Пет структурни тенденции, които трансформират световната икономика
На фона на нарастваща нестабилност мощни демографски, технологични и финансови сили насочват световната икономика към все по-голяма несигурност. Най-добре подготвени ще бъдат тези, които осъзнаят навреме залога и се приспособят
,fit(1001:538)&format=webp)
Забавящият се икономически растеж, ескалиращите търговски войни, затягането на трансграничните капиталови потоци и засилващият се миграционен натиск доминират новинарските заглавия – и то с основание.
В съвкупност тези фактори заплашват да подкопаят многостранното сътрудничество и да ускорят възхода на блокове като БРИКС+ – групата на големите нововъзникващи икономики, подготвяйки почвата за дълбоко пренареждане на световната икономика.
Но съществуват още пет структурни тенденции, които могат да се окажат също толкова, ако не и по-трансформиращи, пише в Projects Syndicte икономистът Дамбиcа Мойо, автор на книгата Edge of Chaos: Why Democracy Is Failing to Deliver Economic Growth – and How to Fix It (Basic Books, 2018).
Първата е демографската промяна.
Макар световното население да се очаква да достигне пик от около 10,3 млрд. души към средата на 2080-те години, тази обобщена цифра прикрива дълбоки вътрешни размествания, отбелязва Мойо.
Глобалното население застарява с бързи темпове и съотношението между хората в трудоспособна възраст и пенсионерите се очаква да спадне от 9,4 през 1997 г. до едва 3,9 през 2050 г. Това ще постави пенсионните системи и публичните финанси под нарастващ натиск.
Разбира се, демографските тенденции се различават драстично между отделните държави. Индия изпревари Китай като най-многолюдната страна в света, докато населението на Китай – около 1,4 млрд. души днес – се очаква да спадне под 750 млн. до 2100 г.
Прогнозите са населението на Италия да се свие от 60 млн. до 27 млн. души за същия период, а това на Япония – от 128 млн. до 53 млн. За разлика от тях, за населението на Нигерия се очаква да се утрои до 791 млн. души, превръщайки страната във втората по население в света след Индия.
Икономическите и геополитическите последици могат да бъдат дълбоки, посочва Мойо. През следващите 25 години стотици милиони хора в развиващия се свят ще навлязат на пазара на труда, точно когато много развити икономики се изправят пред дългосрочен демографски спад. Според експерта това нарастващо разминаване ще засили напрежението на пазарите на труда и в икономиките, подхранвайки миграцията в момент, когато глобалните системи вече се борят с рекордни нива на разселване.
Тези демографски промени ще пренаредят и моделите на глобално потребление, особено по отношение на енергията и храните. Макар Индия да е по-многолюдна от Китай, доходът на човек от населението в Китай – около 13 300 долара, близо пет пъти повече от този в Индия – показва, че ръстът на населението се измества към по-бедни икономики, които потребяват стоки с по-ниска добавена стойност.
Втората структурна тенденция е разместването на пазара на труда, задвижвано от изкуствения интелект.
Макар суперкръгът на AI да обещава повишена производителност и икономически растеж, той може да измести милиони работници, особено в рутинни професии с повтарящи се задачи. Макар прогнозите на икономистите да варират, дори консервативните оценки сочат към формирането на „безработна подкласa“, със сериозни социални и макроикономически последици, пише Мойо.
Освен това, ако растежът, подхранван от AI, облагодетелства непропорционално капитала за сметка на труда, неравенствата ще се задълбочат, а правителствата ще бъдат подложени на натиск да се намесят. В резултат корпорациите – особено в технологичния сектор – могат да се сблъскат с по-високи данъчни тежести за финансиране на социални програми, включително универсален базов доход, прогнозира Мойо.
Третата структурна тенденция са ограниченията в природните ресурси, които заплашват да забавят икономическия растеж и да разширят геополитическите разломи.
Медта, например, вече е в структурен дефицит, а Международната агенция по енергетика предупреждава за недостиг от 30% до 2035 г., ако не бъдат направени значителни инвестиции в нови минни проекти.
