28-и режим: Най-мощната идея за излизане на Европа от безизходицата

Европа се представя като континент в упадък, притиснат между геополитически съперници, възпрепятстван от прекомерна регулация и борeщ се да поддържа темпото на бързите технологични промени. Но макар тази представа да е атрактивна в своята семплост, тя е подвеждаща.

Това отбелязва в публикация в официалния блог на ЕЦБ Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Централната банка.

По много показатели Европа е сред регионите с най-високо качество на живот.

Силната социална защита, достъпното здравеопазване и достъпното образование позволяват на хората да водят сигурен, пълноценен и проспериращ живот, подчертава тя.

Европа е и един от малкото региони в света, където демокрацията, върховенството на закона и свободата на медиите остават здраво укрепени, макар че и тук тези ценности са подложени на натиск.

В един свят, който все повече се насочва към автокрация, тази институционална цялост е значителен актив. Тя осигурява стабилност, предвидимост и доверие.

Слабост в стремежа към автономия: Може ли Европа наистина да скъса зависимостта от САЩ

През цялата си история Европа е правила съзнателни избори за обществото, което иска да бъде, избори, които определят колко работят европейците, как се разпределят доходите и как се споделят рисковете.

Тези избори подобряват резултатите в живота, но също така засягат конвенционалните показатели за икономическа сила. Например,

ако европейците работеха толкова часове, колкото американците, около две трети от трансатлантическата разлика в реалния БВП на глава от населението би изчезнала,

според изчисленията на ЕЦБ.

Европа е и по-приобщаваща, като икономическите ползи се разпределят по-широко.

Реформа на щедрите социални системи – това ли е ключът за изход от европейската спирала на дълга

В САЩ голяма част от доходите не се натрупва от 90% от населението. Тази разлика отразява и нарастващата концентрация на доходите в конкретни сектори и региони. Растежът на реалния БВП на глава от населението в средния щат на САЩ и в средната страна от еврозоната се развива до голяма степен успоредно.

Шнабел изтъква, че страните от южната периферия, които някога са били синоним на кризи и висока безработица, през последните години отбелязват динамичен растеж и силно увеличение на заетостта, благодарение на структурните реформи, общите европейски фондове и стратегическите индустриални политики.

Испания, например, се превърна в европейски лидер в областта на възобновяемите енергийни източници, позиционирайки се като център за енергоемките индустрии на бъдещето. Ирландия се превърна в глобален център за технологични, фармацевтични и биотехнологични компании, обяснява Шнабел и посочва:

Тезата, че Европа е в стагнация, не издържа на критичен анализ в голяма част от валутния съюз.

Испания и Португалия отново са звездите на растежа в еврозоната

Днес икономическите предизвикателства се усещат най-остро в традиционния център на еврозоната, обяснява финансистът.

Германия, в частност, е изправена пред значителни трудности. Нейното население застарява, а моделът ѝ, зависим от износа, вече не е подходящ за един свят, в който глобализацията се разпада. Години на слабо вътрешно търсене са оставили най-голямата икономика в Европа прекалено изложена на външни сътресения.

Тези недостатъци сега се преодоляват с подходящи политически инструменти. Целевите публични инвестиции в инфраструктура и отбрана, подкрепени от структурни реформи, могат да помогнат на германската икономика да излезе от стагнацията, което ще има положително въздействие върху останалата част от континента.

Германската икономика показва признаци на събуждане след дълъг застой

Европа обаче изостава по отношение на растежа на производителността, посочва Шнабел.

Това не се дължи на липса на иновации, а на трудностите при превръщането на идеите в търговски успех.

Европейските предприемачи все още трябва да се ориентират в сложна мозайка от правни системи, корпоративни кодекси и регулаторни режими.

Тази фрагментация действа като вътрешна тарифна бариера, което прави разширяването извън границите скъпо и трудно. В резултат търговията с услуги в рамките на ЕС не е по-голяма от търговията с държави извън ЕС.

Фон дер Лайен до всички евролидери: Вътрешните бариери трябва да паднат

Според Шнабел:

Най-мощната идея за излизане от тази безизходица е създаването на 28-и режим: единна европейска корпоративна рамка, отворена за компании от всички размери и сектори.

28-ият режим няма да има за цел да замести националните правни рамки, нито да хармонизира данъците или системите за социално осигуряване. Вместо това той ще предостави това, което отдавна липсва на Европа: истински единен пазар, който позволява да се конкурира като една икономика, а не като 27, допълва финансистът.

Компаниите биха се разраствали през границите без да се налага да преосмислят правната си рамка. Капиталовите пазари биха се задълбочили. Талантите биха циркулирали по-свободно.

И Европа би могла да изгради истинска марка „Произведено в Европа“ за световни лидери на пазара, които остават европейски не само по произход, но и по създаване на стойност.

Брюксел предлага 70% от критичните стоки в блока да бъдат „Мade in EU“

Това може да се постигне най-добре чрез регламент на ЕС, който е пряко приложим във всички държави членки.

В противен случай Европа рискува да се окаже с 27 версии на 28-ата система, възпроизвеждайки фрагментацията, която се опитва да премахне.

Европа има идеи. Тя има таланти. Това, от което се нуждае, е мащаб и кураж да го изгради, завършва Шнабел.