Контролът над Фед в ръцете на Тръмп е кошмарен сценарий за ЕЦБ
Перспективата най-довереният икономически съветник на президента да стане председател на Централната банка на САЩ изнервя банкерите във Франкфурт и крие рискове от нова вълна на инфлация – на глобално ниво
,fit(1001:538)&format=webp)
Служителите на Европейската централна банка са все по-изнервени от перспективата Кевин Хасет – близък съюзник на Доналд Тръмп с малък опит във финансовата институция, да стане председател на Федералния резерв на САЩ, отбелязва в анализ Politico.
В публикация от миналата седмица Bloomberg описва Хасет, когото Тръмп избра в началото на годината за председател на Националния икономически съвет на Белия дом, като „нововъзникващ фаворит“ за поста на Джером Пауъл.
Издигането на кандидатурата му предизвиква тревога във Франкфурт, продължава изданието. Европейските банкери се опасяват, че под натиска на президента, той може да принуди Фед да намалява лихвените проценти много по-агресивно от Пауъл – въпреки че това крие риск от нова вълна на инфлация, която да се разпространи в цял свят.
„Ако пазарите се убедят, че новият председател на Фед е подчинен на фискални или други интереси за сметка на инфлационната цел, ще настъпи изтичане на капитали от САЩ и ерозия на долара със сериозни последствия в световен мащаб – включително по-висока инфлация“, коментира пред Politico представител на ЕЦБ, пожелал анонимност.
Публикацията на Bloomberg излезе точно преди Деня на благодарността, след като министърът на финансите Скот Бесент съкрати дългия списък с кандидати.
По-късно през почивния уикенд, на борда на Air Force One, Тръмп заяви пред репортерите, че „знае кого ще избере“, но по време на заседание на кабинета във вторник съобщи, че няма да обяви решението си до началото на новата година.
Оттогава на пазарите за прогнози фаворит е именно Хасет.
„За Тръмп Хасет би бил най-добрият избор“, съгласява се друг представител на ЕЦБ, отбелязвайки политическата близост на кандидата за председател на Фед до Белия дом.
Кампания за натиск
Тръмп многократно е атакувал Федералния резерв откакто се върна в Белия дом през януари, наричайки Пауъл – когото той назначи за председател в първия си мандат – „глупак“ и „неудачник“, защото не намалява лихвените проценти по-бързо.
Фед устояваше на натиска до септември, когато се появиха признаци за забавяне на пазара на труда.
През октомври Централната банка понижи лихвите, но Пауъл разочарова онези, които очакваха по-голямо облекчение в бъдеще, като предупреди, че такова за декември в никакъв случай не е „решено“. Оттогава банкери от Федералния комитет за отворени пазари изразиха нежелание да понижават лихвите допълнително през декември, посочвайки като аргумент инфлацията, която се задържа над целта от 2%.
Обикновено, когато пазарът на труда отслабва, инфлацията също отслабва, но този път това не се случи. И на двете си последни пресконференции Пауъл отбеляза, че двойната задача на Фед да поддържа стабилни цени и да постигне пълна заетост е „в противоречие“ помежду си, припомня Politico.
Хасет представя съвсем различно виждане, като заяви пред CNBC през ноември, че „инфлацията е спаднала значително“ от средните 5% по време на президентството на Джо Байдън и че „траекторията е наистина много, много добра, ако я погледнете добре“. Това е въпреки факта, че общата инфлация в САЩ се повишава в четири от последните пет месеца.
Ето защо много финансисти от Франкфурт считат алтернативните кандидати – включително умерения, но опитен управител на Федералния резерв Кристофър Уолър – за далеч по-безопасен избор.
Според различни източници, все още в надпреварата са бившият управител на Федералния резерв Кевин Уорш, шефът на BlackRock за фиксирани доходи Рик Райдър, и Мишел Боуман, която понастоящем е сред управителите във Фед.
„Моят добър приятел Бен“
От десетилетия отношенията между централните банки на САЩ и еврозоната са колегиални и сътруднически, обяснява Politico. През пика на финансовата криза през 2008 г. тогавашният президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише обичаше да подчертава тази близост, като наричаше председателя на Федералния резерв Бен Бърнанк „моят добър приятел Бен“.
След като Джером Пауъл беше подложен на критики от Белия дом, европейските му колеги се притекоха на помощ. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви по време на събитие на Washington Post през април: „имам огромно уважение към председателя Пауъл и знам, че той прави точно това, което се очаква от него, за да служи на американския народ“.
Президентът на Deutsche Bundesbank Йоахим Нагел също направи подобни коментари. Извън еврозоната управителят на Bank of England Андрю Бейли – друг централен банкер, загрижен за риска от финансова нестабилност, нарече Пауъл „човек с изключителна почтеност“.
В края на мандата му, служителите на ЕЦБ все повече се опасяват, че тази дългогодишна, основана на доверие връзка между финансовите институции, може да приключи. Опасенията вече влияят на стратегическите съображения на ЕЦБ в други сфери като политиките за ликвидност и собствената ѝ стратегия за приемственост.
ЕЦБ отказва официален коментар пред Politico.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)