В продължение на години Илон Мъск говореше за обещанията на Dojo, суперкомпютъра с изкуствен интелект, който трябваше да бъде крайъгълният камък на амбициите на Tesla в тази област. Това беше толкова важно за Мъск, че през юли 2024 г. той заяви, че екипът на компанията, занимаващ се с изкуствен интелект, ще „удвои усилията си“ по Dojo в навечерието на представянето на роботаксито на Tesla, което се състоя през октомври.

След шест години на голям интерес, компанията реши миналия месец да закрие Dojo и да разпусне екипа, работещ по суперкомпютъра през август 2025 г. В рамките на няколко седмици след прогнозата, че Dojo 2, вторият суперклъстер на Tesla, който трябваше да бъде изграден върху вътрешните D2 чипове на компанията, ще достигне мащаб до 2026 г., Мъск промени курса, обявявайки го за „еволюционна задънена улица“.

Dojo беше специално създаден суперкомпютър на Tesla, предназначен за обучение на нейните невронни мрежи за „пълно автономно шофиране“. Усъвършенстването му вървеше ръка за ръка с целта на Tesla да постигне пълно автономно шофиране и да пусне на пазара роботизирано такси.

Нстоящата FSD е усъвършенстваната система за подпомагане на водача на Tesla, която днес се използва в стотици хиляди нейни автомобили и може да изпълнява някои автоматизирани задачи при шофиране, но все още изисква човек да бъде внимателен зад волана. Това е и основата на технологията, захранваща ограничената услуга на Tesla за роботизирани таксита, която компанията стартира в Остин през юни тази година, използвайки SUV модели Model Y.

Дори когато причината за съществуването на Dojo започна да се реализира обаче, Tesla не успя да припише успехите си в областта на автономното шофиране – колкото и спорни да бяха те – на суперкомпютъра. Всъщност, Мъск и Tesla почти не споменаха Dojo през изминалата година. Вместо това през август 2024 г. Tesla започна да промотира Cortex, „гигантския нов суперклъстер за обучение на изкуствен интелект, който се изгражда в централата на компанията в Остин, за да реши реалните проблеми на изкуствения интелект“. По думите на Мъск той ще разполага с „огромно хранилище за видео обучение на FSD и Optimus“.

В презентацията за акционерите на Tesla за четвъртото тримесечие на 2024 г. компанията сподели новини за Cortex, но нищо за Dojo, така че не е ясно дали закриването на единия суперкомпщтър засяга другия.

Реакциите около разпускането на Dojo са смесени. Някои го виждат като поредния пример за това, че Мъск дава обещания, които не може да изпълни, в момент на спадащи продажби на електромобили и незадоволително внедряване на роботизирани таксита. Други казват, че закриването не е било провал, а стратегически завой от високорисков, самостоятелен хардуер към рационализиран път, който разчита на партньори за разработката на чипове.

Как ефектът на „несимпатичния“ Мъск променя цялата индустрия на електромобилите

TechCrunch разказва историята на Dojo и разкрива какво е било заложено на карта, къде проектът се е провалил и какво означава закриването му за бъдещето на Tesla.

Резюме на закриването на Dojo

Tesla разпусна екипа на Dojo и закри проекта в средата на август 2025 г. Ръководителят на проекта, Питър Банън, също излезе от компанията, след като около 20 служители напуснаха, за да създадат своя собствена компания за AI чипове и инфраструктура, наречена DensityAI. Анализаторите посочват, че загубата на ключови таланти може бързо да провали един проект, особено високоспециализиран вътрешен технологичен такъв.

Спирането на проекта дойде няколко седмици, след като Tesla подписа сделка за 16,5 милиарда долара за доставка на чипове AI6 от ново поколение от Samsung. Чипът AI6 е залогът на Tesla за дизайн, който може да се мащабира от захранване на FSD и хуманоидните роботи Optimus до високопроизводително AI обучение в центрове за данни.

„След като стана ясно, че всички пътища водят към AI6, трябваше да затворя Dojo и да взема някои трудни решения относно персонала, тъй като Dojo 2 вече беше еволюционна задънена улица“, пише Мъск в X. „Dojo 3 вероятно продължава да съществува под формата на голям брой AI6 на една платка“.

Историята на Dojo

Мъск настоява, че Tesla не е просто производител на автомобили или дори доставчик на соларни панели и системи за съхранение на енергия. Той представя Tesla като компания за изкуствен интелект, която е разгадала тайната на самоуправляващите се автомобили, като имитира човешкото възприятие.

Повечето други компании, които разработват технологии за автономни коли, разчитат на комбинация от сензори за възприемане на околния свят – като лидар, радар и камери – както и на карти с висока разделителна способност за локализиране на автомобила. Tesla вярва, че може да постигне напълно автономно шофиране, като разчита само на камери за заснемане на визуални данни, а след това използва усъвършенствани невронни мрежи за обработка на тези данни и вземане на бързи решения за поведението на автомобила.

