Китай отдавна притежава славата на „световната фабрика“ за производството на автомобили, играчки и компютри. Има един пазар обаче, където страната губи позиции – производството на маратонки. Днес именно Виетнам, и по-конкретно бързо развиващият се Хошимин, се превръща в новия глобален център за производство на спортни обувки.

Фабриките, които са голяма част от града, произвеждат абсолютно всичко – пяната за подметки, памучните връзки и мрежестите материи. Частите се събират в складове, където се сглобяват обувките, а после контейнерите се товарят на пристанищата и потеглят към световните пазари. В тях са кутиите на Nike, Adidas, Saucony и Brooks Sports.

Да загърбиш Китай в тази сфера е трудна задача – страната държи огромна част от суровините и е доказала своята производствена сила. Секторът на маратонките обаче показва, че това все пак е възможно. Глобалните брандове все още притежават големи заводи в Китай, но те работят основно за местния пазар. Когато става въпрос за износ, Виетнам вече заема първото място.

Това става още по-видно на 3 април, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп заплашва Виетнам с мита от 46%. Акциите на Nike и Adidas се сриват. Малко по-късно САЩ и Виетнам сключват предварително търговско споразумение, което намалява тарифите до 20%. Но несигурността все още е налице – Nike изчислява, че глобалните мита ще добавят около 1 млрд. долара допълнителни разходи на годишна база.

За да намали удара, компанията започва да изтегля още повече производството си от Китай, където тарифите са по-високи. Други компании обаче вече си задават въпроса дали не е рисковано да разчитат на Виетнам до такава степен.

Секторът стартира растежа си през 70-те години на миналия век, когато Nike и други тогава нови брандове прехвърлят производството си в Южна Корея и Тайван – по-евтино, по-бързо и в огромни мащаби.

През 80-те години Китай отваря икономиката си за чуждите компании и предлага армия от евтина работна ръка. По този начин производството масово се премества там.

В същото време, бавно и постепенно, Виетнам също започва да отваря комунистическата си икономика. До началото на 2000-те страната вече попада в радара на световните компании. „Беше като отварянето на Китай, но този път с Виетнам“, казва Тони Ли, американски мениджър в Brooks, който се премества в Хошимин през 2019 г., пред The New York Times.

През 2010-те години Китай започва да губи предимството си – работниците вече искат по-високи заплати, а компаниите се превръщат в майстори в копирането на чужди продукти. Глобалните брандове започват да търсят алтернативи. Виетнам предлага нова и нарастваща работна сила и правителство, което приветства чуждите инвестиции.

Към 2017 г., по време на първия мандат на Тръмп, страната вече произвежда в огромни количества спортни обувки. Когато започва търговската война с Китай през 2018 г., още повече мултинационални компании тръгват след индустрията на маратонките към Виетнам.

Реалният поврат идва с пандемията. През 2020 г. Китай затваря границите си, фабриките спират, а мениджърите осъзнават колко зависими са от страната. Изборът е лесен – да се ускори преместването във Виетнам.

„Това е много по-локализирана верига за доставки в сравнение с други индустрии“, казва Боб Шорок, ветеран в спортните стоки. „Необходима е бързина до пазара, а дългосрочните партньори вече инвестират във Виетнам.“

Един от най-важните елементи на обувката е „last“ – калъп във формата на стъпало, върху който се изгражда цялата конструкция. Американската компания Jones & Vining се мести във Виетнам през 2011 г. и днес има 500 работници, които произвеждат половин милион калъпа и 120 милиона стелки годишно.

„Производството на обувки във Виетнам има много малка зависимост от Китай“, казва изпълнителният директор Джим Салцано. Но признава, че някои суровини все още идват оттам.

Днешните фабрики в Хошимин са изградени върху бивши оризови полета. Фам Киу Дием, която днес продава лепкав ориз край пътя, си спомня първата фабрика Viet Vinh, построена през 1995 г. Тогава тя е 17-годишна и започва работа там, макар никога да не е носила маратонки.

„Нямах идея как се правят обувки. Но с парите, които спестихме с двете ми сестри, купихме земя и построихме къща. Това промени живота ни към по-добро“, казва тя.