с над 9000 кг обогатен уран, като около 440 кг са близо до оръжейно качество. Според иранските власти този материал е под развалините на бомбардираните съоръжения.

Източници от последните преговори твърдят, че Техеран е бил готов на „нулево складиране“ и разреждане на високообогатения уран. Американски представители обаче оспорват, че е имало съществен напредък.

Според експерта Вали Наср Иран може да се съгласи да се откаже от високообогатения уран, ако запази контрол върху Ормузкия проток.

По думите му пред FT Техеран вижда способността си да затваря протока като средство за възпиране на бъдещи конфликти и потенциален източник на приходи.

Пазарни наблюдатели обясняват спада с комбинация от макроикономически фактори и преструктуриране на позиции

Златото потъва още по-дълбоко в мечи пазар, докато разпродажбите продължават

Какво ще стане с ракетната и дрон програмата?

В началото на войната Тръмп заяви, че САЩ ще „унищожат“ ракетния капацитет на Иран.

Въпреки това Ислямската република продължава ежедневно да изстрелва ракети и дронове.

До този момент Иран категорично отказва да включи тези програми в преговори, тъй като ги счита за ключови за водене на асиметрична война.

Съюзниците на САЩ в Залива обаче настояват именно този въпрос да бъде решен.

Финансови институции, свързани със САЩ и притежаващи американски държавни облигации, ще бъдат разглеждани като цели, наред с военните бази

Иран заплашва и финансовите институции на фона на ултиматума за Ормузкия проток

Ще поиска ли Иран облекчаване на санкциите?

Президентът Пезешкиан заяви, че условията за край на войната включват:

▪️ компенсации за нанесените щети

▪️ признание на правото на Иран да обогатява уран

▪️ международни гаранции срещу бъдещи атаки

Макар да не е казано директно, облекчаването на санкциите остава ключово искане – особено за възстановяването на икономиката.

След войната Иран ще бъде в още по-тежко състояние и ще се нуждае от финансиране за възстановяване на инфраструктурата и армията.

Доналд Тръмп обаче никога публично не е показвал готовност да облекчи санкциите срещу режим, който определя като „най-големия държавен спонсор на тероризма в света“.