Докато Мъск дава празни обещания, BYD действа. Бъдещето на напълно автономните електромобили започва в Китай

Идеята е, че софтуерът за изкуствен интелект, обучен в Dojo, в крайна сметка ще бъде предоставен на клиентите на Tesla чрез безжични актуализации. Мащабът на FSD означава също така, че Tesla е успяла да събере милиони километри видеозаписи, които използва за обучение на системата. А колкото повече данни може да събере компанията, толкова по-близо ще бъде до постигането на напълно автономно шофиране.

Въпреки това, някои експерти от бранша казват, че може да има ограничение на грубия подход да се хвърлят повече данни в модела и да се очаква той да стане по-умен.

„На първо място, има икономическо ограничение и скоро това просто ще стане прекалено скъпо“, казва пред TechCrunch Ананд Рагунатан, професор по електротехника и компютърно инженерство в Силициевата долина. „Някои хора твърдят, че всъщност може да ни липсват значими данни, на които да обучаваме моделите. Повече данни не означава непременно повече информация. Така че е много важно дали те съдържат такава информация, която е полезна за създаването на по-добър модел, и дали процесът на обучение е в състояние да превърне тази информация в по-добър модел“.

Рагунатан добавя, че въпреки тези съмнения, тенденцията за повече данни изглежда ще се запази поне в краткосрочен план. А повече данни означават повече изчислителна мощност, необходима за съхранението и обработката им, за да се обучат моделите на Tesla за изкуствен интелект. Именно тук трябваше да се включи суперкомпютърът Dojo.

Какво е суперкомпютър?

Dojo е суперкомпютърната система на Tesla, която е проектирана да функционира като тренировъчно поле за изкуствен интелект, по-специално за FSD. Името е препратка към залата, в която се практикуват бойни изкуства.

Суперкомпютърът се състои от хиляди по-малки компютри, наречени възли. Всеки от тези възли има свой собствен CPU (централен процесор) и GPU (графичен процесор). Първият се занимава с цялостното управление на дадения възел, а вторият изпълнява сложните задачи, като разделяне на процесите на няколко части и едновременната работа по тях.

Суперкомпютър за $3000 или как Project Digits на Nvidia демократизира разработката на AI

GPU са от съществено значение за операциите по машинно обучение, като тези, които захранват FSD. Те захранват и големи езикови модели, което е причината възходът на генеративния AI да превърне Nvidia в най-ценната компания на планетата. Дори Tesla купува GPU на Nvidia, за да обучава своя AI.

Защо Tesla се нуждаеше от суперкомпютър?

Подходът на Tesla, базиран изцяло на компютърното зрение, е основната причина компанията да се нуждае от суперкомпютър. Невронните мрежи, които стоят зад FSD, са обучени на базата на огромно количество данни за шофиране, за да разпознават и класифицират обектите около автомобила и след това да вземат решения. Това означава, че когато FSD е включен, невронните мрежи трябва да събират и обработват визуални данни непрекъснато със скорост, която съответства на способностите на човека за разпознаване на дълбочина и скорост.

С други думи, Tesla има за цел да създаде цифрово дубликат на човешката зрителна кора и мозъчната функция, свързана с нея. За да постигне това, компанията трябва да съхранява и обработва всички видео данни, събрани от автомобилите си по целия свят, и да изпълнява милиони симулации, за да обучи модела си въз основа на данните.

Tesla разчиташе главно на Nvidia за захранването на настоящия си тренировъчен компютър Dojo, но не искаше да залага всичко на една карта – не на последно място защото чиповете на Nvidia са скъпи. Tesla се надяваше да създаде нещо по-добро, което да увеличи пропускателната способност и да намали латентността. Ето защо отдела за изкуствен интелект на автомобилния производител решава да създаде своя собствена програма за хардуер. Нейната цел е да обучава моделите за изкуствен интелект по-ефективно от традиционните системи. В основата на тази програма са патентованите D1 чипове на Tesla, които според компанията са оптимизирани за AI натоварвания.

Tesla, подобно на Apple, счита, че хардуерът и софтуерът трябва да бъдат проектирани така, че да работят заедно. Ето защо Tesla се стреми да се откъсне от стандартния GPU хардуер и да проектира свои собствени чипове за захранване на Dojo.

Компанията представи своя D1 чип, силициев квадрат с размерите на длан, на AI Day през 2021 г. D1 чипът влезе в производство около юли 2023 г. Той се произвежда от Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) чрез 7-нанометрови полупроводникови възли. Според Tesla D1 има 50 милиарда транзистора и голям размер на матрицата от 645 квадратни милиметра. Всичко това означава, че D1 обещава да бъде изключително мощен и ефективен и да се справя бързо със сложни задачи. Той обаче не е толкова мощен, колкото чипът A100 на Nvidia. Tesla работеше върху чип D2 от ново поколение, чиято цел беше да реши проблемите в информационния поток. Вместо да свързва отделните чипове, D2 трябваше да постави цялата плочка Dojo върху един-единствен силициев пласт.

