„Излез. Преживей нещо“: Вкусът на лидерството с актрисата Ива Папазова

Беше ранен следобед на филипинския полуостров Карамоан. Чаках Ива под тънка сянка на ръба между сушата и морето – с неговите опръскани със зелено варовикови скали и безброй малки плажове, недокоснати от човешки Instagram.

С Ива бяхме част от редакторския екип на „Сървайвър“. Между тежките снимачни дни, започващи в пет сутринта и свършващи с пурпурните залези, имахме малко свободни часове. В тях тя вече беше намерила начин да покори местните – и да открива пътища към още по-тайни кътчета.

Само че този ден тя пак закъсняваше за скока ни в дивото. Не защото наваксваше със съня. Преди да се впусне в живота, имаше свой „ритуал“ – ако така може да се нарече тренировка в скалъпена под слънцето барака с няколко тежки фитнес уреда.

Сякаш проглеждаше едва след като минеше през това задушно пространство. „Видя ли каква риба тон извадиха от морето? Довечера ще ядем“, казваше с ей такива събудени от усилието очи, докато слагаше в чинията си манго и папая и се оглеждаше за Драконов плод. Тогава вече знаех, че можем да тръгнем да ядем живота.

Ива Папазова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. 7 години е част от трупата на ДТ „Адриана Будевска“. Участва в спектаклите „Госпожица Юлия“, „Куклен дом“, „За Господ – забранено“, „Примадони“, „Сватба със закъснител“ и дрруги

Пет години по-късно, докато отново споделяме чиста азиатска храна, признавам колко съм ѝ се чудила на тренировките - насред малкото възможен тропически мързел. Но и че точно там съм пропуснала нещо важно.

Затова днес я каним в поредицата The Taste of Leadership. Lunch Talks @ JAZU. Защото лидерството започва от най-простото – от начина, по който управляваш собственото си състояние.

Проектът е посветен на пътя към професионалния и личен успех, минаващ през паузите, които си даваме – и динамични, и статични. Затова на фокус е бизнес обядът – не като корпоративен статус, а като пространство за „депозиране“ на енергия и на идеи, които витаят във въздуха с ароматите на добрата храна.

Да си върнем времето за себе си: Вкусът на лидерството с Недялко Жеков, управляващ партньор в JAZU

Ива Папазова е актриса и инфлуенсър, партньор в живота на писателя Георги Блажев и майка на 2-годишната им дъщеря София.

Съчетава семейния живот с театъра и създаването на съдържание за социалните мрежи. Във всичко това се опитва да е постоянна в нещо просто – да се движи и да се храни здравословно:

Ако си немарлив към себе си, трудно ще бъдеш внимателен към работата и хората.

Паралелно със сценичната си кариера Ива учи „Мениджмънт в екранните изкуства“ и работи като редактор в телевизионни формати, сред които „Фермата“, „Сървайвър“, „Мастършеф“, „Шоуто на Николаос Цитиридис“.

Не е като да е израснала с дъмбели в дланите си. „Започнах с фитнеса чак на 23, докато работех в Бургаския театър – просто в този град всички се движат“, разказва Ива.

„Във Филипините вече бях обсебена и се стараех да спазвам програмата си. Снимките на риалити формат са изключително натоварващи – дълги часове, различни характери, с които трябва да се сработваш. Обичам да оставам малко със себе си и тренировките бяха моето лично време. Събират ме, подреждат ме, изчистват напрежението“, разказва Ива.

Същата философия прилага и към храната. „През годините съм експериментирала с различни режими и ясно съм усещала промяна не само във външния вид, а в мисленето и енергията. Знам колко директна е връзката между това какво консумираме и начина, по който минаваме през деня - дали тежи, или се движи леко.“

Плодовете и зеленчуците са нейното гориво. Обича ориз, овес, леща и месо като източник на протеин. Напоследък обаче усеща нужда да си почине от него – и затова избира веган бенто кутията на JAZU.

Мисо супата идва като топла покана да забавим темпото. До нея са подредени свежи хосомаки с манго и салата уакаме, както и едамаме със сол Maldon. Сетът завършва с окономияки – традиционна японска зеленчукова палачинка, поднесена с ориз Hakumaki.

„Ето това харесвам в японската кухня – много зеленчуци, чист протеин, премерени порции. Баланс, без крайности“, коментира Ива. Шегува се, че ако майка ѝ сега види масата ни, ще каже „Леле, за кого по напред?!“ и добавя:

Преяждането замъглява фокуса. А по-леката храна дава яснота. В комбинация с движение тялото започва да работи с теб, а не срещу теб.

