Атаките на Иран постепенно тласкат страните от Залива към критична точка, поставяйки ги пред избор между сдържаност и ответен удар.

Съседите на Иран в Персийския залив многократно бяха обект на атаки с дронове и ракети като част от ответните действия на Ислямската република срещу бомбардировките на САЩ и Израел от края на февруари.

Най-новата и вероятно най-сериозна ескалация дойде тази седмица, когато Техеран нанесе ответен ракетен удар по терминала за втечнен природен газ Рас Лафан в Катар, след израелската атака срещу газовото находище Южен Парс в Иран.

Държавите от Залива – включително Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Оман и Кувейт – заявиха, че „цената трябва да бъде платена“ и че атаките „не могат да останат без отговор“, но засега не са предприели военна ответна реакция.

Анализаторите обаче са единодушни, че тази дипломатическа и отбранителна позиция няма как да бъде устойчива в дългосрочен план, пише CNBC.

В момента страните от Залива вероятно обмислят кога, къде и по какъв начин да преминат от неутрална към по-активна, офанзивна позиция.

Търпението очевидно се изчерпва. Саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд предупреди, че толерантността към иранските атаки има граници.

„Важно е Иран да разбере, че кралството, както и неговите партньори, разполагат със значителни способности и ресурси, които могат да използват, ако решат“, заяви той.

„Търпението, което се проявява в момента, не е безкрайно.“

Катар съобщи в сряда, че ирански ракетни удари са повредили ключов терминал за износ на втечнен природен газ

Brent удари $115, а газът в Европа скочи с 30% след ударите по енергийни обекти в Катар и Иран

Дилемата пред страните от Залива

Лидерите в региона са изправени пред сложен избор, тъй като Иран продължава да атакува критична инфраструктура.

Въпреки активните дипломатически усилия за запазване на неутралитет, страните от Залива се оказват в центъра на конфликта. Ограничаването на достъпа на САЩ до военни бази в региона не е достатъчно, за да ги предпази от ирански удари.

В същото време всяко решение за военен отговор крие риск от още по-тежка ескалация от страна на Иран.

Основният избор е между два сценария, и двата с висока цена:

• продължаване на дипломатическите усилия и отбранителните мерки

• преминаване към офанзивни действия с цел ограничаване на иранските способности за атаки

Съоръжението Южен Парс произвежда около 730 млн. кубични метра газ дневно – обем, близък до средното дневно потребление на Европейския съюз

Израел удари най-голямото газово находище в света, отваряйки нова фаза на войната с Иран

Различни нива на уязвимост

Въпреки засилващата се реторика срещу Иран, координиран отговор между държавите ще бъде труден, тъй като те са засегнати в различна степен.

Обединените арабски емирства съобщават за над 2000 атаки с дронове и ракети от началото на конфликта, докато Оман е засегнат значително по-слабо. Израел също е мишена на ирански удари, но многослойната му противовъздушна отбрана значително ограничава щетите.

Засега информацията не е потвърдена от Иран. Тел Авив обещава още по-голяма интензивност на ударите

Израел твърди, че е ликвидирал иранския министър на разузнаването при нощна операция

В центъра на конфликта

Макар атаките на Иран срещу съседите му да изглеждат на пръв поглед нелогични, експертите смятат, че стратегията на Техеран цели максимален натиск върху региона, за да принуди държавите от Залива да окажат влияние върху САЩ за по-бързо прекратяване на конфликта.

От своя страна САЩ също се опитват да привлекат съюзниците си от Залива към по-активно участие, но те засега запазват неутрална позиция.

Иран изглежда действа на ръба – провокира съседите си, но без да преминава към пълномащабна ескалация. Въпреки това новите заплахи срещу енергийна инфраструктура показват, че рискът от по-сериозни атаки остава висок.

Рязките движения при акции, валути и суровини принуждават инвеститорите да закриват позиции по цял свят

Глобалните хедж фондове с най-тежки загуби от април, петролът и войната с Иран разплитат позициите

Ограниченията на отбранителната стратегия

Чисто отбранителният подход може да се окаже неустойчив при продължителен конфликт.

Пробивите в противоракетната отбрана, ограничените запаси от прехващащи системи и високата цена на защитата в сравнение с нападението поставят сериозен натиск върху държавите от Залива.

Освен това липсата на ответна реакция може да отслаби възпиращия ефект и да насърчи бъдещи атаки от страна на Иран.

Серията от атаки последва израелския удар, при който беше убит Али Лариджани – ръководител на сигурността на Иран и председател на Върховния съвет за национална сигурност

Иран засилва ответните удари към американски и израелски цели

Възможни сценарии

Страните от Залива разполагат с няколко опции:

• да предоставят пълен достъп на САЩ до въздушното си пространство и бази за офанзивни операции

• да използват собствените си способности за прецизни удари срещу ирански ракетни и дрон платформи

• да се фокусират върху икономическата стабилизация и осигуряване на корабоплаването през Ормузкия проток

Под повърхността на конфликта се е отворила изключителна пропаст – между компаниите, които процъфтяват заради скъпата енергия, и онези, които са смазани от изключително поскъпналите разходи за производство

Корпоративните победители и губещи в Европа от петролната криза заради Иран

Риск от катастрофална ескалация

Анализатори предупреждават, че всяка ескалация може да доведе до непредвидими и тежки последици.

Иран разполага със значителен арсенал от дронове, които са трудни и скъпи за неутрализиране. Възможно е също да активира съюзници като хутите за атаки в Червено море, създавайки двойна блокада на ключови търговски маршрути.

Съществува и риск от удари по критична цивилна инфраструктура като електроцентрали и съоръжения за обезсоляване на вода.

Подобен сценарий може да доведе до „катастрофален успех“ - щети, толкова мащабни, че да принудят държавите от Залива към пълномащабен военен отговор.