Предлаганите промени в Закона за хазарта поставят няколко различни проблема пред легалния сектор – от финансирането на спорта до способността на потребителите да различават лицензираните оператори от нелегалните платформи в интернет.

За тези рискове предупредиха спортният журналист Едуард Папазян и адвокат Кирил Груйчев, който работи в областта на хазарта и регулаторните режими, в предаването „Здравей, България“ по NOVA. Днес изтича срокът за обществено обсъждане на предложените законови промени.

Спортът може да загуби сериозен източник на финансиране

Един от непосредствените ефекти от пълната забрана на рекламата би бил върху спортните клубове и първенства, които в момента получават значителна част от спонсорските си приходи от лицензирани хазартни компании.

Папазян посочи, че и двете професионални футболни лиги в България имат за генерални спонсори компании от сектора. Хазартен оператор е генерален спонсор и на турнира за Купата на България.

Още по-показателна е ситуацията в Първа лига – 12 от общо 16 клуба носят върху екипите си логата на различни компании за залози.

„Последиците за финансирането на спорта ще бъдат много сериозни. Има клубове, които разчитат единствено на финансирането на генералния спонсор на първенството“, предупреди Папазян.

Според него при въвеждането на допълнителни ограничения трябва да има ясен отговор откъде ще бъдат компенсирани средствата, които спортът ще загуби.

Проблемът не се изчерпва с рекламните договори върху екипите. Част от клубовете получават средства косвено и чрез спонсорството на първенствата и турнирите, в които участват. При отпадането на този ресурс финансовият натиск може да се разпростре върху значително по-голяма част от професионалния спорт.

Парадоксът на забраните: рестрикциите върху хазарта отварят терен за сивия пазар

Когато легалните не могат да се рекламират, нелегалните не изчезват

Другият голям въпрос е как потребителят ще различава лицензирания оператор от нелегалния.

Според адвокат Кирил Груйчев рекламата не изпълнява само функцията да привлича клиенти. Тя е и начин легалната компания да обозначи присъствието си на регулирания пазар и да бъде разпознаваема от потребителя.

„Най-добрата мярка срещу нелегалния хазарт е добре регулираният легален пазар“, посочи той.

При пълна забрана на рекламата лицензираните компании ще загубят един от основните канали, чрез които могат да показват, че работят законно. Нелегалните сайтове обаче могат да продължат да достигат до български потребители през интернет, социални мрежи, търсачки или други дигитални канали извън ефективния контрол на българския регулатор.

Това създава риск потребител, който търси сайт за залози, да попадне на платформа без български лиценз, привлечен например от по-голям бонус или по-агресивно предложение.

Разликата става видима едва когато възникне проблем.

Груйчев даде пример с човек, потърсил правна помощ заради около 30 000 евро, които твърдял, че трябва да получи от хазартен сайт. Проверката показала, че платформата е нелегална. В подобна ситуация възможностите на клиента да защити правата си и да получи парите си са силно ограничени.

При лицензирания оператор потребителят се намира в рамките на регулиран пазар – компанията е идентифицирана, подлежи на контрол и носи задължения съгласно българското законодателство.

Рекламата на хазарта е удобната мишена. Бюджетът може да плати сметката

Блокирането на нелегалните сайтове не решава проблема окончателно

Борбата с нелегалния онлайн хазарт остава технически сложна.

НАП блокира сайтове, които предлагат хазартни услуги без необходимия лиценз, но според Груйчев това не означава, че операторът е окончателно изваден от пазара.

Подобни платформи могат бързо да се появят с нов домейн или под друго име и да продължат дейността си.

Юристът подчерта, че приходната агенция полага сериозни усилия срещу незаконните сайтове, но самата природа на онлайн средата прави контрола труден.

Тъкмо затова според него силният и ясно разпознаваем легален сектор има значение и като защита за потребителите.

Секторът приема ограничения върху външната реклама

Аргументите срещу пълната забрана не означават отказ от всякакви ограничения.

Груйчев призна, че външната реклама на хазарт в градската среда е достигнала прекомерни нива и че намаляването ѝ е оправдано.

По думите му обаче има съществена разлика между разумното ограничаване на рекламата и пълното ѝ премахване.

Особено трудно приложима би била тотална забрана в интернет, където нелегалните оператори разполагат с много повече възможности да заобикалят националните ограничения, отколкото лицензираните компании, които са длъжни да ги спазват.

Така може да се стигне до парадокс: регулираният бизнес да загуби достъп до рекламни канали, докато компании извън регулацията продължават да достигат до потребителите.

Предлаганите промени не засягат единствено рекламата

Груйчев обърна внимание и на текстовете, свързани с облагането на наземния хазарт. Според него част от предложенията не отчитат достатъчно спецификата на този бизнес и могат да поставят под въпрос икономическата жизнеспособност на част от легалните оператори.

Това отваря и по-широкия въпрос за приходите на държавата.

Лицензираните компании плащат данъци, такси и осигуровки и са част от официалната икономика. Ако ограниченията свият легалния пазар, без едновременно да ограничат нелегалното предлагане, част от оборота може да се премести към оператори, от които българският бюджет не получава приходи.

Според Папазян и Груйчев ефектът следователно трябва да се оценява не само през рекламата, а и през финансовата екосистема около сектора – данъчни приходи, заетост, спортно спонсорство и защита на потребителите.