Европейските лидери се оказаха разделени и колебаещи се, докато се опитваха едновременно да приветстват отстраняването на авторитарния президент на Венецуела и да отстояват принципите на международното право, които очевидно не позволяват на Доналд Тръмп да залови Николас Мадуро, още по-малко да обяви, че САЩ ще управляват Венецуела и ще контролират петролната ѝ индустрия.

В анализ за The Guardian Патрик Уинтур отбелязва, че Европа се е опитала да насочи вниманието към принципа на демократичния преход, припомняйки, че континентът не е признавал Мадуро за легитимен лидер на Венецуела след изборите през юни 2024 г., широко смятани за фалшифицирани.

Но отхвърлянето от страна на Тръмп на венецуелския опозиционер Мария Корина Мачадо, носителка на Нобелова награда за мир, постави Европа в неудобно положение, посочва Уинтур. Тръмп заяви, че тя няма подкрепа или уважение във Венецуела, докато европейските лидери я възприемат като водач на опозиция, която заслужава да поеме властта.

Международни юристи посочват, че отказът на САЩ да признаят легитимността на Мадуро отваря възможност Вашингтон да твърди, че той не се ползва със суверенен имунитет като държавен глава пред американските съдилища – по подобие на случая, в който Джордж Буш разреши Мануел Нориега да бъде съден в САЩ след залавянето му през 1989 г.

Американски представители твърдят, че операцията срещу Венецуела е била оправдана на основание самозащита, като аргументират, че правителството е било замесено в наркотрафик.

Професорът по международно право от Йейл Оона Хатауей обаче коментира, че не вижда никакво правдоподобно оправдание за използването на сила от страна на САЩ съгласно Устава на ООН.

„Ако наркотрафикът е разумно оправдание за нападение над друга държава, тогава може да се изгради цяла поредица от аргументи, които на практика означават, че самозащитата вече не е изключение. Тя става новото правило“, казва тя, цитирана от The Guardian.

„Идеята, че фактът, че от дадена страна идват наркотици, оправдава инвазия и смяна на властта там, премахва всякакви ограничения върху употребата на сила“, добавя Хатауей. По думите ѝ действията на САЩ представляват безпрецедентно нарушение на международното право.

В знак на европейския дискомфорт гръцкият премиер Кириакос Мицотакис – чиято страна е сред десетте непостоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – се опита да прекрати дебата за методите на Тръмп.

„Николас Мадуро ръководеше брутална и репресивна диктатура, която причини неизмерими страдания на венецуелския народ. Краят на режима му дава нова надежда за страната“, написа той в социалните мрежи, като добави, че „сега не е моментът да се коментира законността на последните действия“.

По-близките идеологически съюзници на Тръмп в Европа, като италианският премиер Джорджа Мелони, определиха американската операция като легитимна, наричайки я „отбранителна интервенция“.

Критиките от други страни вероятно бяха приглушени от опасения да не предизвикат недоволството на Тръмп, при положение че подкрепата му за Украйна все още се смята за жизненоважна. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви:

„ЕС многократно е заявявал, че Мадуро няма легитимност, и сме защитавали мирен преход. При всички обстоятелства принципите на международното право и Уставът на ООН трябва да бъдат спазвани. Призоваваме към сдържаност.“

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също се съсредоточи върху бъдещето: „Ние сме солидарни с венецуелския народ и подкрепяме мирен и демократичен преход. Всяко решение трябва да зачита международното право и Устава на ООН“, каза тя.

Германският канцлер Фридрих Мерц също избегна категорична позиция. „Правната оценка на американската интервенция е сложна и изисква внимателен анализ“, заяви той.

Франция също бе предпазлива. Без да споменава американската военна операция, Еманюел Макрон заяви в събота, че краят на „диктатурата на Мадуро“ е нещо, на което венецуелският народ може „само да се радва“, и призова за „мирен и демократичен преход“, воден от Едмундо Гонсалес Урутия – опозиционния кандидат на президентските избори през 2024 г. В знак на солидарност той е разговарял и с Мачадо.

Най-ясният критик бе френският външен министър Жан-Ноел Баро, който заяви, че операцията по залавянето на Мадуро „нарушава принципа за неизползване на сила, който е в основата на международното право“.

„Франция потвърждава, че трайно политическо решение не може да бъде наложено отвън и че само суверенните народи решават своето бъдеще“, каза той.

„Повтарящите се нарушения на този принцип от държави, на които е възложена основната отговорност като постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, ще имат тежки последици за световната сигурност и няма да пощадят никого.“

Британският премиер Киър Стармър заяви, че не пролива сълзи за отстраняването на Мадуро и спомена значението на международното право, но не обясни как то се прилага в този конкретен случай.

Стармър заяви по-късно, че Великобритания не е участвала в атаката, но отказа да я осъди. Министърът от кабинета Дарън Джоунс, близък съюзник на Стармър, призова за „бърз“ и мирен преход на властта във Венецуела.

Защитниците на международното право може да се окажат принудени да се позовават на един изчезващ световен ред, в който Венецуела е поредното погребение в и без това пренаселеното гробище, коментира още Патрик Уинтур за The Guardian.

Действията на Тръмп затвърждават нова система, в която голият собствен интерес на две или три „велики сили“ доминира. В този световен ред Вашингтон и Пекин ще решават, изхождайки от принципа, че силата е право, добавя авторът.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио открито заплаши в събота, че следваща може да бъде Куба. „Куба е катастрофа, управлявана от некомпетентни и сенилни мъже“, каза той. „Ако бях на тяхно място, щях да съм малко притеснен.“

Привържениците на многостранния подход и международните съдилища вероятно ще трябва да се замислят и за собствените си провали.

Низар Ел Факих, старши научен сътрудник в Атлантическия съвет, заяви: „Многостранната дипломация не успя да осигури нито един ефективен преговорен процес, водещ до подреден, мирен и договорен преход, въпреки години наред апели от милиони венецуелци, които гласуваха, протестираха и изчерпаха всички налични граждански механизми на огромна лична цена.

Международният наказателен съд, въпреки разследване, започнало през 2021 г., все още не е издал нито едно обвинение, макар че има обширна документация за престъпления срещу човечеството от страна на мисията на ООН за установяване на фактите във Венецуела, Human Rights Watch, Amnesty International и стотици жертви.“