Глобалните компании масово съкращават персонал, оправдавайки се с навлизането на изкуствения интелект в работната сила и реалното му въздействие върху нея.

Но според някои критици, технологията се е превърнала в лесно извинение за бизнеси, които просто искат да намалят броя на служителите си.

Миналия месец технологичната консултантска компания Accenture обяви план за преструктуриране, който включва бързо напускане на служители, които не са в състояние да се преквалифицират в областта на изкуствения интелект.

Дни по-късно Lufthansa обяви, че ще съкрати 4000 работни места до 2030 г., тъй като разчита на изкуствения интелект за повишаване на ефективността.

Salesforce също съкрати 4000 служители от отдела за обслужване на клиенти през септември, като заяви, че изкуственият интелект може да изпълнява 50% от работата им.

Финтехът Klarna е намалила персонала си с 40%, като активно внедрява инструменти за изкуствен интелект.

Платформата за изучаване на езици Duolingo също заяви, че постепенно ще спре да разчита на подизпълнители и ще използва изкуствен интелект, за да запълни празнините.

Заглавията са мрачни, а Фабиан Стефани, асистент-професор по изкуствен интелект в Оксфордския интернет институт, смята, че съкращенията може да са нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Според него преди може би е имало стигматизиране, свързано с изкуствен интелект, но сега компаниите „обвиняват“ технологията, за да поеме вината за предизвикателни бизнес ходове като съкращения.

„Наистина съм скептичен дали съкращенията, които виждаме в момента, се дължат на истинско повишаване на ефективността. По-скоро са проекция върху изкуствения интелект в смисъла на „Можем да го използваме, за да си измислим добри оправдания“, заявява той в интервю за CNBC.

Според Стефани компаниите могат да се позиционират на предната линия на технологията, за да изглеждат иновативни и конкурентоспособни, и едновременно с това да скрият истинските причини за съкращенията си.

„Може да има и други причини, поради които се налага да се освободят от част от работната си сила. Duolingo или Klarna са наистина идеални кандидати, защото по време на пандемията при тях е имало свръхнаемане“, допълва професорът, отбелязвайки: „Някои компании, които процъфтяха през пандемията, значително надхвърлиха броя на наетите служители и последните съкращения може би са просто „изчистване на пазара“.

Според него „до известна степен това е уволнение на хора, за които не е имало устойчива дългосрочна перспектива, и вместо да кажат „преценихме погрешно преди две-три години“, сега компаниите могат да намерят изкупителна жертва, като кажат „това е заради изкуствения интелект“.

Този модел предизвика дискусии в интернет.

Един от основателите на Authentic.ly Жан-Кристоф Бугле, заяви във вайръл публикация в LinkedIn, че внедряването на технологията е „много по-бавно“, отколкото се твърди, и че в големите корпорации „не се случва много“ с проектите за изкуствения интелект, които дори се отменят поради съображения за разходите или сигурността.

„В същото време се обявяват големи планове за съкращения „заради изкуствения интелект“. Изглежда като голямо извинение в контекста, в който икономиката в много страни се забавя, въпреки невероятните резултати на фондовите борси“, допълва Бугле.

Джасмин Ескалера, експерт по кариерно развитие, казва, че това „подхранва страха от изкуствения интелект“, като служителите се притесняват, че работните им места ще бъдат заменени от технологията.

„Вече знаем, че служителите се страхуват, защото компаниите не са честни, отворени и комуникативни по отношение на това как внедряват изкуствения интелект“, коментира той пред CNBC. „Сега компаниите заявяват: „Правим съкращения заради изкуствения интелект“, което подхранва паниката.“

Според Ескалера големите компании трябва да бъдат по-отговорни, тъй като те задават тон за това, което е норма в бизнес решенията, и да избягват да дават зелена светлина на „лошо поведение“.

Представител на Salesforce поясни пред CNBC, че са внедрили свой AI агент, Agentforce, който е намалил работните места за клиентско обслужване и е елиминирал необходимостта от „инженери по поддръжка“.

Klarna насочи CNBC към коментарите на съоснователя и главен изпълнителен директор Себастиан Семятковски в X, където той обяснява, че компанията е намалила персонала си от 5500 на 3000 души за две години, но „изкуственият интелект е само част от историята“.

Той свърза съкращението на персонала с намаляването на аналитичния екип до един „екип за успех“, като много от служителите „напускат по естествен начин“.

Lufthansa и Accenture отказват да коментират въпроса и не споделят допълнителни подробности за стратегията си за преструктуриране заради изкуствения интелект.

Duolingo не отговори на запитването на CNBC за коментар.

The Budget Lab, независим център за политически изследвания към Университета в Йейл, тази седмица публикува доклад, който показва, че от пускането на ChatGPT през 2022 г. изкуственият интелект всъщност не е оказал особено влияние върху пазара на труда в САЩ.

Лабораторията проучва данните от ноември 2022 г. до юли 2025 г., като използва „индекс на различието“, измерващ колко се е променила професионалната структура – делът на служителите в различни професии – от появата на изкуствения интелект и го сравнява с други технологични промени, като въвеждането на компютрите и интернет. Тя установява, че изкуственият интелект все още не е довел до широко разпространени загуби на работни места.

Освен това, икономистите от Федералния резерв на Ню Йорк публикуваха в началото на септември проучване, което показа, че използването на изкуствения интелект в бизнеса „не сочи към значително намаляване на заетостта“ в услугите и производството в региона.

Проучването установява, че 40 % от компаниите в сектора на услугите са заявили, че използват AI тази година, което е увеличение спрямо 25% за миналата година, докато в производствения сектор се наблюдава скок от 16% през миналата година до 26% тази година, но много малко от тях използват технологията за съкращаване на служители.

Само 1% от компаниите в сектора на услугите са посочили изкуствения интелект като причина за съкращенията през последните шест месеца, което е спад от 10% през 2024 г. Междувременно 12% казват, че изкуственият интелект ги е накарал да наемат по-малко през 2025 г. За сметка на това 35% са използвали изкуствения интелект за преквалификация на служители, а 11% са наемали повече.

Стефани казва, че в неговото проучване няма много доказателства, които да показват високи нива на технологична безработица заради изкуствения интелект.

„Икономистите наричат това структурна безработица. Просто паят от работата не е достатъчно голям за всички и някои хора определено ще загубят работните си места заради изкуствения интелект, но не мисля, че това ще се случи в масов мащаб“, допълва той.

Според него опасенията, че технологията ще сложи край на човешкия труд, се наблюдават през цялата история.

„Само през този век това се е повторило десетки пъти. Можете да се върнете в древността, когато римските императори са забранявали определени машини, защото се притеснявали от това, но винаги се е случвало точно обратното.

Машините са направили компаниите и индустриите по-продуктивни. Това позволява появата на изцяло нови работни места. Ако си спомните интернет преди 20 години, никой не знаеше какво е инфлуенсър в социалните медии или разработчик на приложения, защото това не съществуваше.“, допълва професорът.