American Eagle, Swatch, Prada – защо големите брандове правят големи маркетинг грешки
От сбъркан рекламен подход до обида – последните кампании на водещи марки поляризираха мненията. Тънката граница е между предизвикването на дебат и отблъскването на потребители
&format=webp)
От American Eagle до Swatch – напоследък водещите брандове правят много грешки.
Когато миналия месец излезе рекламната кампания на актрисата Сидни Суини за нова линия дънки, критиците разкритикуваха играта на думи с „джинси“ и „гени“ като нечувствителна и с неблагоприятен подтекст.
Реклама на швейцарския гигант в часовниците Swatch предизвика негативна реакция, защото в нея азиатски модел дърпа умишлено очите си, което беше счетено за обиден жест.
Рекламата на Colgate-Palmolive за душ гела Sanex беше забранена в Обединеното кралство заради проблематични намеци за черния и белия цвят на кожата.
Последните колекции на Adidas и Prada предизвикаха разгорещени обвинения в културно присвояване и дори се стигна до публично поднасяне на извинения към местни общности.
Това поднови дебата кога една рекламна кампания е ефективна и кога е просто обидна, тъй като компаниите се сблъскват с все по-голям контрол от потребителите, отбелязва CNBC.
Остарели стратегии
„Всяка марка има свои слаби места“, коментира пред CNBC Дейвид Бриър, специалист по маркетинг и автор на книгите Brand intervention и Rich brand, poor brand. Той отбеляза, че твърде много марки се опитват да отговорят на потребителите си с остарели стратегии.
„Съвременните марки се опитват да отговорят на културната сложност с корпоративна простота. Използват мисленето от 50-те години, за да решават проблемите на хората от 2025 г. Това не са провали в чувствителността. Това са провали в емпатията. Те разглеждат културата като нещо, с което трябва да се справят, а не нещо, което трябва да разберат задълбочено.“
Някои компании се възползват от духа на времето – а в някои случаи и от недостатъците на други.
Gap например се опита да противодейства на негативната реакция срещу рекламата на Sweeney тази седмица с кампания, в която поп групата Katseye води разнообразна група танцьори, които танцуват в дънки на бял фон.
Бриър допълва, че компаниите трябва да обмислят как могат да се свържат искрено с потребителите и да бъдат представителни, вместо да опитват да избегнат обидите.
„Никоя марка не може да си позволи да фалшифицира разбирането. Никоя марка не може да „комитетизира“ пътя си към връзка. Никоя марка не може да фокусира групата към автентичност. През 2025 г. клиентите ще могат да усетят разликата от километри“, добавя той.
Баланс на риска
Рекламите имат за цел да предизвикат дебат, а в момент, в който привличането и задържането на вниманието на потребителите – и дела им в бюджета, става все по-трудно, марките трябва да поддържат деликатен баланс.
„Марките живеят и умират, като се отличават и привличат вниманието. Освен това, емблематичните и културно значимите искат да отстояват нещо и да бъдат признати. Това са трудни задачи“, коментира Джонатан Дж. Уилсън, професор по маркова стратегия и култура в Regent’s University London.
В ерата на социалните мрежи и все по-разделените обществени мнения, е трудно да се достигне до едно универсално послание, отбелязва професор Уилсън.
Докато това е така, някои марки може да продължат да виждат смисъл в поемането на изчислени рискове.
„Трудно е да се постигне едно универсално послание и дори ако се опитате да го адаптирате към различни групи, другите наблюдават. Контроверсията привлича вниманието и ви поставя на преден план в съзнанието на хората. Тя разделя тълпите и ги принуждава да вземат решение, когато иначе вероятно не би ги интересувало. Това може създаде непропорционална публичност, която може да се превърне в продажби.“, допълва професорът.