Изкуственият интелект се превръща във все по-голяма сила, когато става дума за здравеопазването – и вече поставя под въпрос ролята на традиционната медицина в живота на съвременния човек. Наскоро дори Microsoft обяви, че новият ѝ модел за диагностика надминава лекарите в разпознаването на по-сложни болести. Обучен върху огромни масиви от медицински данни, софтуерът демонстрира по-голяма точност в тестове по множество състояния, а посланието, което дава, е, че бъдещето на медицината е дигитално.

Безспорно е, че потенциал има – ранно откриване на заболявания, по-бърза диагностика на редки състояния, по-ефективни здравни системи и намалена административна тежест. Основният въпрос обаче все още стои: кое ще бъде най-добре за пациента?

AI вече е способен да анализира огромни обеми от данни на пациенти – например образни изследвания, лабораторни резултати, клинични бележки и генетична информация. Алгоритмите могат да уловят модели, които сочат за болест, с темпо и точност, недостижими за човешкото око. Microsoft показва как системата може да открива ранни белодробни възли на скенери или дори фини аномалии в областта на сърцето – в хиляди електрокардиограми в реално време.

Допуснатите грешки ще бъдат по-малко, лечението – по-бързо, а терапиите – по-персонализирани, но този резултат е възможен само когато изкуственият интелект върви ръка за ръка със специализираната клинична преценка на лекарите, а не я заменя изцяло.

Но диагнозата е едва началото. Тя често води до страх и несигурност, изисква вземането на сложни решения и задължително се нуждае от човешка намеса за провеждането на разговор. Пациентите не търсят само отговор на въпроса „Какво?“, а и на „Защо се случва това?“ и „Какво следва?“. Те очакват доверие, емпатия и контекст – неща, които нито един алгоритъм няма как да замени.

Изследванията показват, че пациентите все още не вярват на изкуствения интелект. Проучване на Pew от 2023 г. посочва, че 7 от 10 американци имат доверие на своите лекари, но едва 24% – на AI генерирана здравна информация. А 60% заявяват, че не се чувстват комфортно, ако лекарят им използва AI по време на лечението.

Специалистите също не са изцяло убедени в полезността на технологията. Проучване, проведено от Johns Hopkins University през 2024 г., показва, че мнозина все още са скептични заради липсата на прозрачност в решенията, които AI генерира, недостатъчния контекст и въпросите около отговорността. В медицината „черната кутия“ е недопустима.

Как можем да изградим доверие?

Здравната система се оказва в омагьосан кръг: пациентът трябва да вярва на лекаря, а лекарят – на AI. Това изисква повече обяснения, прозрачност, обучение и съвместна разработка на технологиите, с които се работи.

„Системите за изкуствен интелект трябва да се изграждат заедно с лекарите, а не да се създават като заместител“, съветват експертите. Това означава инвестиции в дигитална грамотност и обучение на медицински специалисти, както и засилени регулации за сигурността на данните.

Пример за подобен подход е Humain – AI агент, разработен със съдействието на лекари и подкрепен от Фонда за публични инвестиции на Саудитска Арабия. Той е създаден да бъде в помощ на здравните екипи, да облекчава административната тежест и да осигурява прозрачни подходи.

Медицината на бъдещето няма да бъде „AI срещу лекари“, а ще изглежда по-скоро като „AI, който работи заедно с лекарите“. Алгоритмите имат възможността да откриват редки тумори или невидими генетични модели, но единствено лекарят може да превърне диагнозата в разбираем и осъществим план за лечение.