Истанбул съществува в деликатен баланс. Всеки ден из криволичещите му улици, из кафенетата и ресторантите, из градския транспорт и джамиите 15 милиона души живеят своите животи. В същото време из краката им се мотаят около четвърт милион улични котки.

Но това не са бездомни животни, както казва фотографът Марсел Хейнен. Това са „хибриди“. Тоест пухкавите обитатели на Истанбул не са на един или друг стопанин, но не са и бездомни, защото за тях се грижат всички.

Хейнен е автор на книгата „Градските котки на Истанбул“. Пред BBC той споделя, че никъде не е виждал подобно благоговение към тези животни.

„Във всеки район има общински ветеринарни клиники, които извършват безплатна кастрация. Често в частните кабинети цените са намалени за бездомни котки и местните хора на драго сърце ги плащат“, казва Фатих Даглъ.

Той е основател на „Музей на котките“ в Истанбул – друга причудлива инициатива, която обаче ясно показва отношението към животните.

Изследване от университета в Киото свързва поведението на котките с вариации в един специфичен ген, който определя дали ще мъркат, мяукат… или просто ще ви игнорират

Мяу, мър-мър + малко генетика: Защо някои котки са толкова „разговорливи“?

Но обичта на Истанбул към котките не е от вчера. Още по времето на Османската империя, разказва Хейнен, е имало професия „гледач на котки“.

„Задачата им е била да хранят животните, като от местните хора също се е очаквало да помагат за това“, казва фотографът.

Според Даглъ традицията може да се проследи още по-назад във времето – до епохата на античната държава Финикия. Тогава е било прието на всички търговски кораби да има котки, които да пазят хората и товарите от плъхове.

Натоварени на корабите, голяма част от котките „слизали“ именно на истанбулските пристанища. По онова време градът не се казва така, но както е известно, в средата на III век той се превръща в столица на Източната Римска империя, а впоследствие – на Византия.

Докато холивудските студия орязват разходите, а публиката търси утеха, една компилация от мъркащи звезди пълни киносалоните по света

CatVideoFest: Светът гори? Просто пуснете видео с котки

Оттогава са минали 1800 години, имало е войни, катаклизми и кризи, но връзката между Истанбул и котките се е запазила. Днес градът е толкова популярен със своята любов към мъркащите животни, че е известен и с прозвището „CatStanbul“. Някои туристи посещават града именно, за да видят и тази негова страна. През 2016 г. дори е създаден документален филм за котките на Истанбул.

Както казва един от участниците във филма: „Котките са повече от животни. Те са символ на невероятния хаос на Истанбул – на културата му, на неговата уникалност“.

И тъй като е прието, че тази среда е безопасна за котките, те са и значително по-смели. В Истанбул не е необичайно да седнеш на пейка до спящ котарак, който изобщо не се смущава от присъствието ти. Или пък съвсем свойски да се намести в скута ти, докато си в ресторант или кафене.

„Рядко се случва град да е известен с нещо подобно. По правило градовете се строят от хора за хора – с улици, сгради и мостове от тухли, бетон, желязо и стъкло. Но да имаш и друго живо същество, което търси своето място в този хаос, е изключително специално. А е още по-хубаво, когато местните хора се грижат за тях по такъв начин“, казва Хейнен.

В Истанбул котките сякаш сами са отвоювали позицията си. И след това са се превърнали в знаменитости. Покрай „Света София“ например може да бъде срещнат котаракът Суло, известен с това, че много обича да позира за снимки. В други квартали негови събратя спят по пейки, стъпала или дори в собствени къщички. В някогашния султански дворец Топкапъ сарай има малки котешки врати, за да могат животните да се движат безпроблемно.

И тъй като котките отдавна са се превърнали в атракция на града, много магазини и кафенета си отглеждат собствени, за да примамват клиенти. Животните са се превърнали в нещо като „туристически посланици“ на Истанбул. И посетителите знаят, че сред най-обичайните преживявания в града е котка да се отърка в краката им.