Американската военна операция във Венецуела и свалянето на президента Николас Мадуро, който днес пристигна в съдебна зала в Манхатън със съпругата си Силия Флорес, където ще им бъде прочетен пълният списък с обвинения, предизвикаха предпазливи, но показателни реакции от страна на Китай и Русия, които разкриват как двете сили оценяват пренареждането на глобалния баланс.

Китай реагира бързо на американския удар, изразявайки шок и осъждане и призовавайки САЩ да освободят Мадуро и съпругата му. Пекин настоя кризата да бъде решена чрез диалог и предупреди срещу нарушаването на суверенитета на държавите.

Говорителят на китайското външно министерство Лин Дзян заяви, че Китай поддържа „положителна комуникация и сътрудничество“ с венецуелските власти и че готовността за задълбочаване на отношенията – включително в петролната сфера – няма да се промени независимо от развитието на ситуацията. По думите му китайските интереси във Венецуела ще бъдат защитени в рамките на закона.

Анализатори отбелязват, че американската операция позволява на Китай да се позиционира като „фактор на стабилност“ в международен план. В същото време тя поражда сериозни тревоги в Пекин заради значителните китайски инвестиции във Венецуела и риска от дестабилизация, която може да засегне китайския бизнес в Латинска Америка като цяло.

Бивш ръководител на Chevron търси 2 млрд. долара за петролни проекти във Венецуела

Икономика без илюзии

Китай е най-големият пазар за венецуелски суров петрол, но в същото време Венецуела формира едва около 2% от китайския внос на суров петрол и кондензат. По-голямата част от доставките идват от Близкия изток, а вносът от Венецуела намалява, отбелязва CNBC.

Това обяснява защо Пекин е предпазлив и не желае да бъде въвлечен директно в конфликта. Приоритетът му остава защитата на икономическите интереси, без да заема категорична политическа страна – докато партньорите му не засягат чувствителния за Китай въпрос за Тайван.

Анализаторите не оценяват Венецуела като сериозен риск за световните пазари - засега

Русия: Загубен съюзник, но и възможност

Реакцията на Москва на свалянето на Мадуро беше по-скоро вяла. Руското външно министерство осъди американските действия като „недопустимо посегателство върху суверенитета на независима държава“, но Кремъл и президентът Владимир Путин избегнаха директен коментар за самото отстраняване на венецуелския лидер.

Мадуро беше дългогодишен съюзник на Русия – Каракас подкрепи инвазията в Украйна, а двете страни поддържаха тясно енергийно и военно сътрудничество. Загубата му отслабва руското влияние в Латинска Америка.

Въпреки това кризата във Венецуела идва в удобен момент за Москва. Тя отвлича вниманието от войната в Украйна и от натиска за мирни преговори – сценарий, който не се счита за изгоден за Русия на този етап.

Европейските лидери изглеждат разкъсани пред новия световен ред след атаката срещу Венецуела

Опасен прецедент

Анализатори предупреждават, че залавянето на Мадуро и повдигането на наказателни обвинения срещу него може да създаде опасен международен прецедент. Според критиците това дава аргументи на Русия или Китай да оправдаят подобни действия спрямо лидери като украинския президент Володимир Зеленски или в контекста на Тайван.

На идеологическо ниво интервенцията във Венецуела се вписва в стремежа на Доналд Тръмп да възстанови американската доминация в Западното полукълбо – логика, която намира паралели в желанието на Русия да възстанови своята сфера на влияние след разпадането на СССР.

В крайна сметка с отстраняването на Мадуро още един руски съюзник изчезва, а стойността на руските гаранции за сигурност изглежда все по-съмнителна. Допълнителен удар за Кремъл е фактът, че американската операция неутрализира руските системи за противовъздушна отбрана, доставени на Венецуела.

Временният президент на Венецуела: предлага „сътрудничество“ със САЩ след като Тръмп предупреди за още удари

Какво следва за Венецуела?

• Вашингтон залага на контрол чрез остатъците от режима, а не на незабавен демократичен преход – Доналд Тръмп изглежда предпочита временна власт на Делси Родригес срещу изпълнение на американски условия, включително в петролната сфера.

• Делси Родригес е притисната между САЩ и твърдолинейните в режима – ако се подчини на Вашингтон, рискува да бъде свалена като „предател“; ако се конфронтира, САЩ заплашват с по-тежки действия.

• Реалната власт остава в ръцете на силовите фигури – военният министър Владимир Падрино и вътрешният министър Диосдадо Кабейо контролират армията, службите и паравоенните формирования и могат да блокират всяка реформа, застрашаваща интересите им.

• Демократичната опозиция е изправена пред дилема – въпреки международната подкрепа за Едмундо Гонсалес, Вашингтон не дава сигнал за незабавна смяна на властта, а масови протести засега липсват заради страх от репресии.

• Рискът от дестабилизация остава висок – сценарии като вътрешен разлом в режима, сблъсък със САЩ или внезапни улични ескалации не са изключени, а самата американска стратегия залага на крехък баланс.

Делси Родригес: Коя е жената, поела управлението на Венецуела

Реакцията на пазарите

Енергийният сектор реагира рязко положително на пазарите, като акциите на Chevron, ConocoPhillips, Exxon Mobil, SLB и Halliburton отчетоха силни ръстове след залавянето на Мадуро, на фона на очаквания за нови възможности в региона.

Историческият паралел с операцията срещу Мануел Нориега през 1989 г. показва ограничен краткосрочен пазарен ефект, но и риск от по-късна корекция – тогава пазарът първоначално реагира спокойно, преди да последва спад седмици по-късно.

Настоящата операция има по-голям икономически залог – за разлика от Панама през 1989 г., Венецуела е значително по-важен фактор за енергийния пазар, което увеличава потенциалните последствия за глобалните пазари.

Възстановяването на венецуелския петролен сектор не е бърз процес – стабилизацията на страната, оценката на риска и рентабилността на инвестициите ще отнемат време, което ограничава краткосрочния ефект върху глобалното предлагане.