В края на октомври световните агенции съобщават следната новина: САЩ са нанесли серия от удари по плавателни съдове в източната част на Тихия океан. Равносметката – 14 убити и само един оцелял. А оправданието на американците – всички тези кораби са превозвали наркотици, най-вероятно предназначени за щатския пазар.

Съдейки по начина, по който Доналд Тръмп решава проблеми, тези удари не са изненадващи. Неговата администрация обяви част от мексиканските наркокартели за терористични организации, за да може да използва по-голям държавен ресурс срещу тях. Така че потапянето на няколко кораба е дори логично.

По-интересното е, че тези действия вероятно са част от по-голяма игра, насочена срещу венецуелския президент Николас Мадуро. Още през март щатските власти обявиха Мадуро за издирване, като предложиха 50 млн. долара награда за информация, която би спомогнала за ареста му. Според САЩ Мадуро от години е замесен в мащабен наркотрафик и освен това работи заедно с Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) – групировка, смятана за въоръженото крило на тамошната комунистическа партия. Американските власти считат FARC за терористична организация, която се занимава и с трафик на кокаин.

Според неофициална информация САЩ се опитват да задържат Мадуро повече от година. Наскоро Associated Press съобщи, че американски агент е предложил на личния пилот на венецуелския президент огромна сума пари, за да отклони самолета му към територия, на която Мадуро може да бъде арестуван. Летецът отказал.

Всъщност в очите на американците Мадуро не е президент. И не само в техните. Формално той два пъти е печелил президентските избори във Венецуела. В реалността обаче е признат за държавен глава само от Русия, Китай и още няколко държави от тяхната орбита. Останалите, включително и немалко страни от Латинска Америка, сочат множество данни за брутални изборни нарушения, репресии срещу политическите опоненти и други злоупотреби.

И Мадуро, и неговият предшественик Уго Чавес ще останат в историята като лидери, успели да докарат страната си до продължителна икономическа криза. Тъй като Венецуела е богата на петрол, тя дълги години разчита на приходите от продажбата на тази суровина. След 2010 г. обаче започва спад на цените, което пък води до хиперинфлация и недостиг на стоки. Смята се, че около 4 млн. венецуелци (над 10% от населението) са емигрирали в търсене на по-добър живот. Едва през 2023 г. Венецуела отчете минимален икономически ръст – слаб сигнал за подобряване на ситуацията.

Според някои наградата на Мария Корина Мачадо ще утвърди позициите ѝ и ще привлече международно внимание към борбата ѝ срещу режима на Николас Мадуро. Други обаче са по-скептични

Най-тъмният час на Венецуела: Ще донесе ли Нобеловата награда реални политически промени или още репресии?

Междувременно обаче САЩ стават все по-категорични в посланията си. Само преди дни Тръмп обяви, че дните на Мадуро като президент са преброени. Едновременно с това американският държавен глава отрече вероятността за военни действия в латиноамериканската страна.

Но тъй като при Тръмп никога не се знае със сигурност, не е изненадващо, че според информация на Reuters от месеци САЩ са започнали мащабно обновяване на своя тихоокеанска военна база, затворена преди двайсетина години.

Базата се нарича Roosevelt Roads и се намира в Пуерто Рико. Построена е по време на Студената война и е затворена през 2004 г. поради отпаднала необходимост. Но на 17 септември на територията ѝ влиза строителна техника и започва разчистване на терена.

Тази база е стратегически важна, защото позволява струпване на голямо количество техника и хора в региона. Освен това може да бъде използвана при евентуални действия на венецуелска територия.

Наред с ремонтите във военноморската база се строят и нови съоръжения на граждански летища в Пуерто Рико и на американските Вирджински острови. И двете територии се намират на около 700 километра от Венецуела. Всичко това подсказва, че САЩ се готвят за сериозни действия в региона.

„Според мен целта е Мадуро и близките до него генерали да бъдат изплашени. Надеждата е, че така ще се намери пукнатина в обкръжението му“, казва пред Reuters Кристофър Ернандес-Рой, старши сътрудник във вашингтонската организация Център за стратегически и международни проучвания.

По време на последната си кампания Тръмп многократно обеща, че ще се захване с латиноамериканските наркокартели. И в момента неговият пиар екип твърди, че президентът прави точно това – изпълнява предизборно обещание.

Струпването на хора и техника в Карибския регион започва още през август. Тогава са изпратени няколко военни кораба, ядрена подводница и изтребители F-35. Към този район е насочен и самолетоносачът „Форд“, няколко ескортиращи кораба, както и военни с обща численост около 10 хил. души.

На въпрос дали би изпратил американски войски в защита на Тайван, ако Китай нападне острова, Тръмп отказа да даде конкретен отговор, като подчерта: „Ще разберете, ако се случи. А той знае какъв е отговорът“

Тръмп и „тайванското обещание“ на Пекин: Стратегическа двусмисленост в действие

Reuters проследява обновяването на военноморската база в Пуерто Рико чрез сателитни снимки. От тях се вижда, че пистите се ремонтират така, че на тях да могат да кацат както изтребители, така и товарни самолети.

На второто по големина гражданско летище в Пуерто Рико пък се строят халета, които приличат на складове за боеприпаси, макар че тази информация няма как да бъде потвърдена. Отделно от това към Карибите са насочени бомбардировачи B-52, изтребители F-35 и военни транспортни самолети. Всичко това показва подготовка за предстоящи събития в близко бъдеще.

Естествено, това не означава задължително военна операция. Но както самият Тръмп заяви – дните на Мадуро като президент са преброени. Така че вероятно предстоят интересни времена за тази част от света.