Свалянето от власт и залавянето от американските сили на Николас Мадуро, твърдолинейния социалистически президент на Венецуела, ще предизвика вълна от страх и сътресения по целия свят.

Превратът е незаконен, необоснован и дестабилизиращ в регионален и глобален мащаб. Нарушава международните норми, игнорира суверенните териториални права и потенциално създава анархична ситуация в самата Венецуела.

Това е хаос, превърнат в политика. Но това е светът, в който живеем днес – светът според Доналд Тръмп.

Така започва острия си коментар политическият редактор на The Guardian Саймън Тисдал.

Пряката атака срещу Венецуела е извънредно опасна демонстрация на неограничената мощ на САЩ и идва в същата седмица, в която Тръмп заплаши с военни удари срещу друг непопулярен антизападен режим: в Иран. Тя следва месеци на ескалиращ военен, икономически и политически натиск от САЩ върху Мадуро, включително смъртоносни морски атаки срещу лодки на предполагаеми наркотрафиканти, продължава коментарът.

Тръмп твърди, че действа, за да предотврати незаконния внос на наркотици в САЩ през Венецуела и да спре предполагаемия приток на „криминални“ мигранти.

По подобие на американската инвазия в Ирак през 2003 г., той е обвинен и в алчност към огромните петролни и газови ресурси на Венецуела – подозрения, подкрепени от многократните незаконни конфискации на венецуелски петролни танкери от САЩ.

Но основните мотиви на Тръмп изглежда са личната му вражда към Мадуро и желанието да възроди Доктрината на Монро от 19 век, като създаде сфера на влияние и доминация на САЩ в целия Запад.

Регионалните лидери, включително президентът на Колумбия Густаво Петро, който се сблъска с Тръмп през последните месеци, посрещнаха преврата с възмущение и тревога; не на последно място, може би, защото се страхуват, че и те могат да станат жертви на новата агресивна хегемония на Вашингтон.

Лявото правителство на Куба има особени причини за безпокойство. То разчита в голяма степен на режима във Венецуела за евтина енергия, политическа и икономическа подкрепа. Марко Рубио, държавният секретар на САЩ, не крие желанието си да види промяна на режима в Хавана.

И в Панама нивото на тревога ще бъде високо. Тръмп вече е заплашвал с военни действия там, заради контрола над Панамския канал.

Всъщност, залавянето на Мадуро напомня за инвазията на САЩ в Панама през 1989 г. и свалянето и арестуването на тогавашния диктатор Мануел Нориега.

Авторитарните, антидемократични режими по целия свят ще наблюдават внимателно следващите стъпки на Тръмп, както и демократичните съюзници на Вашингтон.

Иран осъди преврата. Има основателна причина да се страхува. Но Владимир Путин, президентът на Русия, може би не е напълно недоволен от свалянето от власт на своя съюзник във Венецуела.

Непровокираното прибягване на Тръмп към насилствени действия не се различава много от това Путин при нахлуването в Украйна. И двамата са нападнали незаконно съседна страна и са опитали да свалят властта, продължава коментарът.

За китайския лидер Си Дзинпин, чиито сили миналата седмица провеждаха военни учения срещу „сепаратисти“ в Тайван, Тръмп току-що създаде прецедент, който един ден той може с удоволствие да последва.

Превратът на Тръмп е причина за голяма загриженост за Великобритания, ЕС и западните демокрации.

Те трябва и са длъжни да го осъдят недвусмислено. Той пряко нарушава правилата и принципите на международния ред, които те ценят. САЩ отново пренебрегнаха ООН и традиционните методи за разрешаване на междудържавни спорове. И действат, като явно не обръщат внимание или не мислят за това, което ще се случи след това във Венецуела, пише журналистът.

Правителството в Каракас е обезглавено, но други висши членове на режима изглежда все още са на място. Те призовават към съпротива и потенциално, отмъщение срещу САЩ.

Има непотвърдени съобщения за жертви сред цивилното население. Ако се образува властови вакуум, общественият ред може да се срине, което да доведе до гражданска война или възможен военен преврат. Не е ясно дали последната военна акция на САЩ е приключила или може да ескалира още повече.

Идеята, че опозиционни лидери в изгнание, като носителката на Нобелова награда за мир за 2025 г. Мария Корина Мачадо, ще се завърнат бързо и че сега ще бъде възстановена пълната демокрация, е наивна.

Следващите дни ще бъдат критични. И всичко зависи от Тръмп.

Безразсъдните му действия трябва най-накрая да прекратят неговата винаги подвеждаща характеристика на „световен миротворец“. Крайно време е Киър Стармър и другите европейски лидери публично да го признаят за това, което е – глобален разпалвач на войни, всеобща заплаха, продължава коментарът в The Guardian.

Всеки път, когато той шумно се намесва в конфликтни зони, като Русия-Украйна или Израел-Палестина, поставя крайни срокове, издава ултиматуми, избира фаворити и печели от мизерията, стремежът към справедлив и траен мир се забавя.

Нищо чудно, че мирът е трудно постижим.

И странно, дори докато се представя като безпристрастен миротворец, Тръмп едновременно води война срещу света. Проучвания сочат, че миналата година САЩ са извършили рекорден брой въздушни удари в Близкия изток и Африка.

Откакто се върна на поста си преди година, миролюбивият Тръмп бомбардира Йемен, безразсъдно убивайки цивилни след облекчаване на правилата за водене на бойни действия; бомбардира Нигерия, с обратен ефект; бомбардира Сомалия, Ирак и Сирия; и бомбардира Иран, където лъжливо преувеличи успеха на американските удари по ядрени съоръжения.

Той дори отказва да изключи бомбардиране на Гренландия, суверенна територия на съюзника на НАТО Дания.

Какво се случва в главата на Тръмп?

Добронамереното тълкуване е, че по въпросите на войната и мира той няма представа какво прави – няма стратегия, няма идея, и измисля политиката си в движение, в зависимост от настроението си.

Зловещата интерпретация е, че знае точно какво прави и предстоят още по-лоши неща. Подобно на предишните президенти с втори мандат, които изчерпаха възможностите си на вътрешната сцена, Тръмп открива, че световната предлага повече за упражняване на власт и задоволяване на егото. Той гради наследството си с кръв.

Безотговорното и опасно непредсказуемо поведение на Тръмп се влошава осезаемо. „Успехът“ му във Венецуела може да го насърчи да опита да извърши още по-големи и по-необмислени беззакония.

Като един Марк Антоний, но без тога и разум, той се перчи и надува, крещи „опустошение!“ и пуска кучетата на войната, завършва коментарът.