Помните ли датата 1 юли 1997 г.?

Едва ли.

От тогава са минали 28 години и освен ако не я свързвате с нещо специално за вас, не сте банкер, финансист, експерт по икономика или политика, навярно нямате силен спомен какво се е случило на този ден в живота ви.

Но точно тази дата отваря нова страница във финансовата ни история– защото тогава официалният валутен курс на лева е фиксиран към германската марка.

После следва деноминацията и от 5 юли 1999 г., курсът се фиксира на 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. курсът е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).

7 години на демократичен път към еврото

И понеже златното правило гласи, че историята винаги се повтаря, същото може би ще се случи с датата 4 юни 2025 г.

Тогава ключовите институции на Европейския съюз – Европейската комисия като изпълнителна власт и Европейската централна банка като надзорен орган в управлението на единния валутен съюз, единодушно дадоха зелена светлина от 1 януари 2026 г. официалната валута в България да бъде евро.

По същия начин, 30 години по-късно едва ли някой ще помни точните събития около този ден, защото като развито гражданско общество и пълноправен член на ЕС – всички ние, децата ни, които тогава ще са младата сила на икономиката, и бъдещото поколение, което тепърва ще се роди, вече ще са свикнали да печелят, харчат, спестяват, инвестират и превръщат в актив всички ползи от еврото.

Конспиративните теории, злонамерената дезинформация и необоснованите аргументи, основани на скептицизъм и липса на базова финансова грамотност, ще са гласове от миналото.

Премиерът: Българското правителство вече е в режим на плавно въвеждане на еврото

В седмицата, в която отворихме нова глава в съвременната ни финансова история, припомняме основните акценти, послания и предизвикателства за България от финалните метри на дългия път по присъединяване към еврозоната.

Докладите: България изпълнява изискванията за еврозоната

България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г., заяви Европейската комисия при представянето на извънредния доклад за готовността на страната ни да въведе общата европейска валута.

В същия ден и час – 5 юни, 14 ч, Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува и своя извънреден конвергентен доклад, давайки положителна оценка за изпълнение на критериите за приемане на еврото.

Докладите се разработват независимо един от друг, но решаващо значение има този на ЕК, която единствена може да даде препоръка на Съвета на ЕС – имащ последната дума да одобри приемането ни в еврозоната.

ЕК и ЕЦБ: България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Лидерите на Европа приветстваха напредъка ни – с постове на български

„Днес България е с една крачка по-близо до еврото.“ написа на български език председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в профила си в социалната мрежа X.

И допълни, че благодарение на общата валута българската икономика ще привлече повече инвестиции и по-голям обмен с партньорите от еврозоната, както и повече стабилност и просперитет за българския народ.

„България също така ще заеме заслуженото си място при определянето на решенията във валутния съюз, написа още тя. Поздравления!“, допълни Урсула фон дер Лайен.

Урсула фон дер Лайен на български: Днес България е с една крачка по-близо до еврото

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола също приветства положителните заключения в конвергентния доклад за готовността на България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.

„Това е още една голяма крачка напред за хората на България и за Европа след присъединяването на страната към Шенген“, написа на български език Роберта Мецола.

„Присъединяването на България към еврозоната е най-добрата инвестиция, която страната може да направи за своето бъдеще. Страната ще бъде по-силна след преминаването към общата валута и тя ще продължи да носи ползи десетилетия напред.“, заяви еврокомисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис.

„Очаквам с голямо нетърпение да приветствам България в семейството на еврозоната догодина. България вече отговаря на всички необходими критерии за членство във валутния съюз.“, посочи председателят на Еврогрупата Паскал Донахю.

Кристалина Георгиева и Валдис Домбровскис заявиха подкрепа за членството ни в еврозоната пред управителя на БНБ

„Бих искала да поздравя България и българите, и да ги приветствам, но процесът все още не е завършен, тъй като Съветът на ЕС трябва да вземе решение, но има голяма вероятност България да стане 21-ви член на еврозоната.“

Това заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард в отговор на въпрос на БТА във Франкфурт.

„Ние се радваме, че еврозоната се уголемява и очакваме с нетърпение българския принос по отношение на интелектуален принос, икономически анализ, решителност на монетарните политики.

Надявам се, че българският народ ще оцени монолитността на еврозоната, солидността на валутата, която имаме“, добави президентът на ЕЦБ.

Президентът на ЕЦБ: Има голяма вероятност България да стане 21-вият член на еврозоната

Какво следва

За страната ни предстои горещо финансово лято.

Ключовите дати са 19-20 юни, когато предстои Еврогрупата да обсъди докладите и ще приеме препоръка до Съвета за приемане на еврото в България.

На 20 юни ЕКОФИН също ще обсъди докладите, след което трябва да приема препоръката и одобри писмо до Европейския съвет за приемането на България в еврозоната.

На 26-27 юни Европейският съвет трябва да обсъди и подкрепи докладите и предложението за приемане на България в еврозоната от 01 януари 2026 г.

На 8 юли ЕКОФИН трябва да окончателно решение на Съвета за приемане на еврото, а Европейският парламент да приеме становище.

„По две“ или „на две“: Цени, заплати, банкови сметки – какво ще се промени след приемането на еврото

Държавата има още работа: Задача номер 1 е битка срещу спекулата

Три държавни регулатора – Националната агенция за приходите (НАП), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) съобщиха, че съвместно ще извършват проверки най-малко през идните 12 месеца за необосновано повишаване на цените у нас от търговци, използващи въвеждането на еврото за спекулации.

Обхватът на проверяваните стоки ще бъде разширяван, като в момента се проверяват 14 основни хранителни групи, а в бъдеще проверките ще стават все по-мащабни, като ще обхванат включително заведенията за бързо хранене и ресторантите.

