Изчезва морската трева, изчезват и те. Тъжната история на дюгоните
Доброволци и правителства се опитват да осигурят храна за тези морски животни. Но обикновено постигат само частичен успех
,fit(1001:538)&format=webp)
Заливът Танг Кхен в Тайланд. На брега стои един мъж, но не се любова на плажа или водата. Погледът му е вперен в малкия екран на устройството в ръцете му. На около 600 метра навътре един дрон обикаля над водата и търси нещо.
Морска крава. Така се нарича съществото, което издирва мъжът с дрона. Или по-точно дюгон. Това е хранещ се с трева морски бозайник, изключително рядко срещан. Този в Танг Кхен си има име – Миракъл.
А мъжът с дрона се казва Тирасак Саксритауи или просто Поп. През последните 15 месеца той почти всеки ден ходи в залива, за да наблюдава Миракъл и още няколко екземпляра, дошли да живеят в тези води, пише TheGuardian.
Поп е на 42 години, живее в Пукет и всеки ден води дъщеря си на училище. След това отива в залива и в следващите осем часа се занимава с дрона и дюгона.
„Има периоди, в които виждам Миракъл почти всеки ден. Но понякога не мога да го мерна цял месец. Аз се чувствам свързан с тези невероятни същества. Те са част от моята родина“, казва Поп.
Някога в този залив е имал 13 дюгона, но днес е останал само един. Според Поп Миракъл е изгонил останалите и сега цялата морска трева е останала за него. Не се знае къде са отишли останалите. С Миракъл остава само един малък женски екземпляр, който умира миналата година.
Макар да са големи морски животни, дюгоните са безобидни. Хранят се с трева и не нападат хора. Те обаче са на изчезване. От лятото на 2025 г. дюгонът се квалифицира като крайно застрашен вид най-вече заради последиците от човешката дейност – загуба на местообитания, климатични промени, шум, сблъсъци с плавателни съдове и замърсяване с пластмаса. Последната голяма новина около този вид беше през 2019 г., когато едно бебе дюгон бе намерено мъртво край Тайланд с голямо количество пластмаса в стомаха му.
Именно Тайланд е смятан за място, ключово за оцеляването на дюгоните. Това е един от шестте региона (извън Австралия), където има популации от над 100 екземпляра. Данните на тайландското правителство сочат, че през 2022 г. в техните води е имало 272 животни.
Но от няколко години морето изхвърля мъртви или крайно измършавели дюгони. За три години между 2019 г. и 2022 г. са намирани поне по 20 годишно. През следващите две години броят им се увеличава. А смъртта на женския екземпляр, живеещ до Миракъл, е само част от статистиката.
„Вероятно половината от популацията е вече загубена“, казва Петч Манопавитр, еколог и експерт по дюгоните в тайландското министерство на морските ресурси.
Югоизточно от Пукет се намира провинция Транг, смятана някога за „крепост на дюгоните“ заради богатото на морска трева дъно. Днес тези животни не се срещат там. Местните казват, че са мигрирали в посока Пукет. Там обаче има друг проблем. Всяка година има милиони туристи, което означава много хора, а и много движение на лодки. Те са много опасни за дюгоните и ако не се установят и спазват определени маршрути, със сигурност ще има загинали дюгони.
В началото на миналата година екип от учени започна изследване в опит да установи причините за смъртта на дюгоните. В продължение на пет дни Хелън Марш световноизвестен експерт по дюгоните и преподавателка в австралийския университет „Джеймс Кук“ обикаля крайбрежието, за да оцени състоянието на морската трева и говори с местните хора, с еколози и с държавни служители.
Марш и колегите ѝ стигат до извода, че популацията на дюгони намалява заради изчезването на морската трева. Всяко от тези животни има нужда от 40-60 килограма на ден, за да се изхранва. А най-много е намаляла тревата в района на някогашната „крепост“ Транг. Край Пукет и на някои други места все още има големи количества.
Остава неясно обаче защо морската трева изчезва. Причините може да са много – по-малко слънчева светлина в дълбините заради помътняла и замърсена вода, промяната на температурата на водата, различни човешки дейности и др.
„Ситуацията в Тайланд е много особена, защото не е свързана с някакво екстремно метеорологично събитие, по-скоро говорим за хронично състояние. Навсякъде местните хора имат свое обяснение, което често пъти се различава от това в съседното село или град“, казва Марш.
И докато учени и експерти спорят за причините за изчезването на морската трева, което води и до изчезването на дюгоните, Поп продължава да ходи в залива почти всеки ден. През последните седмици в Тайланд имаше проливни дъждове, които на места доведоха до бедствия. Придошлите води помитат всичко по пътя си и пълнят залива със строителни отпадъци и други боклуци. Поп си спомня как при предишен дъжд Миракъл е напуснал залива за седмица.
Въпреки че правителството се опитва да подобри ситуацията със създаване на условия за растеж на морска трева и с храна за дюгоните, усилията им имат само частичен резултат. На няколко пъти се организират кампании за изкуствено поставяне на морска трева по дъното. Това се прави от държавни служители и доброволци. Но истината е, че в една перфектно работеща екосистема се е появила грешка и към момента никой не знае как да я поправи.
Манопавитр вижда бъдещото спасяване на бозайниците в създаване на защитени зони, които да изградят коридор за миграция на дюгоните. Добрата новина в сегашната ситуация, че част от животните раждат малки.
Междувременно хора като Поп намират своите начини да защитават дюгоните. Местните следят кога Миракъл е в залива и ако там се появи рибарска лодка, сигнализират в общ чат, за да се оттегли.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)