Теодор е на 20 години, студент и много ясно си спомня момента, в който му е писнало от „AI помията“ в социалните мрежи. Последната капка е снимка на две измършавели азиатски деца. По някаква причина тези две момчета са с гъсти бради. Едното е без ръце, а другото – само с един крак. Онова с ръцете с държи парче картон с надпис „Днес е рожденият му ден“. А пред това без крака има торта и то моли за лайкове. А, да не забравим и тортата. Двамата клетници са под дъжда, но свещите ѝ горят.

Тази идиотска снимка сякаш крещи, че е създадена от AI. Но това не ѝ пречи да събере около милион лайкове и сърчица във Facebook.

“Това просто ме смая. Такива абсурдни изображения имаше навсякъде. Получаваха огромна популярност и сякаш никой не искаше да провери дали са фалшиви“, казва Теодор.

Тогава той създава профил в X, наречен Insane AI Slop и започва да се подиграва на такова заблуждаващо съдържание. Скоро профилът му набира популярност, а самият Теодор започва да забелязва тенденциите в AI помията.

„Деца от Третия свят винаги много се харесват – например бедно дете от Африка прави скулптура от боклуци“, казва той.

Темата религия също е много популярна. Както и военната – техника, сражения и т.н.

Настъплението на AI съдържанието е наистина неудържимо. Но причината е и у самите социални мрежи, които напълно са приели тези инструменти и дори насърчават използването им, пише BBC.

Истината е, че днес сме на прага на фундаментална промяна в начина, по който ползваме социални мрежи. Затова трябва да си зададем някои важни въпроси. Например как стигнахме до тук и какъв ще е ефектът от трансформацията. И още – дали милиардите потребители по света изобщо ги интересува, че ги заблуждават с AI съдържание.

Миналия октомври Марк Зъкурбърг обяви, че социалните мрежи са влезли в „третата фаза“ от развитието си. Тя е неразривно свързана с изкуствения интелект.

„Първата беше онази със съдържание от приятели и акаунти, които следвате директно. Втората дойде, когато започнахме да показваме създателите на съдържание. Сега AI ни улеснява още повече и можем да разчитаме на огромно количество съдържание“, каза създателят на Facebook по време на среща с акционерите на компанията.

Meta, собственик на Facebook, Instagram и Threads, не само позволява генерирано от изкуствен интелект съдържание, но и пусна продукти, които улесняват създаването му. При друг разговор, през януари, Зъкърбърг предрича „експлозия от нови медийни формати, които са по-завладяващи и интерактивни, и са възможни само благодарение на напредъка в изкуствения интелект“.

Нийл Мохан, изпълнителен директор на YouTube написа в блога си, че през миналия декември, че в над 1 млн. от каналите е използван изкуствен интелект за създаване на съдържание.

„Точно както Photoshop и CGI на направиха революция в звука и визуализацията, изкуственият интелект ще бъде благодат за създателите на съдържание, които са готови да го ползват“, прогнозира той.

В същото време обаче Мохан призна, че има много опасения за нискокачествено съдържание или иначе казано – AI помия. Това се посочва и от други източници – компанията Kapwing, занимаваща се с проучвания в сферата на изкуствения интелект, казва, че 20% от съдържанието на почти всеки нов канал в YouTube е нискокачествено и генерирано с AI. Отчита се обаче, че тези видеа набират гледания и потребителите определено имат интерес към тях. Най-популярният такъв канал е индийският Bandar Apna Dost. Смята се, че създателите му са получили около 4 млн. долара от YouTube след като регистрират 2.7 млрд. гледания. Но се отчитат още и хиляди негативни коментари под видеата им.

Отрицателните реакции не са нещо необичайно. В някои случаи YouTube реагира и сваля съдържанието.

Дори социална мрежа като Pinterest, която минава за „спокойна: (все пак е посветена на интериорен дизайн и готвене), е залята от AI съдържание. Те се принудиха да въведат органичения за такъв тип постове, за да са сигурни потребителите, че когато видят обзавеждането на идеалния дом то не е фалшиво.

Как реагират потребителите? Ако става дума за платформа, която се посещава единствено за забавление (кратки клипчета например), очакванията им са по-занижени, казва Емили Торсън от университета в Сиракуза. Нейните научни интереси са в областта на дезинформацията.

„Ако обаче платформата претендира, че предоставя сериозна информация, например по научни теми, тогава съдържанието от изкуствен интелект е проблем“, казва тя.

Накратко казано – ако едно AI съдържание е оформено така че да прилича на шега от първата секунда, всичко е наред. Ако обаче става дума за документален филм за леопарди, какъвто случай има, започват да валят негативни коментари.

Но една проверка дали съдържанието е автентично отнема време и усилия и повечето хора просто не са съгласни да ги отделят, казва Алесандро Галеаци, учен от университета в Падуа, който се занимава с проучване на социалните мрежи.

„Забелязвам, че този поток от безсмислено AI съдържание намалява още повече търпението на потребителите“, казва той.

Според него такива постове видеа имат своя негативен ефект и той може да бъде описан с терминa brain rot или загниване на мозъка, т.е. намаляването на интелектулните способности заради продължителното ползване на социални мрежи.

„Хората консумират нещо, за което не просто знаят, че е нереално, но често пъти е и безсмислено и безинтересно“, посочва Галеаци.

Имаме нужда от нови инструменти, които да различават съдържанието, създадено с изкуствен интелект, убеден е Мани Ахмед, изпълнителен директор на компанията OpenOrigins, занимаваща се с разработките на такива програми.

„Вече сме на етапа, в който не можем да правим разлика между двете. Трябва ни инфраструктура, която да позволява лесното доказване на автентичността“, казва той.

Биха ли могли социалните мрежи сами да модерират и означават това съдържание? Вероятно, но към момента е очевидно, че не искат да го направят. Тъкмо обратното, те насърчават използването на тези инструменти. Тоест на тях не може да се разчита. Може би в някакъв момент ще се появи социална мрежа, която ще се рекламира като поле единствено за автентично съдържание. Такива опити са правени – примерът е с френската социална мрежа BeReal, която се появява по време на ковид пандемията, насърчавайки потребителите да пускат снимки без филтри. Естествено, не става популярна колкото Facebook и Instagram, но идеята е копирана и в големите платформи. Може би нещо подобно ще се случи и с AI съдържанието, ако достатъчно много хора се обявяват против него.