От 1 февруари 2026 г. единствената официална валута за разплащания в България е еврото.

Левът отива в историята и престава да бъде законно платежно средство, като няма да се приема при заплащане на стоки, услуги и задължения.

Преходът към единната европейска валута навлиза в следващия си етап.

Гражданите са длъжни да плащат в евро, търговците не са длъжни да приемат левове, а рестото при всяка трансакция ще се връща единствено в евро.

За да се осигури прозрачност и да се предотвратят спекулативни практики, цените ще останат изписани и в двете валути до 8 август 2026 г., съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

До 30 юни всички граждани могат да обменят без такса останалите наличности в левове в банките и в пощенските клонове, където няма банки. БНБ обменя левове в евро безплатно и безсрочно, припомня министерството на финансите.

По-ниски разходи за гражданите и бизнеса, инвестиции, прозрачност - очакванията на ЕЦБ за България в еврозоната

Финална фаза

Началото на финалното одобрение за членството ни в еврозоната беше поставено на 4 юни, когато Европейската комисия и Европейската централна банка в извънредни конвергентни доклади посочиха, че България изпълнява изискванията, припомня БТА.

Последният и най-труден за изпълнение критерий беше за нивото на инфлацията.

Около месец по-късно, на 8 юли, Европейският парламент одобри с голямо мнозинство доклада за въвеждането на единната европейска валута и Съветът на ЕС гласува с единодушие решенията, свързани с приемането на еврото, завършвайки процедурата.

Нова страница във финансовата история на България: Еврото е тук и ще остане

Един от трите правни акта, приети от министрите тогава, определи обменния курс лев-евро на 1.95583 лева за 1 евро, съответстващ на централния курс на лева във валутния борд.

На 8 юли в Съвета на ЕС се състоя и церемония по подписването на документите за присъединяване на страната ни към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Подпис под документите постави датският министър на икономиката Стефани Лосе от името на Датското председателство на Съвета на ЕС в присъствието на българския министър на финансите Теменужка Петкова, еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис и председателя на Еврогрупата Паскал Донахю.

Преходът от лев към евро поставя България в сърцето на Европа, заяви еврокомисарят Валдис Домбровскис

В началото на септември у нас започна национална информационна кампания за въвеждането на еврото, която обхвана всички областни градове и по-малки населени места.

Акцентът в изказванията на представители на държавните институции и експерти беше поставен върху ползите от членството в еврозоната – стабилност на цените, защита на спестяванията, достъп до инвестиции, конкурентоспособност на бизнеса, ръст на доходите, улеснена търговия на вътрешния и европейския пазар и др.

В последния работен ден на 2025 г. правителството в оставка одобри създаването на Координационен център към Механизма за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото в България.

Той ще информира медиите и обществеността относно резултатите от наблюдението и контрола, както и относно сигурността и обществения ред във връзка с въвеждането на еврото. Във връзка с въпроси, свързани с въвеждането на еврото, които са от областно или местно значение, е предвидено и създаването на областни координационни центрове към областните управители, допълва БТА.

МС създава Механизъм за координация на наблюдението и контрола за въвеждането на еврото

От 2 до 32 милиарда лева: Как нарастват парите в обращение за 25 години

В преглед по повод последните дни на лева от Института за пазарна икономика поглеждат към над 25-годишната история на банкнотите и монетите в обръщение по официалната статистика на БНБ.

Динамиката на парите в икономиката следва ясно икономическия растеж, промените в ценовото равнище, както и постепенното забогатяване и икономическа конвергенция.

Дълго време броят на валидните банкноти и разменни монети в обращение се увеличават, а очаквано през 2025 г. при банкнотите има рязко връщане назад.

В края на 2000 г. в обращение има 181,7 млн. банкноти на стойност 2,46 млрд. лв., и 244,5 млн. монети за 24,9 млн. лв. В края на 2024 г., общият обем парив обръщение е 611,1 млн. банкноти за 30,41 млрд. лв. и 3,34 млрд. монети за 624,5 млн. лв.

Гражданите и търговците да се снабдят с евро навреме, а не да чакат последния момент, призовават държавните власти

Стойността на банкнотите расте много по-бързо от броя им. През годините все повече доминират по-високите номинали: през 2000 г. банкнотите от 50 лв. са около 13% от общия брой, но близо 48% от стойността; към края на 2024 г. банкнотите 50 и 100 лв. вече са около две трети от всички банкноти, а държат над 90% от стойността. Това отразява както натрупаната инфлация през 25-годишния период, така и трицифрения номинален икономически растеж.

При монетите тенденцията е различна: те са голям брой, но остават със сравнително малка обща стойност.

От 244,5 млн. броя в края на 2000 г. монетите стигат 3,34 млрд. броя към края на 2024 г. – увеличение от 13 пъти. Стойността им расте значително (до 624,5 млн. лв.), но пак е ниска на фона на банкнотите: делът на монетите в общата стойност на парите в обращение е около 1% в края на 2000 г. и около 2% в края на 2024 г.

Налице е ясно изместване към по-високите номинали: монетите от 1 и 2 лв. са под 10% от броя, но носят около две трети от стойността на всички монети към края на 2024 г., резултат от това, че дребните банкноти постепенно се извеждат от ежедневния оборот, а ролята им се поема от монети.

Дни преди еврозоната левовете в обращение намаляват с почти една трета от максимума през миналата година

След 2019 г. се наблюдава ясно увеличение на парите в обращение.

От края на 2019 г. до края на 2024 г. стойността на банкнотите се увеличава от 18,63 млрд. лв. до 30,41 млрд. лв., а броят им – от 504,4 млн. до 611,1 млн. Този период съвпада с няколко големи икономически шока, най-вече пандемията и войната в Украйна, които вероятно са накарали немалко домакинства да държат кеш като гаранция в кризисни ситуации, а не само за разплащания.

Високата инфлация– почти 50% с натрупване от 2019 г. до ноември 2025 г., допълнително тласка потребността от банкноти и монети. На този фон спадът през 2025 г. изпъква: до ноември 2025 г. банкнотите падат до 476,2 млн. броя и 23,22 млрд. лв. – приблизително -22% по брой и -24% по стойност спрямо декември 2024 г.

Монетите почти не мърдат като брой (спад около 0,2%), а стойността им намалява по-умерено (около -6,6%).

България и еврото: Време е за ясна визия за растеж и просперитет

Приемането на еврото променя значително картината, най-вече заради свободното движение на банкноти и монети в рамките на валутния съюз и печатането от отделните централни банки.

В бъдеще подобни сравнения и анализ ще са възможни само що се отнася до създадените от БНБ физически пари, но в икономиката вече циркулират такива от Гърция, Австрия и Литва, чиито размер и стойност отразява много по-широките икономически процеси в цялата еврозона, а дори и извън нея, отчитайки и статуса на еврото като втората глобална валута, допълват в анализа си от ИПИ.