Преди около десетилетие писателката Манди Лен Катрон публикува есе в The New York Times, посветено на идеята за „36 въпроса, които водят до влюбване“. Концепцията е проста, но интригуваща: двама души могат да се сближат – дори да се влюбят – ако отговорят на серия от постепенно по-интимни въпроси.

Катрон описва как през 2014 г. излиза на среща с познат. По време на вечерта двамата си задават и отговарят на всички 36 въпроса. Преди срещата признават, че има леко взаимно привличане, но упражнението значително го засилва.

Само седмици по-късно те вече изпитват силни чувства един към друг. Година по-късно заживяват заедно, имат деца през 2021 и 2025 г., а повече от десетилетие след първата си среща сключват брак – като дори поставят въпросите в купа на бара по време на сватбеното тържество.

Но възможно ли е подобен въпросник действително да накара двама души да се влюбят?

Научният произход на „36-те въпроса“

През 90-те години американският психолог Артър Арон и неговите колеги разработват т.нар. „игра за споделяне“, която цели да създаде усещане за близост между непознати. Методът е създаден като бърз начин изследователите да изграждат емоционална връзка между участници, които не се познават, разказва изданието The Conversation.

Двама непознати сядат един срещу друг и си задават 36 въпроса, разделени в три групи с нарастваща интимност. Процесът отнема около 45 минути.

Въпрос от първата група например кара участниците да опишат идеалния си ден, докато в последната се задава въпросът чия смърт биха преживели най-тежко.

Никога не е било по-лесно да срещнеш някого и по-трудно това да се превърне в любов, докато вниманието ни се превръща в икономика

Защо работи?

Основният механизъм зад ефекта е т.нар. взаимно споделяне на лична информация – когато един човек споделя нещо лично, това насърчава другия да направи същото.

Този процес е фундаментален за изграждането на взаимоотношения.

Когато хората споделят слабостите си, те сигнализират готовност да бъдат открити и емоционално ангажирани. Резултатът е по-голямо доверие, симпатия и чувство за близост.

Например, ако по време на разговор признаете, че преминавате през труден период, свързан с психичното ви здраве, събеседникът ви може да възприеме това като знак на доверие – и да се почувства по-склонен да сподели нещо лично. Така връзката се задълбочава.

Но може ли това да доведе до любов?

Първоначалното изследване на Арон показва, че процедурата – често наричана „fast friends“ – може да създаде реално усещане за междуличностна близост.

В експериментите непознати са разделени на две групи: едната преминава през 36-те въпроса с нарастваща интимност, а другата води разговор със стандартни, неутрални теми. Участниците в първата група последователно съобщават, че се чувстват по-близки със своя партньор.

Проучване от 2021 г. стига до сходни изводи: участниците не само се чувстват по-свързани, но и харесват повече събеседника си, възприемат го като по-отзивчив и намират взаимодействието за по-приятно.

Изследователите обаче подчертават важен нюанс – методът не създава автоматична лоялност, зависимост или ангажираност, които са ключови за влюбването. Той не гарантира и уважение, страст или физическо привличане – елементи, които обикновено се развиват с времето.

Отличници по всичко, освен в любовта: Защо алгоритъм урежда срещите на 5000 студенти в Станфорд

Ползите не са само за романтични връзки

Въпреки че не е „формула за любов“, процедурата може да помогне на вече съществуващи двойки да поддържат емоционалната си близост.

В изследвания, при които двойки изпълняват задачата заедно с други непознати двойки, участниците впоследствие съобщават не само за по-голяма близост с новите познати, но и за засилена страст към собствените си партньори.

Методът има потенциал и извън романтичните отношения. Изследователи адаптират въпросите за деца между 8 и 13 години и техните родители – като резултатите показват, че децата се чувстват по-обичани след упражнението.

Подаръци за Свети Валентин с нулева стойност, но с целогодишен дивидент

Приложения отвъд личния живот

Процедурата „fast friends“ демонстрира ефект и в образователна среда.

В училища и университети тя се използва като средство за „разчупване на леда“ и по-лесно сприятеляване.

Съществуват и данни, че подобни упражнения могат да повишат продуктивността и креативността на екипи, които работят съвместно – извод с пряко значение за организационната култура и управлението на човешкия капитал.

Още по-интересно е, че методът може да намали предразсъдъците. В проучване от 2015 г. хетеросексуални участници разговарят с непознат, който споделя, че е хомосексуален.

След задачата те отчитат по-силно чувство на близост и по-ниски нива на предубеждения. Други изследвания сочат подобен ефект и при расови и възрастови стереотипи.

В крайна сметка 36-те въпроса не са магическа рецепта за получаване на любов. Но науката показва, че те могат да ускорят процеса на изграждане на доверие и емоционална връзка – нещо все по-ценно в свят, в който социалната изолация и дигиталната комуникация често заместват дълбоките разговори.