Дизайнът винаги е изглеждал като пресечната точка, където изкуството и науката успяват да се срещнат за пръв път. Формата и функцията трябва да съществуват в абсолютен синхрон. Днес, когато изкуственият интелект с все по-стремглавa скорост навлиза в креативните индустрии, сфери като мода, архитектура и интериорен дизайн се оказват на кръстопът.

За всички онези, които виждат дизайна като творчески процес преди всичко останало, AI изглежда като заплаха – инструмент, който подкопава човешкото начало в съзиданието. За практиците, които търсят ефективност обаче – по-бързо генериране на идеи и вдъхновение, намаляване на отпадъци или оптимизация на производството – технологичните решения могат да се превърнат в изключителен съюзник.

Без значение дали сте ентусиаст или скептик относно това доколко дизайнерите трябва да се облягат на генеративен AI, едно е сигурно: технологията вече оказва своето влияние върху средата, която изграждаме, върху продуктите в магазините, от които пазаруваме, както и върху дрехите в гардеробите ни.

Трима ранни пионери от различни сфери на дизайна разказват своите истории пред CNN – истории, които показват как изкуственият интелект трансформира изкуството, което практикуват.

От промпт до Лего шедьовър: LegoGPT превръща думите в реални конструкции

Филип Старк: „Първият стол, проектиран извън нашия мозък“

През 2019 г. легендарният индустриален дизайнер Филип Старк представя първото масово произведено мебелно изделие, създадено с помощта на AI – серия от столове, разработени заедно с италианската компания Kartell и представени на Milan Design Week.

„Историята на този стол започва още през 2017 г. Тогава бях започнал да се отегчавам от себе си и от създаденото до този момент. Исках да изследвам нови територии – територии, свободни от човешки, културни или сантиментални влияния,“ разказва Старк.

По този начин започва колаборацията му със софтуерната компания Autodesk, един от първите разработчици на генеративен дизайн. Дизайнерът задава на компютъра обикновен въпрос: „Можеш ли да ми помогнеш да накарам тялото си да си почине, като използваш минимална материя и енергия?“

Системата за изкуствен интелект не знае нищо за култура, желания или пол, а само за тялото като биологична форма. В продължение на повече от две години машината не успява, а екипът на Autodesk и Старк се връщат към дизайните отново и отново.

Пробивът идва след разговор с приятеля на дизайнера – Анри Сейду, CEO на френската компания Parrot. Той обяснява, че пръстите на ембриона не се образуват чрез добавяне на материя, а чрез нейното премахване – първоначално ръката изглежда като плавник, а с времето пръстите се появяват, когато клетките между тях умират. „Предадохме тази идея на машината и буквално в рамките на няколко минути тя създаде стол,“ казва Старк.

„Тук изкуственият интелект не е велик създател, каквито сме ние. Но утре – кой знае,“ допълва дизайнерът.

Днес процесът, който някога е отнел три години, би приключил за няколко секунди. „AI е невероятен инструмент. Той може да свързва всички точки, да обработва маси от информация и да връща резултати. Но това е инструмент, който не притежава сърце или съзнание. Магията все още е само в човешкия ум.“

Моралният кръг на AI: Можем ли да признаем правата на изкуствения интелект?

Норма Камали: „Моето наследство може да живее чрез AI“

Норма Камали е име, оставило трайна следа в модата вече над 50 години. Още през 60-те години тя започва да работи с компютри като служител в Northwest Orient Airlines. „Седях пред UNIVAC и си казах: О, разбирам това. Оттогава технологиите винаги са ми били близки,“ казва дизайнерката.

Десетилетия по-късно Камали взема решението да обедини творческото си наследство с AI. След участие в курс по изкуствен интелект в MIT тя започва да използва собствената си архивна база – хиляди дизайни, събирани в продължение на 57 години.

„Помислих си – ако Карл Лагерфелд е успял да вдъхне живот на Chanel чрез архива си, защо изкуственият интелект да не направи същото и за мен?“

Норма Камали - AI генерирано изображение

Софтуерът категоризира нейните творби по силуети, деколтета и други важни елементи. При всяка нова задача AI прави предложения на база архивния „ДНК код“ на бранда.

Примерът, който дава Камали, е една от нейните най-популярни рокли – черно-бежова, полупрозрачна, на райета. След като актрисата Джесика Бийл я носи през 2023 г., дизайнерката решава да я върне в колекциите, но вече е изчерпала собствените си идеи. AI ѝ предлага различни варианти: вариации на дебелината на райетата, страничен прорез, яка. „Взех няколко от предложенията. Пуснахме ги онлайн – клиентите купуваха еднакво и моите, и AI моделите.“

„Разбирам аргументите срещу AI – че ще отнема работни места. Но вярвам, че ще създаде и много нови. Ще отвори един различен и нов свят. Защо някой би пропуснал такова преживяване?“

Може ли изкуственият интелект да бъде асистент в журналистиката?

Тим Фу: „Смирение пред машината“

Студиото за архитектура на Тим Фу вече работи по първия си „напълно задвижван от AI“ проект – курорт с луксозни вили на брега на езерото Блед в Словения.

„Хората често мислят за AI прекалено повърхностно. Но в архитектурата той може да помага във всичко – от mood board-ове и рендъри до различни конфигурации на етажни планове,“ обяснява Фу.

Екипът му използва AI алгоритми за пространствена оптимизация: максимизиране на квадратура, на дневната светлина, на гледките към езерото. Машината тества стотици варианти, а архитектите подбират най-добрите.

„Изкуственият интелект анализира и регионалното наследство. Препрочетохме традиционни за Словения елементи, като дървените „ризалити“, и ги трансформирахме в модерни остъклени атриуми. По този начин постигнахме диалог с историята на региона,“ казва Фу.

Но той не крие и предизвикателствата. „Архитектите трудно се отказват от егото си. Трудно е да признаеш, че има части от работата ти, които машината прави по-добре. Ние гледаме на AI като на калкулатор. Той е по-бърз, по-точен, но решенията все още са в наши ръце.“

Изкуствен интелект, реално изкуство? Естетическият тест на Тюринг вече е зад гърба ни

Общото послание, което Старк, Камали и Фу дават, е че AI няма да бъде краят на дизайна, а средство, с което бъдещето се задвижва.

„Когато изобретихме телефона, важното не беше устройството, а фактът, че можем да разговаряме чрез него,“ казва Филип Старк. „Същото се отнася и за изкуствения интелект – той е просто инструмент, но визията и магията все още са качества, които само човешкият интелект притежава.“