Психология на европейската слабост: Време е ЕС да се откаже от „реагирай, надявай се, повтаряй“

Интензивните дипломатически маневри за крайния изход от войната в Украйна разкриват тревожна реалност: дори когато става въпрос за собствената му сигурност, ЕС не се бори достатъчно да остане централен играч.

Текущите преговори за бъдещето на Украйна – конфликт, който европейските лидери редовно описват като „екзистенциален“ – обаче протичат с минимално участие от страна на Блока.

И докато другите определят тона и посоката, Европа остава реактивна: управлява последиците, ограничава щетите и се надява да възстанови влиянието си, отбелязва в коментара си за Politico Стивън Евъртс, директор на Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС.

Institute for Security Studies | Стивън Евъртс, директор на Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС

Според него тази маргинализация не е резултат от едно единствено решение или от действията на един човек – независимо колко влиятелен може да бъде американският президент Доналд Тръмп. По-скоро отразява по-дълбока уязвимост и тревожна тенденция.

Всеки, който наблюдава изборите на Европа през последните месеци, може да забележи психология на слабост продължава коментарът. Тя рисува картината на континент, който няма кураж, неспособен да предприеме решителни действия дори когато става въпрос за основните му интереси и има алтернативни политики на разположение.

Европа губи увереност, потъва във фатализъм и оправдава пасивността си с успокоителната мисъл, че няма реален избор, тъй като картите ѝ са слаби.

Освен това, в дългосрочен план нещата ще се наредят. Просто трябва да се изчакат междинните избори в САЩ, продължава Евъртс и задава следните въпроси:

Но дали ще се наредят? И може ли Европа да си позволи да чака?

Украйна със сигурност не може.

Ефект на геополитическия шок: Как Европа реагира на рискове и кои са уязвимите играчи

Не е достатъчно просто да се коментират проектите за мирни планове на другите под формата на „дипломация на проследяване на промените“.

Необходими са решения и то сега.

Европа е континент на богати страни с големи възможности.

Но докато нейните лидери настояват, че сигурността и успехът на Украйна са от съществено значение за собствената сигурност и оцеляване, нейната реална военна помощ за Киев е намаляла през последните месеци, отбелязва експертът.

Във финансово отношение Европа се проваля на теста, който сама си е поставила. Украйна се нуждае от приблизително 70 милиарда евро годишно – и да, това е голяма сума, но тя възлиза само на 0,35% от БВП на ЕС. Това е в рамките на колективния капацитет на Европа.

Белгия под натиск: Какво се случва с данъците от руските замразени активи?

Въпреки това, от месеци насам страните членки не могат да се споразумеят относно механизмите за използване на замразените руски активи или подходящи алтернативи, които биха могли да поддържат Украйна на повърхността.

Вместо това, ставаме свидетели на колебания и триумфа на ограниченото мислене, продължава експертът. Показателно е и това, че опитът на САЩ просто да наложи как да се използват тези активи, като 50% от печалбите отиват във Вашингтон, а не в Киев, най-накрая подтиква Европа към действие.

Make Money Not War: Истинският план на Тръмп (и Уиткоф) за мир в Украйна

За съжаление, психологията на слабост на Европа е също толкова видима в икономическата сфера, тъй като търговското споразумение между ЕС и САЩ, сключено през юли тази година, е класически пример за това как слабостта може да се маскира като „прагматизъм“.

Брюксел разполагаше с инструменти, за да отговори на тарифите и принудителните мерки на Вашингтон, включително контратарифи и инструмент за противодействие на принудата, отбелязва Евъртс. Но под натиска на страните членки, които се страхуват от по-широко оттегляне на САЩ от европейската сигурност и Украйна, той избра да не ги използва.

Резултатът беше едностранно „споразумение“ с 15% едностранна тарифа, което нарушава правилата на Световната търговска организация и задължава Европа да направи енергийни покупки и инвестиции в САЩ на стойност стотици милиарди долари.

Как ЕС се огъна под натиска на тарифния валяк на Тръмп

Още по-лошо, сделката не доведе до стабилността, която беше обявена като нейна основна полза, според Евънс.

Оттогава Вашингтон определи мерките за енергиен преход и технологичните регулации на Европа като „търговски бариери“ и „данъци върху американските компании“, сигнал, че може да последват още ответни мерки.

Миналата седмица САЩ отново засилиха натиска, когато търговските им представители се срещнаха с министрите на ЕС и открито оспориха съществуващите правила в областта на технологиите.

Краят на „Ефекта Брюксел“ – Вашингтон ли диктува дигиталните правила в Европа

Повече отколкото в областта на отбраната, ЕС е предназначен да бъде икономическа и регулаторна суперсила.

Но въпреки десетилетия на използване на икономическото си влияние за политически цели, сега е в несигурно положение, изправен пред разширяваща се трансатлантическа борба за власт в търговията и технологиите, продължава коментарът.

Подобни модели на отстъпление бележат действията на ЕС и в други области.

Марио Драги: Координираната програма за реформи е решаваща, ако ЕС иска да е лидер и геополитически играч

Докато Русия ескалира хибридните си военни операции срещу критичната инфраструктура, реакцията на Европа остава колеблива. Докато Китай драстично превръща контрола си върху износа на критични минерали в оръжие, Европа реагира със закъснение и без ясна координация. А в Близкия изток, въпреки че е един от водещите донори на Газа, Европа остава в периферията при изготвянето на планове за прекратяване на огъня и възстановяване.

В криза след криза ролята на Европа не само е малка, но и намаляваща. Въпросът е кога европейците ще решат, че са се наситили на тази слабост?

Това е преди всичко въпрос на психология, на вяра в собствените възможности, включително в способността да се каже „не“, според Евъртс. Но това е възможно само ако Европа инвестира в способността да взема важни решения заедно – чрез съвместна политическа власт и финансови ресурси. Няма изход от тази ситуация без инвестиции в по-силен ЕС.

Брюксел готви мащабна финансова реформа, за да догони ефекта на Уолстрийт

Този основен аргумент е изтъкван стотици пъти досега. Но макар да е правилно да се настоява за „повече политическа воля“ сред страните членки, това е и прекалено опростено условие.

Трябва да признаем, че изграждането на по-силен ЕС означава и да се откажем от някои неща, отбелязва експертът и допълва: Но в замяна ще спечелим нещо съществено: способността да се държим твърдо в един свят на Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.

Това е както необходимо, така и безценно.