Джери Мур си спомня кога за първи път се е замислил за това – седял си на дивана в хола, а в скута му лежала котката му. Той я гледал внимателно и си мислел: „Как, по дяволите, това нещо се озова тук?“.

Неговият отговор на този доста сложен въпрос се съдържа в книгата му Cat Tales: A History. Това е амбициозно изследване, написано от гледна точка на антропологията и археологията. Мур е учен, който не се задоволява с най-популярната версия, а сам търси отговори.

Затова се впуска в пътешествие стигайки до епохи отпреди 5-6 млн. години, за да се върне обратно до ерата на котките в Instagram, пише ElPais.

Десетилетия наред се смята, че първите, които опитомяват котки преди около 4 хил. години, са древните египтяни. Смята се, че са разчитали много на тях да пазят зърното от мишки и заради това ги обичали и им се възхищавали. Дори скърбяли, когато котка умре. Има примери на мумифицирани животни, което показва колко са били важни за тогавашното общество.

Те не принадлежат на едно домакинство, а на целия град. Истанбулските котки живеят сред хората, които ги хранят, приютяват и пазят, а тази близост се превръща в една от най-очарователните причини туристите да се връщат отново

КоткоИстанбул: Приказка за империи и мяукащи атракции

Това изглежда логично, но Мур се съмнява в тази версия. И има защо – през 2004 г. при разкопки на остров Кипър е открит гроб, в който са погребани заедно човек и котка. Учените датират находката на около 9500 години, което означава доста преди египтяните. Това откритие изцяло променя представите за отношенията на хората и котките, казва Мур.

„Концепцията за опитомяването, за изкуствения подбор на определени породи е много важна. Но тя сякаш няма нищо общо с това как започва всичко. А то започва с контакти между хора и диви котки, привлечени от мишките и гризачите, живеещи в житните складове на хората“, казва Мур.

Според него началото е поставено от взаимната изгода – котките са имали нужда от храна и покрив, а хората – някой да пази хранителните им запаси. Така започва всичко, а през следващите векове се минава през постепенно опитомяване. Ето как котката в скута ви се озова там.

За отбелязване е, че опитомяването не се случва по еднакъв начин навсякъде по света. Смята се, че днешните домашни котки произлизат от Felis silvestris lybica или африканската дива котка, която удивително напомня на питомна, но е малко по-голяма.

Някога видът е обитавал повече от 60% от континенталната част на страната. Но с европейската колонизация идват дивите котки и лисици, както и унищожаването на голяма част от естествените им тревни и горски местообитания

Инженери на екосистемата: Завръщането на бетонгите или как Австралия спасява изчезналите си животни

Всъщност котката е последното опитомено животно.

Далеч по-рано човекът е осъзнал ползата от добитъка (храна и облекло) и от кучето, което го пази. Котката не прави нито едното, но пък е много полезна срещу гризачи и вредители. Ето защо в древността котките са били задължителен пътник по корабите и така различни видове са прескачали от един континент на друг.

В продължение на хиляди години хората и котките са врагове. Древни рисунки често изобразяват лъвове или други хищници. Дори в градовете хората са си имали проблеми с тигри (Мумбай) или пуми (Лос Анджелис). Освен това котките се подават на дресировка много по-трудно от кучетата. И са своенравни, никак не обичат да им се казва какво да правят.

И все пак – какво в котките привлича толкова хората? Мур в посветил цяла глава от книгата си на това, но то може да се обобщи и само с една дума – харизма. У котките има нещо, което едновременно привлича и плаши.

Мярката има за цел да предпази животните от злоупотреба по време на ритуали и чествания, превърнали суеверията в част от традицията на празника

Град в Испания забранява осиновяването на черни котки за Хелоуин

В историческите източници се говори за човешкото очарование от котките още преди Христа.

За персийския владетел Камбис II например се твърди, че знаел колко много египтяните обичат котките. Затова при настъплението си към страната им (около 525 г. пр.Хр.) накарал войниците си да вържат за вържат по едно животно към всеки щит. Така принудил египетската армия да се предаде, защото не искали да посегнат на котките.

По отношение на ефекта от опитомяването Мур е категоричен, че той не е толкова ясно изразен. Според него дори може да се каже, че днешните домашни котки са просто по-послушна версия на дивите африкански, от които произхождат.

„Живял съм с няколко котки, но не мога да кажа, че съм разбрал природата им напълно“, признава той.

И точно това е една от най-големите мистерии. Макар че на въпроса „Как това животно се озова тук“ може да се даде сравнително достоверен отговор, има все още толкова много неясноти за съвместната еволюция и промяната на отношенията от врагове до спътници в живота между хората и котките.