Други ключови суровини като литий, никел и кобалт са изправени пред сходен натиск върху предлагането, което увеличава риска от сериозни дефицити, способни да парализират производството на батерии и да провалят прехода към чиста енергия, предупреждава икономистът.
Мойо добавя, че недостигът на вода е още едно сериозно ресурсно ограничение. Около 25% от световното земеделие се осъществява в региони с висок воден стрес, което прави хранителните системи уязвими към недостиг и ценови шокове. А тъй като водата е ключова и за охлаждането на центрове за данни и за производството на полупроводници, бързото внедряване на AI допълнително ще изостри проблема.
Четвъртата тенденция е рязкото нарастване на апетита към риск в Съединените щати, което подхранва нова вълна от спекулативни инвестиции.
За разлика от Европейския съюз, регулаторната среда в САЩ продължава да насърчава поемането на по-големи рискове както от индивидуални, така и от институционални инвеститори, коментира Мойо. В резултат фондовите пазари остават близо до исторически върхове, като коефициентът цена/печалба (P/E) на S&P 500 е около 30 – значително над историческата средна стойност.
Инвеститорите насочват все повече средства и към частен капитал, частен дълг, рисков капитал, криптовалути, meme coins и злато, което е поскъпнало с над 50% през последната година.
Тази вълна на краткосрочна спекулация е малко вероятно да отслабне, тъй като се очаква бейби-бумърите да прехвърлят около 100 трилиона долара на по-младите поколения до 2048 г. Този мащабен междупоколенчески трансфер на богатство ще влее допълнителен инвестиционен капитал във финансовите пазари, надувайки цените на активите, докато самият обем на спестяванията оказва натиск надолу върху реалните лихвени проценти, смята икономистът.
Притокът на нов капитал носи и сериозни рискове, отбелязва Мойо. Все повече ливърид залози минават през сенчестата банкова система, далеч от регулаторен надзор, създавайки уязвимости, които могат да прелеят към реалната икономика. Преместването на кредитната активност от традиционните банки отслабва ефективността на паричната политика. Дори ако Федералният резерв понижи лихвите, тези намаления може никога да не достигнат до кредитополучателите, ограничавайки способността на политиците да стимулират растежа, предупреждава Мойо.
И накрая, в другата крайност, засилената склонност към избягване на риск във Великобритания и Европа се превръща в самостоятелен структурен проблем.
В продължение на десетилетия растежът в Европа е възпрепятстван от бюрократични пречки, строги регулаторни изисквания и фрагментирани капиталови пазари. Цифрите говорят сами за себе си: инвестициите във венчър капитал в САЩ обикновено са 8–10 пъти по-високи от тези в ЕС, а около 70% от домакинствата в еврозоната заявяват, че не са склонни да поемат финансов риск, в сравнение с по-малко от 40% от американците.
Лондонската фондова борса е показателен пример за дълбочината на това финансово неразположение. През първата половина на 2025 г. компаниите са набрали едва 160 млн. паунда (214 млн. долара) чрез листвания в Лондон – най-ниското ниво от 30 години насам – което изтласква Ситито извън топ 20 на световните IPO пазари. Британските пенсионни фондове също са намалили дела на местните акции в портфейлите си от 53% до 6% през последните 25 години, свивайки наличния капитал за британските компании.
Това не е просто финансов проблем, предупреждава Мойо, подчертавайки, че намаляващата икономическа роля на Европа подкопава дългосрочната ѝ конкурентоспособност. Без рязка промяна континентът рискува да изпусне суперкръга на изкуствения интелект и да се превърне в технологична колония, вместо в двигател на иновации.
Мойо заключва, че всяка от тези пет структурни тенденции може да трансформира световната икономика - да прекрои търговските маршрути, да пренасочи инвестиционните потоци, да промени разпределението и ценообразуването на ключови хранителни продукти и стратегически суровини и да принуди правителствата да преосмислят управлението на веригите за доставки, разпределението на капитала и трансграничните инвестиции.
Най-добре подготвени ще бъдат онези вземащи решения лидери, които осъзнаят залога навреме и се адаптират.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)