Опитът на президента на САЩ Доналд Тръмп да смени режима във Венецуела изглежда е на път да се превърне в стратегическо, политическо и правно блато.

В понеделник вечерта Тръмп събра висши представители на националната сигурност и свои съветници в Овалния кабинет, за да определят следващите стъпки в сблъсъка, който вече излиза извън контрол, пише Стивън Колинсън, старши политически репортер на CNN.

Няколко дни преди въпросните разговори венецуелският президент Николас Мадуро танцуваше предизвикателно пред огромна тълпа свои поддръжници в Каракас на събитие в стила на Тръмп. С това той развенча слуховете, че е склонен да напусне страната под натиск от Вашингтон. „Не искаме мир за роби“, заяви Мадуро.

Тези думи бяха възприети като препратка към напрежението със САЩ, които разположиха над дузина бойни кораби и около 15 000 войници в региона

Мадуро след дни в мълчание: „Венецуела е неразрушима, недосегаема, непобедима“

Междувременно напрежението в САЩ нараства. Крехката вътрешнополитическа подкрепа за Тръмп става още по-нестабилна, тъй като Белият дом не успява да потуши нарастващия скандал около последващ американски удар срещу предполагаема лодка за наркотрафик в Карибско море. Според сведения атаката е убила членове на екипажа, които са оцелели от предишен американски удар. Демократите в Конгреса предупреждават за възможно военно престъпление. А няколко влиятелни републиканци са разтревожени и дават сигнали за рядка готовност да проведат сериозно разследване срещу администрацията.

Първоначално Белият дом нарече обвиненията за военно престъпление „измислени“, но после потвърди, че е имало втори удар. Това оставя усещане за объркани линии на командване и скрита отговорност.

Ролята на министъра на отбраната Пийт Хегсет във въздушните удари става все по-обсъждана тема. Бившият водещ на Fox News беше спорен избор за ръководител на Пентагона, а липсата му на опит, конфронтационният му стил и отхвърлянето на част от етичните и правни стандарти на армията заплашват да се превърнат в политическо бреме за президента. През последните дни демократите в Конгреса все по-често призовават за оставката на Хегсет.

Конфронтацията между САЩ и Венецуела вече започва да поглъща Вашингтон след повече от четири месеца на засилващ се политически, икономически и военен натиск, отбелязва Колинсън.

Военен натиск, но без резултат

Съединените щати значително увеличиха военното си присъствие в региона, като дори разположиха най-големия си самолетоносач – USS Gerald R. Ford – в Карибско море. Извършени са поредица въздушни удари срещу венецуелски плавателни съдове, които според администрацията пренасят наркотици. Но въпреки всички заплахи за военни действия срещу наземни структури на картелите и предупреждението, че венецуелското въздушно пространство е „затворено“, Мадуро остава на власт.

Американският президент, който в миналото е реагирал остро на намеци, че „отстъпва“ след отправени заплахи, трябва да прецени дали размахването на сабя не започва да губи достоверност, ако не бъде подкрепено с реална военна сила. Подобни действия обаче биха въвлеки САЩ в задграничен конфликт – категорична червена линия за поддръжниците на MAGA движението.

Съобщението идва на фона на военна мобилизация на САЩ в региона

Тръмп: Въздушното пространство на Венецуела е затворено

Смяташе се, че натрупването на американска военна мощ ще принуди Мадуро да се оттегли в изгнание или че вътрешен преврат ще го отстрани, но дори телефонният разговор между него и Тръмп не промени ситуацията. Както отбелязват анализатори, венецуелският лидер често проточва кризите, за да изтощи опонентите си.

„Това всъщност беше опит, според мен, да се изпрати сигнал и да се изплаши правителството на Мадуро, както и самият той, така че да напусне властта или да бъде свален, ако откаже да си тръгне. Това не се случи“, казва пред CNN Исa Соарес Кристофър Сабатини, старши експерт по Латинска Америка в Chatham House в Лондон.

Пред Тръмп стои сериозна дилема. Ако не предприеме действия, рискува да изглежда слаб и да загуби влияние пред Русия и Китай. Но ако извърши военни удари, това може да укрепи Мадуро и да обедини националистическата подкрепа около него, коментира Колинсън.

„За Доналд Тръмп това е момент на живот или смърт – ще се опита ли да деескалира ситуацията?“, допълва Сабатини. „Сам се постави в капан. Ще удвои ли натиска? Или ще се опита да договори някакъв изход не само за Мадуро, но и за себе си?“

Пълномащабна инвазия изглежда немислима, но и ограничени удари могат да имат обратен ефект. Иронията е, че успешното отстраняване на Мадуро би било значима външнополитическа победа за Тръмп – сравнима с удара срещу ядрените съоръжения на Иран по-рано тази година. Но ако венецуелският режим все пак оцелее, това би било крайно унизително за Тръмп.

Класификацията позволява на президента Доналд Тръмп да наложи нови санкции върху активи и инфраструктура, не дава изрично разрешение за употреба на смъртоносна сила

Вашингтон засилва натиска върху Венецуела: Мадуро обявен за член на чуждестранна терористична организация

Проблемът с Мадуро е по-голям, отколкото изглежда

В продължение на години американските администрации са подценявали устойчивостта на авторитарните режими. Венецуелската власт често е описвана като многослойна структура, базирана на лични финансови интереси. Разпадането ѝ може да предизвика хаос, а не демократичен преход.

Тръмп се надява да наложи в Каракас приятелско правителство, което би приело мигранти обратно и би участвало в ресурсните сделки, които оформят външната му политика. Но историята показва, че такива изчисления често са погрешни.