Днес е ден, в който думата „евро“ ще е най-споменаваната, не само на този форум. Но като човек, свързан преди всичко със словото, аз ще започна с една друга дума – доверие. Защото стойността на всеки един паричен знак или валута, монета, банкнота, влог, кредит и инвестиция, не е в златото или в среброто. Стойността винаги е била свързана най-вече с доверието.

С тези думи журналистът на bTV Светослав Иванов откри форума ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025, който се провежда днес в Hyatt Regency Sofia, ден след като стана ясно, че България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Сред специалните международни лектори на форума са:

• Кристиан Линднер – министър на финансите на Германия (2021–2024), водещ глас в дебатите за бъдещето на ЕС.

• Дженифър Уилтън – главен редактор на германската медия DIE WELT.

• Изабела Каминска – старши финансов редактор в международната медийна организация POLITICO.

Обръщения от сцената на форума ще направят вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев и финансовият министър Теменужка Петкова.

Във форума, който продължава цял ден, участват още представители на министерствата на финансите, икономиката и иновациите, лидери от банковия сектор и фондовите пазари, бизнес визионери и предприемачи, които движат дигиталната и енергийна трансформация на България.

На 5 юни в Hyatt Regency Sofia финансови и икономически визионери чертаят посоките за развитие на страната ни след еврото и Тръмп

ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025: Станете част от разговора за бъдещето на България

Ето и останалата част от обръщението на Светослав Иванов към лекторите и публиката на форума:

Финикийците прокарвали търговски маршрути от малката морска ивица на днешен Ливан, създавайки цяла икономическа империя. Но това, което всъщност те са изграждали е мрежа от доверие, което може да пътува през далечни земи, морета и народи. Всяка търговска сделка и тогава, и днес е основно - договор за доверие в стойността. Тоест, стойността във финансовия смисъл на думата, идва от доверието.

Сред вас днес има много опитни и уважавани икономисти, финансисти, които ще ни споделят своите ценни знания и прогнози. За да бъдете чути и разбрани обаче, вие знаете, колко много труд сте положили, предимно за да спечелите доверието на вашите колеги, служители, а чак след това – и на цялото общество.

Сигурен съм, че вашите партньори от северните страни са ви разказвали за термина „Скандинавско злато“ като ключ към икономическия успех, който описва най-ясно стойността не на златото, а на доверието. Една икономика расте там, където хората вярват на своите институции, но най-вече вярват едни на други и едни във други!

Вярваш в способността на другия да е толерантен, да спазва закона, да ти помогне, ако имаш нужда. Вярваш, че институциите ще те оценят правилно, ако си добър гражданин и ще накажат онези, които нарушават законите. Това моделира поведението и светогледа ти. А след това – прави силна и икономиката ти.

Всяко поколение обича да казва, че светът преминава през много трудно време. Съвременниците виждат събитията особено драматично, защото засягат техния живот. Това е толкова характерно за човешката душа. В исторически контекст обаче си даваме сметка, че светът, Европа и България са преминавали през много по-трудни времена.

Безспорно обаче днешното време ни изправя пред криза на доверието. А това е особено опасно за всяко общество днес, защото руши стойността на общите ни усилия. Във времената на алгоритмите, които ни затварят в балоните на собствените ни стереотипи и предварителни нагласи към една или друга тема, във времето на големия шум и стратегиите за влияние, в момент, в който социалните мрежи насърчават сблъсъците, а не диалога, единственият правилен ход или стратегия е работа чрез доказателства. Не крясъци, не етикети, не агресия.

Преди три седмици, с екипа ми заминахме за Брюксел, откъдето излъчихме „120 минути“. Тогава, при откриването на това предаване от Европейския парламент казах, че с приемането на еврото завършва цяла епоха за България, свързани с десетилетни усилия в българското общество и в същото време започва нова. Оттук нататък дали това ще е успешно зависи предимно от нашата способност да повярваме отново в нашите собствени сили и обща енергия. Дали ще съумеем да използваме максимално всички плюсове от общата валута като стриктният контрол, по-ниските лихви, по-бързият начин за правене на бизнес, сближаването на финансовата ни система с много по-големи и силни икономики.

Всички съмнения и страхове са преодолими само с работа и доказателства, че всичко това е за добро - бавно, методично с уважение към всеки. Защото в крайна сметка ние сме общество, което заедно преминава през днешния свят. Ако еврото ни донесе по-добри дни, няма да има и помен от днешните спорове и в ретроспекция те ще ни се струват ненужни, както е днес в много държави от еврозоната. Искрено вярвам в това.

В крайна сметка, голямата битка на днешния ден е свързана не с убеждаването на един или друг човек, а с начина, по който говорим помежду си. Когато има разделения по една или друга тема, нямаш избор освен да го правиш с търпение. Да подценяваш нуждата от обяснения е грешка, която би означавала подценяване на реалността и високомерие. Това само би подхранило разделенията. Това е основната задача днес – във времето на разделенията, битката е за доверие, което е не само в основата на финансовите системи по света, а и на способността на обществата да вървят напред.