Предлаганият данък върху богатството в Калифорния има за цел да се насочи към балансите на милиардерите, но до голяма степен заобикаля начина, по който много от тях генерират парични средства: те вземат заеми срещу своите активи, без да плащат данъци, и не „реализират“ доходи.

Докато този модел остане непроменен, еднократният данък върху богатството може да събере пари веднъж, но не може да промени системата, която позволява на милиардерите с малко пари в брой да живеят богато, отбелязва в анализ Fortune.

Ако бъде одобрен, Законът за данъка върху милиардерите ще наложи еднократен данък от 5% върху общата стойност на активите на жителите на Калифорния, които са1 милиард долара или повече. Данъкът ще се прилага за всеки, който е бил жител на щата от 1 януари 2026 г., с плащане, дължимо през 2027 г., и възможност за разсрочване за пет години срещу допълнителна такса.

Поддръжниците, водени от голям профсъюз на здравните работници, представят мярката като начин да се съберат около 100 милиарда долара, за да се компенсират очакваните съкращения във федералното здравеопазване и да се принудят богатите да платят това, което те наричат „справедливата си част“.

Губернаторът Гавин Нюсъм предупреди, че данъкът може да има обратен ефект, като ускори напускането на жители с висока нетна стойност, въпреки че продължава да защитава по-широката прогресивна данъчна система.

$8 милиарда данък за милиардери е „напълно приемлив“ за Дженсън Хуанг

Мъск няма „нормална заплата“ – но е най-богатият човек на планетата

За да бъде онагледено предложението, Fortune дава пример с Илон Мъск, най-богатия човек в света, и Mr. Beast, най-популярният YouTuber в света.

Мъск не живее с нормална „заплата“, както повечето хора, по-голямата част от богатството му е обвързано с акции от неговите компании като Tesla и SpaceX, и обикновено финансира разходите си, като взема заеми срещу тези активи и от време на време продава акции.

В този смисъл той е изключително богат на активи, но сравнително с ниски обикновени парични доходи, като използва големи кредитни линии, подкрепени от собствения си капитал, за да плаща за жилища, самолети и други разходи, вместо да получава редовни заплати.

„Ако бяхте на моето място…“: Пътят на Мъск към $1 трилион като симулация

Mr. Beast, от своя страна, заяви пред The Wall Street Journal преди няколко дни, че „в момента има отрицателни доходи... В момента вземам назаем – толкова малко имам“.

Макар да не е главен изпълнителен директор на публично търгувана компания, както много от калифорнийските милиардери, които са обект на този данък, Mr. Beast, или Джими Доналдсън, както е истинското му име, винаги реинвестира в съдържанието си, като оставя много малко в банковата си сметка.

Инфлуенсърът милиардер MrBeast: Нямам чак толкова пари, мама ще плати сватбата ми

Основателят на Anduril, Палмър Лъки, посочва това напрежение в разгорещена дискусия в социалните медии с конгресмена Ро Хана, подкрепящ данъка за милиардерите.

„Вие се борите, за да принудите основатели като мен да продадат огромни части от компаниите си, за да платят за измами, разхищения и политически услуги за организациите, които прокарват тази инициатива“, написа той, отбелязвайки, че данъкът ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

Други мениджъри гласуваха с напускане на щата, като например основателите на Google Лари Пейдж и Сергей Брин, които преместиха бизнеса си извън Калифорния. Ето защо Лъки може да има право, че този данък се насочва към погрешни цели, тъй като тези милиардери всъщност не разполагат с толкова много налични пари.

Съоснователите на Google местят бизнеса си от Калифорния заради милиардерския данък

Реалността „Купувай-Заемай-Умри“

По-дълбокият проблем се крие в това как съвременните милиардери превръщат богатството си по документи в пари в брой, без да показват много облагаем доход. Вместо да продават акции или дялове в частни компании и да реализират капиталови печалби, те залагат тези активи като обезпечение, вземат заем и използват средствата от него, за да финансират всичко – от яхти и имения до нови инвестиции.