Какво е суперкомпютър - понятието, с което САЩ наказват Китай

В крайна сметка автомобилният производител никога не потвърди колко D1 чипа е поръчал или получил, нито е предоставял график за това колко време би отнело пускането в експлоатация на суперкомпютрите Dojo с D1 чипове.

Какво означаваше Dojo за Tesla?

Tesla се надяваше, че като поеме контрола над собственото си производство на чипове, един ден ще може бързо да добавя голяма изчислителна мощност към програмите за обучение на изкуствен интелект на ниска цена. Това означаваше също така, че в бъдеще няма да се налага да разчита на чиповете на Nvidia, които стават все по-скъпи и трудни за осигуряване. Сега Tesla залага изцяло на партньорства – с Nvidia, AMD и Samsung, които ще произвеждат чипа AI6 от следващо поколение.

По време на отчета за приходите за второто тримесечие на 2024 г. Мъск заяви, че търсенето на хардуер на Nvidia е „толкова високо, че често е трудно да се намерят графични процесори“. По думите му компанията е „много загрижена за това дали ще можем да си набавим графични процесори, когато ни трябват, и мисля, че затова трябва да положим много повече усилия в Dojo, за да си осигурим необходимите възможности за обучение“.

Като цяло Dojo беше рисков залог, който Мъск няколко пъти хеджира, като заяви, че Tesla може да не успее с реализацията на проекта.

В дългосрочен план Tesla се заигра и с идеята да създаде нов бизнес модел, базиран на своя AI отдел, като Мъск дори заяви по време на телеконференцията за финансовите резултати за второто тримесечие на 2024 г., че вижда „път към конкурентоспособност спрямо Nvidia с Dojo“. Макар D1 да беше по-подходящ за етикетиране и обучение на компютърното зрение на Tesla – полезен за обучението на FSD и Optimus – той не би бил полезен за много други неща. Бъдещите версии ще трябва да бъдат по-подходящи за обучение на изкуствен интелект за общо предназначение, каза тогава Мъск.

Проблемът, с който Tesla може да се сблъска, е, че почти всички софтуери за изкуствен интелект са написани да работят с графични процесори. Използването на чипове Dojo за обучение на модели за общо предназначение би изисквало пренаписване на софтуера.

Tesla започна да отдава под наем своите изчислителни мощности, както AWS и Azure отдават своите облачни изчислителни инфраструктури. Тази идея определено развълнува анализаторите. Доклад на Morgan Stanley от септември 2023 г. предсказа, че Dojo може да добави 500 милиарда долара към пазарната стойност на Tesla, като отключи нови източници на приходи под формата на роботизирани таксита и софтуерни услуги. Накратко, чиповете за Dojo бяха застраховка за автомобилния производител, но такава, която можеше да донесе дивиденти.

IBM влага 1 млрд. долара в суперкомпютър

Докъде стигна Dojo?

Много от целите на Мъск за Dojo никога не бяха постигнати. През юни 2023 г., например, той заяви, че Dojo е онлайн и изпълнява полезни задачи от няколко месеца. По същото време Tesla обяви, че очаква Dojo да бъде един от петте най-мощни суперкомпютъра до февруари 2024 г. и е планирала общата изчислителна мощност да достигне 100 екзафлопа през октомври 2024 г. Това би изисквало около 276 000 чипа D1 или около 320 500 Nvidia A100 GPU. Компанията никога не е предоставяла актуализация или информация, която да подсказва, че някога е постигнала тези цели.

Tesla и Мъск направиха още много обещания за Dojo, включително финансови. През януари 2024 г. компанията се ангажира да похарчи 500 милиона долара за изграждането на суперкомпютър Dojo в своя гигафабрика в Бъфало, Ню Йорк, и вече е похарчила 314 милиона долара от тази сума, според доклад от 2024 г.

Въпреки цялата тази активност – особено от страна на Мъск в X и в отчетите за приходите – споменаването на Dojo внезапно приключва през август 2024 г. И разговорите преминават към Cortex. По време на отчета за приходите на компанията за четвъртото тримесечие на 2024 г. Tesla заявява, че е завършила внедряването на Cortex, „около 50 000 H100 обучителни клъстера в Gigafactory Texas“, и че Cortex е помогнал за работата на FSD.

В крайна сметка, пише TechCrunch в заключение, Tesla все още планира да инвестира 500 милиона долара в суперкомпютър в Бъфало, но той няма да е Dojo.