Има вероятност гръмките заглавия на научни трудове за микропластмаси в човешкия мозък, кръв, плацента и артерии да са избързали със заключенията. Група водещи учени, цитирани от The Guardin поставят под сериозно съмнение част от най-цитираните изследвания в тази област, твърдейки, че много от „откритията“ най-вероятно са резултат от лабораторно замърсяване, пропуски в методологията и фалшиви положителни сигнали.

Един химик дори описва ситуацията като „бомба със закъснител“ за цялото изследователско поле.

Няма спор, че микропластмасите са навсякъде около нас – в храната, водата и въздуха. Но какво точно знаем за реалното присъствие и вредите от микро- и нанопластмасите (MNPs) в човешкото тяло? Отговорът, по думите на критиците, е: значително по-малко, отколкото публичният наратив внушава.

„Изследването е шега“

Един от най-цитираните примери е проучване, публикувано в началото на 2025 г., което твърди, че нивата на микро- и нанопластмаси в човешкия мозък са нараснали значително в периода между 1997 г. и 2024 г. След първоначалния медиен отзвук група учени публикуват официална критика в същото научно списание, като посочват ограничен контрол върху замърсяването и липса на ключови валидационни стъпки.

Според част от критиците използваните методи не отчитат факта, че мазнините в човешката тъкан могат да генерират химични сигнали, които лесно се бъркат с полиетилен. Това е особено проблематично при анализ на мозъчна тъкан, която съдържа приблизително 60% мазнини. По тази причина някои учени смятат, че отчетеният „ръст“ може да има друго обяснение, свързано с промени в телесния състав на населението, а не с реално натрупване на пластмаса.

Авторите на изследването отхвърлят обвиненията, като подчертават, че полето е в ранен етап и че липсват утвърдени протоколи за подобни анализи, но признават, че са необходими по-прецизни методи и допълнителни проверки.

Колко микропластмаса попада средно в човешките мозъци?

Проблемът не е единичен

Съмненията не се ограничават до едно единствено изследване. В последните месеци бяха оспорени и публикации, които свързват наличието на микропластмаси в каротидни плаки с повишен риск от инфаркт и инсулт, както и доклади за откриване на пластмасови частици в човешките тестиси, кръв и артерии.

В някои случаи критиките са насочени към липсата на контролни проби от операционната среда, в други – към аналитични подходи, които според специалисти не са достатъчно надеждни, за да подкрепят толкова категорични заключения.

Общият извод на критиците е, че в полето се натрупват извънредни твърдения, които не винаги са подкрепени от адекватно добри доказателства. Това, според тях, подкопава доверието в реалните рискове от пластмасовото замърсяване.

Методът, който подвежда

В центъра на дебата застава и широко използваният метод Py-GC-MS – комбинация от пиролиза, газова хроматография и масспектрометрия. Техниката анализира газовете, отделени при нагряване на пробата, но редица специалисти посочват, че ѝ липсва достатъчна специфичност за определени видове пластмаси, като полиетилен и PVC.

Проблемът идва оттам, че сходни химични сигнали произлизат и от мазнини и други органични съединения в човешките тъкани. Ако те не бъдат напълно отстранени преди анализа, съществува значителен риск от фалшиви положителни резултати. Някои учени добавят и аргумента за биологичната правдоподобност, отбелязвайки, че липсват убедителни доказателства частици с размери от няколко до десетки микрометри да преминават масово в кръвния поток и да се натрупват в органи.

От пластмаса до парацетамол: как бактерии превръщат отпадъци в лекарства

Защо това е от значение?

Производството на пластмаса е нараснало над 200 пъти от 50-те години на миналия век и се очаква да продължи да расте, което прави въпроса за човешката експозиция неизбежен. Водещи медицински издания вече предупреждават, че пластмасите представляват сериозен и подценяван риск за здравето, особено заради химикалите, използвани при тяхното производство.

Именно поради тази причина учените подчертават, че качеството на доказателствата е критично.

Неточни или прибързани изследвания могат да създадат ненужна тревожност сред хората и да стимулират пазар за съмнителни „лечения“, включително скъпи процедури, рекламирани като пречистване на организма от микропластмаси, без нужното научно покритие.

„Life in plastic“: От днес светът губи битката с използваната пластмаса

Какво всъщност знаем?

По-умереният консенсус в научната общност е, че хората вероятно са изложени на микропластмаси, но количествата и дългосрочните здравни ефекти остават силно неясни. Аналитичните техники се развиват с високо темпо, но към момента несигурността остава значителна, особено при анализа на твърди тъкани.

Докато науката наваксва, експертите препоръчват прагматичен подход – ограничаване на използването на пластмаса при готвене и нагряване на храна, по-добра вентилация на затворени пространства и критично отношение към сензационните твърдения.

Въпреки че изводът може да е неудобен за някои изследвания, към момента той остава ясен: дебатът за микропластмасите в човешкото тяло тепърва започва, а шумът около него засега изпреварва доказателствата.