Новият лидер на тайванската опозиция залага на помирение със Си Дзинпин
Чън Ли-уън казва пред The Economist, че се надява да се срещне с президента на Китай още в първата половина на тази година
,fit(1001:538)&format=webp)
Чън Ли-уън, новият лидер на тайванската опозиция, предприема най-големия си политически залог досега.
В момент, когато Китай засилва военните си учения около Тайван – който Пекин смята за своя територия – Чън блокира усилията за увеличаване на разходите за отбрана.
Тя смята, че тайванците трябва да приемат, че са китайци, и се надява да върне партията си на власт чрез помирение с китайския лидер Си Дзинпин.
Тези призиви за помирение са още по-забележителни, ако погледнем личната ѝ история.
Тя започва кариерата си като студентски активист през 90-те години. Тогава се бори за независимостта на родината си, присъединявайки се към Демократичната прогресивна партия (ДПП) – и остро критикува управляващата по онова време Гоминдан (КМТ). По-късно обаче изненадва колегите си. Напуска ДПП през 2002 г., разочарована от това, което определя като корупция и нетърпимост към вътрешната критика. След като се присъединява към КМТ три години по-късно, бързо си изгражда репутация на остър и нападателен оратор.
Днес, като нов председател на партията, тя започва по-открито да говори за собственото си усещане за китайска идентичност.
„Най-важната задача на моя мандат е да насърча мира в Тайванския проток“, казва тя в интервю за The Economist.
В тази връзка Чън разкрива пред мядията, че след деветгодишна пауза КМТ ще възобнови диалога с Китайската комунистическа партия в началото на февруари, като първата стъпка ще бъдат контакти между мозъчните тръстове на двете партии. Тя добавя, че се надява да посети Китай през първата половина на 2026 г., за да се срещне със Си Дзинпин, който ѝ е изпратил поздравителна телеграма след избирането ѝ през октомври, изразявайки надежда за съвместна работа в посока обединение. „Трябва да спрем умишлено да демонизираме всичко, свързано с Китай“, казва тя.
Тази стратегия е противоречива дори за част от собствената ѝ партия. КМТ загуби последните три президентски вота от Демократичната прогресивна партия (ДПП), която разглежда Тайван като отделна държава. Проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството тайванци не се доверяват на китайското правителство, нямат желание за обединение и се самоопределят като тайванци, а не като китайци. Платформата на Чън буди тревога и във Вашингтон, който е ангажиран с подпомагането на отбраната на острова, но настоява Тайван значително да увеличи собствените си военни разходи. Американски представители смятат, че Си Дзинпин е наредил на генералите си да бъдат готови да превземат Тайван до 2027 г.
Въпреки това 56-годишната Чън вярва, че може да помогне за предотвратяване на военен конфликт – и да спечели подкрепата на избирателите до следващите президентски избори през 2028 г. Тя признава, че възгледите ѝ за националната идентичност не съвпадат с общественото мнение, но обвинява ДПП в опити за „де-синизиране“ на Тайван. Освен това тя смята, че националната идентичност няма да бъде водещият политически въпрос през следващите години. „По-важни са отношенията през пролива“, казва тя. „Вярвам, че именно те ще определят как ще гласуват хората.“
Посланието на Чън стъпва върху страх по две линии.
Първата е, че ако ДПП спечели отново през 2028 г., китайското ръководство може да загуби надежда за мирно обединение с Тайван. „Щом вече няма очаквания към Тайван, единственият начин да се реши тайванският въпрос ще бъдат средства, които никой от нас не желае да види“, казва тя.
Вторият страх е, че американската подкрепа за Тайван отслабва. Тя посочва исканията на президента Доналд Тръмп Тайван да увеличи разходите си за отбрана до 10% от БВП и да прехвърли 40% от полупроводниковата си индустрия в САЩ – сектор, който произвежда по-голямата част от най-високотехнологичните чипове в света. „За много тайванци събирането на тези факти създава усещането, че Америка изоставя Тайван“, казва Чън.
Критиците определят подобни твърдения като спекулативно нагнетяване на страх. Макар Китай да е развил сериозни способности за инвазия или блокада на Тайван (и често да ги демонстрира), не е ясно дали би могъл да успее без огромни загуби и без да нанесе опустошителен удар върху глобалната икономика.
Освен това Си Дзинпин наскоро извърши чистка във военното ръководство.
Лидерите на ДПП обвиняват Чън, че повтаря китайска пропаганда и застрашава сигурността на Тайван, като блокира увеличението на военните разходи. Президентът на Тайван Лай Чин-дъ е поел ангажимент да увеличи военните разходи до 5% от БВП до 2030 г. и е предложил допълнителен отбранителен бюджет от 40 млрд. долара още тази година, основно за американско въоръжение. И двата плана обаче са блокирани в парламента от КМТ и съюзниците ѝ, които заедно разполагат с мнозинство.
Според Чън вината е на Лай, който не е предоставил достатъчно детайли за военните си разходи. Предложеният от него размер „изтласква всички други нужди“, твърди тя. Макар да отказва да посочи конкретна сума, която Тайван трябва да отделя за отбрана, тя подчертава, че страната никога няма да може да се съревновава с военната мощ на Китай. Вместо това Чън настоява, че сигурността на Тайван трябва да се гарантира чрез „разумни“ военни разходи, съчетани с преговори със Си Дзинпин.
Тя критикува и отказа на Лай да приеме т.нар. консенсус от 1992 г., постигнат, когато КМТ е била на власт. Споразумението гласи, че двете страни на Тайванския проток са част от „един Китай“, но допускат различни тълкувания. Тъй като ДПП отхвърля тази формула като юридически невалидна и опасна, Китай прекрати официалния диалог след идването ѝ на власт през 2016 г. Според Чън възприемането на консенсуса днес „би намалило значително вероятността от военна конфронтация“.
При среща със Си Дзинпин основната ѝ цел на Чън, по думите ѝ, ще бъде да получи ясно публично поето ангажимент, че и двете страни трябва да работят за запазване на мира, признавайки, че войната би имала „немислимо катастрофални последици“. Може ли на подобно обещание да се има доверие? За да запази международния си имидж, Китай трябва „да спазва дадената дума“, казва тя пред The Economist. „Доверието е от първостепенно значение.“
В по-дългосрочен план Чън отказва да заяви дали крайната цел трябва да бъде мирно обединение – както е предлагал бивш президент от КМТ. В рамките на четиригодишния си мандат тя смята, че и само създаването на рамка за поддържане на мира би било сериозно постижение. „Що се отнася до това дали статуквото може да се промени след това, мога само да се надявам, че това ще стане при условия, приемливи за хората от двете страни“, добавя тя.
Все още не е ясно дали Чън ще бъде президентският кандидат на КМТ през 2028 г. – тя твърди, че засега се фокусира върху настоящата си роля. Но като председател на партията тя ще оформя платформата ѝ за местните избори през ноември, както и за президентския вот.
Още отсега тя разклаща тайванската политическа сцена по начин, който може да промени крехкия баланс в отношенията между Тайван, Китай и Съединените щати. Залогът никога не е бил по-висок. А Чън играе ва банк.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)