Когато я питаме кои нейни качества са плод на постоянството ѝ в грижата за добрата форма, тя изтъква упоритостта. „Да не се отказвам лесно. Да опитвам пак и пак, докато се получи. Това съм го научила от тренировките – там няма бързи резултати.“

Издръжливостта също - на глад, на студ, на жега. „Снимали сме в тежки условия и разбираш, че тялото и психиката ти могат много повече, отколкото си мислиш.“

Оттам идва и друг трениран навик: способността ѝ да се откъсва – да вижда цялата картина отвисоко, да не се паникьосва в трудни моменти.

Дисциплината в личния живот изгражда характера ти. А характерът – кариерата.

Понеже започнахме със „Сървайвър“, естествено стигаме и до нейния личен период на „оцеляване“.

„Наивно си представях, че след като родя, ще имам време и енергия за тренировки“, споделя Ива. Реалността: в началото и пет минути стречинг са успех – ако изобщо се случат. После идва непрекъснатото тичане след детето и нейното време за спорт просто изчезва.

На това отгоре се появява чувството за вина - сравнения с майките, които споделят в интернет как стават в пет сутринта да тренират. „Не знаеш чуждия контекст, а само се натоварваш.“

Затова избира да се върне към ритъма си постепенно. „Разбрах, че това е процес, а не рестарт с един бутон“, казва Ива. „Давайте го по-леко, без революции“, е посланието ѝ към всички в нейното положение.

Точно покрай майчинството Ива открива гласа си в социалните мрежи. Дотогава те не са нейната територия. Но реакцията срещу идеализираната картина на „перфектното родителство“ я кара да говори по-истински.

„Така се събра общност от жени, с които общуваме съвсем нормално, без розов филтър.“

Нейните дни без филтър са две реалности, които се сменят постоянно. Когато детето е на градина – тренировка, работа, идеи, монтаж. Когато е вкъщи – грижа и присъствие, а работата се измества вечер.

„Вече не се опитвам да контролирам всичко. Просто минавам от едното в другото“, казва Ива.

Напомням си, че понякога най-доброто презареждане е просто да оставиш света да продължи без теб за малко.

Признава, че към храната е все още строга – често дори към чинията на близките си. Работи върху това и се опитва да предава отношението си по-позитивно – със здравословни десерти и по-леки варианти на любими рецепти.

Вярвам, че полезната храна е най-вкусна – въпросът е да я изберем с любов, а не с осъждане.

Като инфлуенсър Ива сама си е шеф – и това се оказва по-сложно, отколкото звучи.

„Хем е супер да работиш за себе си, хем лесно се увличаш. Няма ясна граница между края на работния ден и началото на почивката. Все нещо мислиш, пишеш, проверяваш. И отнякъде идва онова: ‘Леле, не съм била активна в социалните мрежи!’“, признава тя.

В такива моменти си напомня кое е важно – семейството, здравето, присъствието. И е честна: балансът не е стабилна линия, а постоянно договаряне: „Винаги нещо изостава – или работата, или грижата за себе си, или връзката ни като двойка.“

В момента най-много куца времето само за нея и Георги. Често са заедно, но в работен режим. Затова отскоро ходят на терапия за двойки – не защото нещо се е счупило, а за да се върнат един към друг осъзнато.

Покрай различните терапии Ива се запознава с идеята за „7 удоволствия на ден“ – съвсем малки, нарочни паузи. Десет минути четене. Кратка разходка. Епизод от любим сериал по средата на натоварен ден.

„Не може постоянно да сеем – трябва и да почакаме да покълне“, казва тя.

„Живеем в култура на непрекъснато бързане, но креативността се храни от живота, не от стоенето пред екрана и в абсолютното подчинение на постоянството. В НАТФИЗ, когато нещо не ни се получаваше на сцената, Стефан Данилов казваше: „Излез. Преживей нещо.“

Тя вярва, че това важи за всяка професия.

А каква е ролята на „бизнес обяда“ в посланието „Излез. Преживей нещо“?

„Пространство за човешко свързване“, казва Ива. По думите ѝ обядът с клиент, партньор, колеги е най-достъпното общо преживяване.

„Не е нужно да се качите заедно на Еверест – достатъчно е да седнете на маса“, казва Ива.

„Наблюдаваш какво избира човекът срещу теб, как общува, бърза ли, или се наслаждава. В тези малки жестове се разкрива характер.

Може би това е луксът днес – не скъпото, а бавното. Да имаш време да поседиш, да се засмееш и да си спомниш кой си извън всички роли.