От КЗП заявиха, че доброволното превалутиране на цените от някои търговски вериги води до заблуждение на много потребители, тъй като цените в евро са обозначени в червен свят, което се асоциира с промоция или намаление.

Същевременно гражданските организации, инициирали бойкотите на супермаркетите, съобщиха, че започват инициатива за граждански ценови контрол „Антиспекула“.

Ще бъде създадени сайт и проложение, където потребителите ще могат да се информират за цените на хранителните стоки, стоките от първа необходимост, лекарствата, да подават сигнали за нелоялни търговски практики.

Държавата срещу спекулата: НАП, КЗК и КЗП проверяват кой вдига необосновано цените заради еврото

И още – НАП активира регистър на заетостта със справки за заплатите на заетите лица в евро. Те могат да бъдат направени през рубриката "Е-услуги", "Справки", "Предоставяне на справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис".

За целта трябва да имате квалифициран електронен подпис (КЕП) или персонален идентификационен код (ПИК) на НАП или е-автентикация (чрез страницата https://egov.bg, за което е необходим КЕП, ПИК на НАП или ПИК на НОИ). За да видят всичките си налични договори, потребителите трябва да маркират в полето "електронни трудови записи" вариант "всички".

Правителството планира и да отвори горещ телефон за въпросите и сигналите на гражданите, свързани със злоупотреби след въвеждането на еврото, съобщо на парламентарен контрол премиерът Росен Желязков, цитиран от БНТ.

„Голяма част от изкривяването на принципа за търсенето и предлагането оттук занапред ще се обяснява с еврото. Затова и всички горещи линии ще трябва да бъдат ангажирани по начин за бързо разсейване на страховете и притесненията и за много ясно адресиране на отговорностите и реакциите на държавата, в т.ч. със санкционните механизми, без да се злоупотребява с основния принцип на пазарната икономика - търсенето и предлагането.“, подчерта той.

Дейностите по Националния план за въвеждането на еврото се изпълняват, не са идентифицирани проблеми, заяви премиерът

ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 – силни послания и визия за бъдещето от политици, лидери, експерти

На 5 юни, само ден след публикуването на извънредните доклади за еврозоната, в София се проведе 16-ото издание на едно от най-значимите събития в икономическия календар у нас – ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, организирано от Profit.bg, част от международната медийна група Ringier.

Форумът събра водещи фигури от държавните институции, бизнеса, финансовия и технологичния сектор, и беше открит от вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев.

Томислав Дончев: Всички генерирани митове за еврото ще изчезнат

„1 януари 2026 г. ще бъде един добър ден за българската икономика, бизнес, финансов сектор. Това ще завърши един политически процес, задвижван през последния четвърт век от няколко генерации политици.“, заяви той.

„Ако изследвате динамиката на БВП на България за период от 40 години назад, ще видите, че ако нещо е изиграло ролята на безспорен бустер на развитието, това е било пиемането ни в ЕС. Аз очаквам приемането на еврото да има същия ефект – да бъде един от бустерите на българската икономика.“, допълни вицепремиерът.

„Това дали успешно ще въведем еврото зависи до каква степен е готова страната, правителството, институциите, заяви от сцената на форума финансовият министър Теменужка Петкова и подчерта категорично:

Българското правителство е готово да приемем еврото от 1 януари 2026 г.

Предприели сме всички необходими мерки – с приемането на Закона за въвеждане на еврото много ясно е разписан целия процес. Предстои ни много отговорна работа, свързана с пълна мобилизация на всички институции да обединим усилия и да въведем плавно еврото, допълни тя.

Теменужка Петкова: Правителството ще бъде безкомпромисно към всеки един опит за необосновано повишение на цените

„Еврозоната ни дава достъп до един съюз на стабилност, доверие, просперитет. Но в наши ръце е да се възползваме и да направим така, че всеки да усети ползите и накрая България да бъде не само в сърцето на Европа, а да се чувстваме като равни европейци. Не Европа на две скорости, а там, където ни е мястото – с достойни доходи, добра икономика и възможности да се развива държавата.“

Това послание отправи Лиляна Павлова, бивш вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, с дългогодишен опит в европейското финансиране и инфраструктурата на растежа, която беше модератор на специална дискусия, посветена на пътя на България към еврото и напредъка ни към интеграция в еврозоната.

Евро след 6 месеца: Банките и държавата са готови. За гражданите трябват реални цифри и факти

Специален гост на събитието беше Кристиан Линднер – министър на финансите на Германия (2021–2024) и дългогодишен лидер на Свободната демократическа партия.

Той откри следобедния блок с визионерски поглед как Европа може да изгради стратегическо лидерство чрез балансирана политика между регулации и дерегулации, капиталова стабилност и икономическа свобода – особено в контекста на новата глобална търговска динамика, зададена от втората администрация на Доналд Тръмп.

Едни от най-силните гласове в европейската медийна среда също споделиха своята визия за бъдещето на Европа, лидерството, сигурността и свободната икономика на фона на рязко ускоряващите се геополитически и икономически трансформации.

Изабела Каминска, POLITICO: Тръмп се опитва да пренапише правилата на световната икономика

Послания от сцената отправиха Дженифър Уилтън, главен редактор на германското публицистично издание Die Welt, и Изабела Каминска, старши финансов редактор в POLITICO.

Таланти и технологични решения са суровините на бъдещето. Новата икономическата визия трябва да включва скорост и адаптивна реакция, а стратегията на управление да не е за сметка на политическото оцеляване.

Това посочиха визионери от властта и бизнеса, които дискутираха въпросите как България да се превърне от догонващ играч в създател на икономическа стойност и иновации в региона, и какво може да се направи още утре.