Два века след откриването на болестта на Паркинсон – второто най-разпространено невродегенеративно заболяване – все още няма нито лечение, нито установена причина. Същото важи и за болестта на Алцхаймер, която е най-често срещаното подобно състояние. Двете заедно заплашват да предизвикат безпрецедентна здравна криза, тъй като честотата им може да се удвои през следващите десетилетия заради застаряването на населението.

Проучване, публикувано в сряда, може да хвърли светлина върху това какво се случва в мозъка на човек с болестта на Паркинсон и в бъдеще да помогне за подобряване на ефективността на съществуващите лечения. Резултатите са публикувани в престижното списание Nature.

През 1817 г. британският лекар и геолог Джеймс Паркинсон описва заболяването, след като наблюдава свои пациенти и хора по улиците на Лондон, които се движат със затруднение. По-късно се установява, че по не напълно изяснени причини загиват неврони в „черната субстанция“ (substantia nigra) – област в мозъка, която е ключова за производството на допамин и контрола на движенията. Тази дегенерация води до основните симптоми: неволен тремор и мускулна скованост, както и до депресия, тревожност и безсъние. Генетиката обяснява само малка част от случаите. Останалите вероятно са резултат от сложно взаимодействие между различни фактори – от токсични вещества като пестициди до вирусни инфекции и нарушения във връзката между червата и мозъка.

Анализ на мащабен биологичен набор от данни предоставя нови насоки за откриване с невродегенеративни заболявания и за битка с тях

Протеини в човешкото тяло разкриват ранни признаци на Алцхаймер и Паркинсон

Новото изследване идентифицира мозъчна мрежа – сомато-когнитивната мрежа на действието (somato-cognitive action network, SCAN), описана през 2023 г. от същия екип. Нейната активност е характерно променена при хора с Паркинсон. Тази мрежа свързва дълбоки мозъчни структури като базалните ганглии и таламуса с кортикални области, участващи не само в движението, но и във вниманието, телесното възприятие и планирането на действия, пише El Pais.

Научните екипи, водени от изследователите от САЩ и Китай, анализират данни от 863 души. Проучването обхваща пациенти с Паркинсон и други неврологични състояния, като есенциален тремор и амиотрофична латерална склероза, както и здрави контролни групи.

Чрез функционален магнитен резонанс в състояние на покой учените установяват, че при пациентите с Паркинсон съществува необичайна „хиперсвързаност“ между SCAN мрежата и кортикалните структури, свързани с допамина. Този специфичен модел не се наблюдава при други неврологични заболявания.

Проучването анализира и ефективността на настоящите методи за лечение. Обект на внимание са както стандартното лекарство леводопа, така и по-нови интервенции като дълбоката мозъчна стимулация, изискваща имплантиране на електроди. Изследвани са и две неинвазивни техники: транскраниална магнитна стимулация и високочестотен фокусиран ултразвук. Те селективно деактивират мозъчни зони, отговорни за неволевите движения.

Резултатите показват, че успешните лечения намаляват хиперсвързаността между SCAN мрежата и мозъчната кора. Лекарите отчитат по-добри резултати, когато магнитните импулси и ултразвукът са насочени директно към възли на тази мрежа. Авторите заключават, че прецизното таргетиране на SCAN мрежата може значително да подобри ефективността на терапиите.

Проучването, базирано на мозъчни сканирания на близо 4 000 души на възраст от под една година до 90, картографира невралните връзки и тяхната еволюция през живота ни

Учени идентифицират пет „епохи“ в развитието на човешкия мозък

Тези открития подкрепят съвременното разбиране, че Паркинсон е заболяване, засягащо сложни мозъчни мрежи. Това обяснява защо много пациенти изпитват немоторни симптоми – като нарушения на съня, когнитивни проблеми и умора – още преди появата на тремор или скованост. В този смисъл Паркинсон не е просто двигателно нарушение. То е по-скоро разстройство на мозъчните връзки, отговорни за мисленето, планирането и движението, особено в рамките на SCAN мрежата.

„Това е интересно и солидно изследване, което ни помага да разберем как мозъкът функционира неправилно при тези заболявания“, казва пред El Pais  Алваро Санчес Феро, говорител на Испанското дружество по неврология. „Макар изводите да не са революционни, досега изследванията бяха фокусирани повече върху мозъчните ядра, където се намират невроните, отговорни за движението, познанието и емоциите, докато невронните мрежи, които свързват тези центрове, бяха донякъде пренебрегвани“, добавя неврологът от болницата „12 октомври“ в Мадрид, който не е участвал в проучването.

Засега това изследване „няма пряко приложение“ за пациентите, предупреждава Санчес Феро. Преди това ще са необходими клинични изпитвания, за да се потвърдят резултатите. Въвеждането на подобни анализи в рутинната клинична практика също е предизвикателство, тъй като тези невронни мрежи все още не се анализират стандартно в болниците, пояснява той. Все пак това е стъпка към потенциално подобряване на точността на някои неинвазивни лечения. Проучването обаче не изяснява причините за заболяването: „Това е като да пристигнете на местопрестъпление. Виждаме всичко покрито с кръв, но не знаем кой е убиецът или убийците.“