За милиони фенове по целия свят тръпката от спорта на живо не се изчерпва с резултата, който виждат на таблото. Тя идва от звука на топката, свирката на съдията и реакцията на публиката. Но как изглежда този свят за хората, които не могат да чуват?

На Deaflympics в Токио – най-престижното международно състезание за глухи спортисти – звукът приема друга форма. Не като нещо, което се чува, а като нещо, което може да се види, почувства и дори да се държи в ръце, разказва BBC.

С повече от век история Deaflympics вече не е само спортно събитие. То се превръща и в глобална тестова платформа за иновативни технологии, които правят преживяването на спорта достъпно за всички. Инженери, дизайнери и представители на глухата общност работят заедно, за да създадат нови начини за възприемане на атмосферата.

От визуализирани звуци на екран до системи за изкуствен интелект, които превръщат звуците в текст и език на жестовете, и устройства, които превръщат движението във вибрации – Deaflympics предлага поглед към бъдеще, в което звукът вече не принадлежи само на хората, които могат да го чуват.

Япония е една от водещите сили в тениса на маса, а публиката реагира на всяко разиграване. Вместо само да следят топката, глухите зрители насочват поглед към голям екран над игралното поле.

Там се появяват анимирани японски ономатопеи – думи, които имитират звуците. Всеки удар, всяко ускорение и всяка мощна атака се визуализират чрез динамични символи, които показват ритъма и интензивността на играта.

В японската култура този визуален език е добре познат от манга и медиите. По време на Deaflympics той се превръща в инструмент за достъпност, който помага на зрителите да разберат кога моментът е решаващ, кога темпото се ускорява и кога напрежението достига своя връх.

„Бях състезател по тенис на маса и предпочитам да наблюдавам самата игра“, казва Ито Маки от Японската асоциация по тенис на маса за глухи пред BBC.

„Но за хората, които не играят или не могат да чуват, това им помага да разберат много повече. Да видя подобно събитие днес е изключително вълнуващо.“

Тазгодишните олимпийски медали са по-скъпи от всякога

AI превръща звуците на града в текст и жестов език

Със състезания на 19 различни локации в Токио Deaflympics превръща града в своеобразна лаборатория за технологии за достъпност.

В 19 станции на метрото са внедрени прозрачни екрани на компанията Toppan, които превеждат речта в текст в реално време. Това позволява на глухи и чуващи пътници да комуникират по-лесно, независимо на какъв език говорят.

Още по-напреднала е система, разработена от Fujitsu. Тя използва AI, за да разпознава различни звуци – от съобщения на перона и приближаващи влакове до предупредителни сигнали – и ги превежда в текст и език на жестовете.

Системата визуализира и определени звуци чрез графични символи, за да предава не само информацията, но и нейния емоционален контекст – например спешност или опасност.

Технологията е разработена съвместно с ученици от училище за глухи в Кавазаки.

„В Япония много ученици използват влакове всеки ден. Създадохме това устройство заедно с глухи ученици, за да бъде полезно, безопасно и дори забавно“, казва Тацуя Хонда от лабораторията за нови технологии на Fujitsu.

Финландската Deaflympics състезателка Сара-Елисе Руоконен подчертава значението на този подход: „Важно е глухите хора да участват в разработката, защото ние най-добре знаем от какво имаме нужда.“

От тромави машини към плавни движения: Възможна ли е грацията при роботите?

Когато зрителите могат да „почувстват“ състезанието

В залата Tokyo Budokan, където се провеждат състезанията по джудо, звукът се превръща във физическо усещане.

Зрителите носят специални устройства, разработени от компанията Hapbeat. Микрофони и сензори улавят всяко движение на татамито – стъпки, сблъсъци и хвърляния – и ги превръщат във вибрации.

Леките движения създават фини вибрации, докато силните хвърляния се усещат като силен удар в гърдите.

„Стъпките бяха като леки вибрации, сблъсъците бяха по-силни, а хвърлянията – тежки и отчетливи. Всяко усещане беше различно. Това е невероятно – прави всичко много по-разбираемо“, казва Ери Терада, фен на джудото.

Устройството също така сигнализира началото и края на мачовете – информация, която обикновено се съобщава само със звук.

„Най-простото нещо е да знаеш кога започва или приключва мачът. Тъй като не мога да го чуя, това устройство е изключително полезно. Дава усещането, че наистина присъстваш“, казва бившият плувец Сано Акира.

Интересното е, че технологията привлича и чуващи зрители, които също искат да усетят атмосферата по нов начин.

Скандалите, които помрачиха „зловещия“ френски триумф във фигурното пързаляне

Когато музиката може да се държи в ръцете

Една от най-впечатляващите демонстрации идва от японската стартираща компания Pixie Dust Technologies. Тяхното устройство Sound Hug представлява сфера с размер на футболна топка, която реагира на музика чрез светлина и вибрации. Потребителят буквално може да „прегърне“ звука.

Индийската голф състезателка Дикша Дагар, златна медалистка от Deaflympics, описва преживяването така:

„Можем да почувстваме музиката чрез вибрациите. Това ни позволява да разберем звука по начин, който е достъпен за нас.“

Deaflympics като тестова платформа за бъдещето

Deaflympics показва как технологиите могат да трансформират не само спорта, но и ежедневието. Събитието се превръща в реална тестова среда за нови решения – включително експериментални смарт очила, които показват информация в реално време.

Изводът е, че когато достъпността е заложена от самото начало, иновациите стават по-добри за всички.

Когато звукът може да се види, той става по-разбираем. Когато може да се почувства, той става по-реален. А когато технологиите се създават с участието на хората, които ще ги използват, те променят правилата.