„Ако бяхте на моето място…“: Пътят на Мъск към $1 трилион като симулация
Политическите обрати, рекордното богатство и амбициите за 2026 г. превърнаха възхода на Илон Мъск в история с почти нереален мащаб
,fit(1001:538)&format=webp)
Трудно е да се разбере реалността на Илон Мъск – особено когато той изглежда на път да се превърне в първия трилионер в света още тази година.
Дори самият Мъск поставя тази реалност под въпрос.
От години той говори за възможността да живеем в компютърна симулация. А 2025 г. много добре може да се окаже доказателство в подкрепа на тази теория.
„Как иначе да се обясни годината, която преживя най-богатият човек на планетата?“, посочва The Wall Street Journal.
Това беше период, изпълнен със зашеметяващи обрати в политиката и бизнеса. За огорчение на критиците на Мъск, събитията през 2025 г. го изстрелват към 2026 г. с инерция, която може да го запази като значима фигура в американската политика и да доведе нетното му богатство до т.нар. „Клуб на четирите запетаи“ – дори преди да е получил и долар от новия си компенсационен пакет за Tesla на стойност 1 трилион долара, одобрен от акционерите миналата есен.
Хипотезата за симулацията обаче е по-скоро научна фантастика, отколкото наука.
„Мислете за Матрицата като за сложна видеоигра или изключително ангажиращ сериал в Netflix, който някакви напреднали същества наблюдават“, пише колумнистът на WSJ Тим Хигинс, описвайки мирогледа на все още милиардера Мъск.
„Разбирането на възгледите му за симулацията помага да се види как той използва силата на наратива, за да продаде на инвеститорите изключително дръзките си цели за 2026 г. “, посочва Хигинс.
Целите включват увеличаване на производството на Cybercab, „масово производство“ на мозъчни компютри и постигане на пълна повторна употребяемост на Starship – гигантската ракета, разработвана за мисии до Луната и Марс.
„Имам една теория за предсказването на бъдещето – че най-интересният изход е най-вероятният“, каза Мъск в подкаст преди няколко седмици.
Идеята стъпва върху предположението, че ако реалността ни наистина е симулация, тя може да бъде „изключена“, ако стане скучна.
„Друг начин да мислим за това е, че може да сме извънземен сериал в Netflix – и той ще продължи само ако рейтингите са добри“, казва още Мъск.
„Ако приложим Дарвин към теорията за симулацията, ще оцелеят само най-интересните симулации. Следователно най-интересният изход е най-вероятният, защото алтернативата е унищожение.
Така че“, добавя той, „в крайна сметка имаме една цел: да остане интересно.“
Каквото и да се каже за него, той безспорно направи 2025 г. интересна.
През последните 12 месеца видяхме как той се издига до върха на политическата власт – с титлата „първи приятел“ до Доналд Тръмп в Белия дом – само за да наблюдаваме как специалните им отношения се разпадат по зрелищен начин.
В бизнеса Мъск видя как пазарната капитализация на Tesla достигна нов връх, въпреки че доставките на електромобили спадат за втора поредна година, особено заради слабите резултати в Европа.
Инвеститорският ентусиазъм се засили след оттеглянето му от Вашингтон – дотолкова, че те одобриха рекорден компенсационен пакет за любимия си главен изпълнителен директор.
Той може да достигне 1 трилион долара, ако Мъск изпълни списък от изключително амбициозни цели, които на практика биха превърнали автомобилната компания в робо-технологична в рамките на следващото десетилетие.
Ракетната му компания SpaceX флиртува с идеята за излизане на борсата още тази година – потенциално масивно първично публично предлагане – докато Мъск говори за планове за AI центрове за данни в космоса и фабрика на Луната.
Паралелно с това той работи по набирането на още милиарди долари за xAI, която цели да се конкурира с OpenAI и Google в бъдещето на изкуствения интелект.
За Мъск изминалата година беше толкова наситена с обрати, че е трудно да бъдат изброени всички. Това също се вписва в теорията му, че симулацията насърчава неравномерна сюжетна линия – с възходи и падения, а не линейно развитие, отбелязва Хигинс от WSJ.
„Погледнете историята на президента Тръмп“, каза Мъск в подкаста на Кейти Милър през декември.
„По-интересно е, че загуби междинния период и след това спечели втори мандат – типичен сюжет: нагоре, после надолу, после възраждане…
Ако приемем теорията ми, че най-интересният изход е най-вероятният, тогава това беше неизбежно.“
Дори отношенията на самия Мъск с Тръмп следваха подобен модел. Първото действие бяха ранните дни в Белия дом, когато Мъск беше почти постоянно присъствие и атакуваше федералните разходи чрез своя Департамент за правителствена ефективност (DOGE).
После дойде второто действие – разривът. А сега третото изненадва мнозина: след убийството на консервативния активист Чарли Кърк Мъск изглежда възстанови отношенията си с Тръмп. И сега изглежда вероятно да насочи още повече средства към Републиканската партия за междинните избори тази година.
През цялото това време личното му богатство растеше. Нетното му състояние се e удвоило, достигайки около 726 млрд. долара в края на годината, според изчисления на Forbes.
Тази оценка е подсилена от стремежа на SpaceX към оценка от 800 млрд. долара при вторична продажба на акции – двойно спрямо предишната оценка от 400 млрд. долара.
Допълнително, през декември Върховният съд на Делауеър отмени решение на по-долна инстанция, което отвори пътя Мъск да получи оспорвания си компенсационен пакет от 2018 г., вече оценяван на 139 млрд. долара.
Ако SpaceX, в която Мъск държи около 42%, излезе на борсата при оценка от 1,5 трилиона долара, както предполага Bloomberg, лесно може да се види как нетното му състояние ще достигне 1 трилион долара още тази година.
„Подобно лично богатство е трудно за осмисляне – почти сякаш живеем в симулация. Може би затова Мъск прекарва толкова голяма част от зрелия си живот в разсъждения върху тази тема. Той говори публично за нея от поне десетилетие“, посочва Хигинс.
Аргументът на Мъск за симулацията се основава на темпа на развитие в съвременния свят: само за две поколения видеоигрите са еволюирали от примитивната графика на Pong до фотореалистични 3D симулации с милиони играчи. Според него е логично по-напреднала цивилизация вече да е извървяла този път.
„Като се има предвид, че очевидно вървим към игри, неразличими от реалността… изглежда логично вероятността да живеем в базова реалност да е една на милиарди“, каза Мъск на технологична конференция през 2016 г.
„Кажете ми какво не е наред в този аргумент.“
Напоследък, докато размишлява върху случилото се в собствения му живот, той звучи още по-убеден.
„Ако бяхте на мое място“, пита Мъск, „бихте ли мислили, че това е реално – или симулация?“
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)