България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Това съобщи днес Европейската комисия при представянето на извънредния доклад за готовността на страната ни да въведе общата европейска валута.

Европейската централна банка (ЕЦБ), която също представи извънреден конвергентен доклад, даде положителна оценка за изпълнение на критериите за приемане на еврото. И двете институции публикуваха своите анализи едновременно в 14 часа българско време, отбелязва БТА.

Докладите се разработват независимо един от друг, но решаващо значение има този на Европейската комисия, която единствена може да даде препоръка на Съвета на ЕС да одобри приемането ни в еврозоната.

Пълният текст на извънредния конвергентен доклад на Европейската комисия четете ТУК

Пълният текст на извънредния конвергентен доклад на Европейската централна банка четете ТУК

ЕК допълва, че препоръчва Съветът на ЕС да одобри приемането на нашата страна в еврозоната от началото на следващата година. Комисията уточнява, че всички държави от ЕС стават част от еврозоната, когато изпълнят изискванията, освен Дания, която преди подписването на договора за присъединяване към ЕС е пожелала да се ползва от изключение.

Комисията отбелязва, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната. Българската икономика е достатъчно подготвена, българското законодателство е съвместимо, се посочва в оценката.

Положителните оценки от Европейската централна банка и Европейска комисия потвърждават нашия напредък, но работата продължава.

Това написа премиерът Росен Желязков в публикация в социалната мрежа X. "Това е резултат от години на реформи, ангажимент и съгласуване с нашите европейски партньори, посочва той и допълва: Забележителен ден. Още една крачка напред по пътя на България към еврото. 

Еврото е символ на европейската сила и единство, заявява по този повод председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана в съобщение на институцията.

България се приближава днес с още една стъпка към приемането на еврото. Благодарение на еврото, българската икономика ще стане по-силна, ще нарасне търговията с държавите от еврозоната, ще се повишат преките инвестиции, достъпът до финансиране, качествените работни места и реалните доходи.

България ще заеме полагащото й се място при определянето на решенията в сърцето на еврозоната.

Поздравления, България!, добавя Фон дер Лайен.

Еврокомисарят по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис заяви на пресконференция, че днешната стъпка е важна и историческа, но не е последната. Той изрази очакване за положително решение на Съвета на ЕС в началото на юли. Предстои да посети София, за да обсъди с българските власти следващите стъпки.

На въпрос дали е възможно България да се откаже от еврозоната, ако на власт дойде правителство с други цели, заяви, че е трудно да се коментират хипотетични сценарии. Няма подобен прецедент, отбеляза Домбровскис, цитиран от БТА. 

"Работим с българските власти и те потвърдиха, че очакват доклад за готовността на страната за еврозоната", уточни той и допълни:

Българското правителство и Българската народна банка целят твърдо присъединяване от 1 януари догодина.

„Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя към въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. и превръщането на България в 21-вата държава - членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната“, заявява Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.

Бих искал да поздравя България за огромната ѝ отдаденост да извърши необходимите корекции.

Според оценката на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и изпълнява законовите изисквания.

След като участва в механизма на обменните курсове (ERM II) и в банковия съюз от 10 юли 2020 г., страната прави още една стъпка към европейската интеграция в условията на предизвикателни икономически условия. Постигането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи, се казва в оценката на ЕК.

Що се отнася до критерия за ценова стабилност, през април 2025 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ-инфлацията в България възлиза на 2,7%, т.е. малко под референтната стойност от 2,8%.

Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри показатели за ценова стабилност, т.е. Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема тяхната средна инфлация за последните 12 месеца и се прибавят 1,5 процентни пункта, се уточнява в доклада.

Що се отнася до фискалния критерий, от 2012 г.България не е била обект на процедура при прекомерен дефицит. Бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ в страната възлиза на 3,0% от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3% .

Съотношението на брутния държавен дълг към БВП възлиза на 24,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%, като през последните 20 години то е доста под 60% от БВП.

Що се отнася до критерия за валутен курс, българският лев участва във ВМ II през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не отбелязва отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро.

България е изпълнила почти всички свои ангажименти след влизането си във ВМ II, но е необходим допълнителен напредък за преодоляване на оставащите пропуски в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, посочва ЕК.

Дългосрочните лихвени проценти в България възлизат средно на 3,9% през референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. и следователно са под референтната стойност от 5,1% за критерия за лихвена конвергенция.

Що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското законодателство е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора.

Днешният доклад е публикуван по искане на България, а следващият редовен Конвергентен доклад на ЕЦБ ще бъде публикуван през 2026 г., се казва в заключение от ЕК.

След днешните доклади на ЕК и Европейската централна банка в ЕС започва законодателен процес, който предвижда обсъждане и постигане на политическо споразумение между държавите от еврозоната на 19-20 юни, последвано от политическо споразумение от Европейския съвет на 26-27 юни.

На 30 юни ЕК следва да препоръча на Съвета на ЕС да одобри решение и то да бъде гласувано на 8 юли. В същия ден се предвижда гласуване на становището на Европейския парламент на сесия в Страсбург. Мнението на евродепутатите ще бъде предварително съгласувано в отделен доклад, уточнява БТА.

Гласуването между държавите от еврозоната ще бъде по три точки, като само за определянето на обменния курс лев-евро ще бъде необходимо единодушие, а по останалите две части от решението за приемането на България ще бъде достатъчно квалифицирано мнозинство.