Тъй като данъчното законодателство на САЩ не третира заеманите средства като доход, тези заеми не подлежат на облагане с данък върху дохода, дори когато финансират разточителен начин на живот.

Политическите анализатори често описват това като стратегия „купувай-заемай-умри“: купувай активи, които се оценяват, заемай срещу тях, за да живееш богати, а след смъртта остави на наследниците тези активи с повишена база, като голяма част от данъчното задължение се заличава по този начин.

Бъфет трупа милиардите си от десетилетия. Хуанг го настигна за 6 месеца

Съгласно данъчното законодателство на САЩ, приходите от заеми не се третират като доход, тъй като трябва да бъдат възстановени, и не се облагат при получаване. Ако милиардер вземе заем срещу поскъпнали акции или недвижими имоти, вместо да ги продаде, няма продажба, така че не се реализира капиталова печалба и не се начислява данък върху капиталовите печалби. Това работи по следния начин:

Стъпка 1 – Покупка: Придобиват активи, за които се очаква да се повишат с времето (акции, недвижими имоти, частни компании) и ги държат десетилетия, позволявайки натрупване на необлагаеми печалби като „нереализирани“.

Стъпка 2 – Заемане: Залагат тези активи като обезпечение за големи кредитни линии или заеми (обезпечени с ценни книжа, заеми срещу недвижими имоти) и живеят или инвестират, използвайки тези заемни средства, вместо да ги продават.

Стъпка 3 – Смърт: Когато умрат, наследниците получават „повишение на базата“, което означава, че данъчната база се нулира до текущата пазарна стойност, като по този начин се заличават натрупаните нереализирани печалби за целите на данъка върху доходите.

AI бумът добави $500 млрд. към нетното богатство на американските технологични милиардери през 2025 г.

Ще постигне ли ефект еднократният данък върху богатството

Финансовите контрольори на Калифорния отчитат, че много от най-високоплатените лица вече избягват големи държавни данъци върху доходите, като вземат заеми срещу поскъпнали акции, вместо да ги продават.

Еднократна такса от 5% върху нетната стойност би засегнала еднократно натрупаното богатство, но не би засегнала постоянния поток от необлагаеми с данък парични средства, които произтичат от заеми, обезпечени с активи.

Както отбелязва Лъки, това би принудило тези милиардери да ликвидират активи, за да наберат парите, които законът изисква, което би направило преместването от Калифорния по-лесна алтернатива за тези, които имат средствата да го направят – а милиардерите ги имат.

Критиците предупреждават, че предложението може да насърчи повече милиардери да напуснат, без да променят трайно мотивацията си да реализират доходи или да плащат данъци там, където действително живеят.

Рисковият капиталист Камат Палихейптая изчислява, че около 1 трилион долара от богатството на милиардерите вече е напуснало Калифорния на фона на данъчната битка, което повишава риска държавата да загуби приходи от данък върху доходите, като получи еднократна извънредна печалба.

Светът е беден, богатите са все повече. Могат ли данъците да решат това сложно уравнение

Решаване на реалния проблем

Данъчните експерти твърдят, че ако политиците искат да достигнат до класата с малко пари в брой, но с много активи, трябва да облагат с данък приходите от богатство, а не само неговия запас в даден момент.

Предложенията включват данъци върху „доходите от богатство“ на държавно ниво, които облагат по-цялостно капиталовите печалби и инвестиционните доходи.

Едуард Фокс и Закари Лискоу, професори по право в Университета на Мичиган и Йейл, предлагат начин за запълване на „пропуските в заемането на средства от милиардерите“ чрез промяна на закона, то да се третира като доход.

Без такива структурни промени данъкът върху богатството в Калифорния рискува да се превърне в драматичен, политически привлекателен жест, който оставя основната архитектура на избягването на данъци от милиардерите – и безлихвените заеми, които я подкрепят, до голяма степен незасегната. А Калифорния ще има по-малко милиардери, допълват критиците на предложението.