От олимпийския подиум до Нобеловия комитет: Уникалният път на един човек

Ако спечелиш олимпийски медал, със сигурност ще запишеш името си в историята. По същия начин – ако спечелиш Нобелова награда. Но има един човек в световната история, който е направил и двете. И въпреки това той далеч не е сред най-известните, пише Popular Science.

Той се казва Филип Ноел-Бейкър и на първо място е учен. А след това спортист, общественик и борец за мир.

Роден е във Великобритания през 1889 г. в семейството на отдадени християни и родителите му много държат на доброто образование. Самият той от ранна възраст има големи постижения в ученето. На едва 22 години се отличава със задълбочени познания по история и икономика, учи в Кеймбридж и е напът да придобие докторска степен по международно право.

Едновременно с това е лекоатлет и председател на студентския спортен клуб. През лятото на 1912 г. Бейкър зарязва учението за известно време, за да се подготви за предстоящата Олимпиада.

А тя се оказва паметна. Джим Торп, наричан „американският феномен“, печели в петобоя и десетобоя в леката атлетика. Представянето му е толкова впечатляващо, че шведският крал Густав V го обя0вява за „най-великия спортист в света“.

Историята на Торп заслужава отделен разказ, защото той е първият американски спортист от индиански произход, достигнал до такива постижения. Освен това е изключителен с уменията си в различни дисциплини.

Трябваха ми пари: Американският разузнавач, който издаде на КГБ почти всички двойни агенти

На тази Олимпиада Великобритания печели само един сребърен медал в тегленето на въже. Бейкър не успява да се отличи, но това не го отчайва. През 1915 г. се жени, като добавя фамилията на жена си Ноел към името си. Планът му е да се яви отново на Игрите през 1916 г., но те са отменени, тъй като през 1914 г. започва Първата световна война. Затова Ноел се състезава отново чак през 1920 г., когато е вече 30-годишен. И печели сребро в бягането на 1500 метра.

Преди това обаче му се налага, както и на милиони други мъже, да преживее ужаса на войната. В спомените си години по-късно той ще разкаже, че в полунощ на 4 август 1914 г. чул ударите на часовника на Биг Бен в Лондон, а след това и шума от преминаването на артилерийските поделения и разбрал, че някъде „оръдията вече стрелят“, че войната е започнала.

Отявлен пацифист и противник на въоръжените конфликти, Ноел служи в медицинските поделения. Организира отряди от линейки, извозва тежко ранени, грижи се за тях, за което е награждаван многократно. След края на войната, както мнозина, преминали през тази месомелачка, той се превръща в борец за мир.

Ноел започва работа в екипа на лорд Робърт Сесил, по-късно многократно назначаван за министър, а непосредствено след войната – един от хората, които упорито работят за създаването на ОН, която по-късно ще прерасне в ООН. Това е съвсем нормално за онези години, защото хората, преживели световната война, са убедени, че трябва да се намери начин за мирно разрешаване на конфликтите и виждат в организацията инструмент за постигане на тази цел.

Фалшивата тревога, която доближи света до ядрен конфликт

Само две десетилетия по-късно обаче на човечеството ще му се наложи да преживее още един световен конфликт. В годините на Втората световна война Ноел е депутат и високопоставен чиновник, който се обявява против т.нар. килимни бомбардировки. Това е стратегия, която британските ВВС използват срещу германските градове. Резултатите са хиляди убити и разрушени до неузнаваемост градове. В условията на световна война на това се гледа като на необходима жестокост, още повече, че в Европа почти няма нация, която да не е пострадала от бойните действия. Ето защо, за да се обявиш против такива действия, се изисква смелост.

След края на войната Бейкър вече е с дългогодишен стаж и контакти сред висшите кръгове във Великобритания. Той отново избира да работи за мир и е част от екипа, занимаващ се със създаването на ООН. Макар че в онези години мнозина политици залагат на въоръжаването като гаранция за мира, Бейкър си остава привърженик на преговорите. Заради което си спечелва критики, но и признание – романтик, дори утопист.

Неговите убеждения някак не прилягат на годините на Студената война, когато двата световни лагера са оборудвани с ядрено оръжие и настръхнали един срещу друг. Въпреки това, през 1959 г. Нобеловият комитет решава да го награди заради дългогодишните му усилия за постигане на мир. Преди това Бейкър публикува книга, в която говори за разоръжаването и то – във времена, в които въоръжаването тъкмо е започнало да набира скорост и няма изгледи да спре.

По времето, когато някогашният олимпийски медалист получава Нобеловата награда, са минали още осем Олимпиади, а той е станал на почти 70 години. Той използва нобеловата си лекция, за да хвърли един поглед назад, но и за да направи тъжна равносметка.

„Надпреварата във въоръжаването продължава, но сега тя е много по-свирепа, много по-скъпа, много по-опасна. Това е най-странният парадокс в историята – на всяко ново оръжие се гледа като на средство за отбрана, но всички експерти са съгласни, че съвременните оръжия за масово унищожение унищожават отбраната“, казва Бейкър.

И завършва с горчива равносметка – опитите да се установят правила, така че военните конфликти да бъдат избегнати, са се провалили. Бейкър отправя предизвикателство към целия свят:

„Разоръжаването няма никакъв смисъл, освен ако не вярваме, че всяка война може да бъде предотвратена“.

Почти седемдесет години по-късно е очевидно, че човечеството още не е готово да премахне войната.