САЩ и Европейският съюз разкриха нови подробности за търговското си споразумение, включително за дългоочакваните тарифи за фармацевтични продукти и полупроводници.

След седмици на ожесточени преговори, Брюксел и Вашингтон най-накрая постигнаха сделка в края на миналия месец, с което се установяват 15% общи тарифи върху износа на ЕС за САЩ.

ЕС се ангажира да закупи енергия от САЩ на стойност 750 милиарда долара и да инвестира поне още 600 милиарда долара в САЩ, припомня CNBC.

Много политически и бизнес лидери в Европа изразиха по това време опасения, че споразумението е небалансирано. Няколко въпроса останаха без отговор, включително каква тарифна ставка ще се прилага за някои стоки, които американският президент Доналд Тръмп е обложил със секторни мита.

ЕС е изправен пред тежките последствия от 15-процентни американски тарифи върху по-голямата част от износа си, докато самият той пое финансови ангажименти както за внос на енергия от САЩ, така и за инвестиции там

Кой печели и кой губи от търговското споразумение между САЩ и ЕС?

21 август най-накрая донесе повече подробности в момент, когато много други търговски партньори все още чакат и преговарят за яснота по отношение на съответните си търговски споразумения със САЩ, допълва CNBC.

От корк до самолети

Ключовите моменти включват ангажимента на САЩ да „прилагат по-високата от двете тарифи – тарифата за най-облагодетелствана нация (MFN) на САЩ или тарифа от 15 процента, състояща се от тарифата MFN и реципрочна тарифа, върху стоки с произход от Европейския съюз“.

От 1 септември САЩ ще прилагат само мита за най-облагодетелствана нация върху няколко стоки от ЕС, включително „недостъпни природни ресурси (включително корк), всички самолети и части за самолети, генерични лекарства и техните съставки и химически прекурсори“.

Няколко от така наречените тарифи по раздел 232 са ограничени до по-широката тарифа от 15%, включително тези върху дървен материал, полупроводници и фармацевтични продукти, според високопоставен служител на американската администрация.

Това е значително под тарифите, с които Тръмп понякога е заплашвал, както и 100% налог върху полупроводниците.

Според тях, ако ответните мерки срещу САЩ засегнат и резервните части, това ще причини смущения във веригите за доставки

Контрамита само за готови самолети, не и за части, искат германската и френската индустрия от ЕС

Междувременно в изявлението се отбелязва, че ЕС възнамерява „да премахне тарифите върху всички промишлени стоки от САЩ и да предостави преференциален достъп до пазара за широка гама от морски продукти и селскостопански стоки от САЩ“.

Това вече беше широко обхванато в първоначалната рамка.

В изявлението се съдържат и подробности за ангажиментите на ЕС за закупуване на енергия и инвестиции, които по-рано предизвикаха въпроси относно тяхната осъществимост и потенциалните последици, ако не се реализират.

Докато брюкселските технократи се биеха по правилата на Куинсбъри, президентът на САЩ водеше улична битка по нюйоркски

Как ЕС се огъна под натиска на тарифния валяк на Тръмп

В последното изявление бяха потвърдени цифрите за планираните разходи на ЕС, включително за чипове за изкуствен интелект, енергия и по-широки инвестиции в САЩ, но те са описани като предвидени и очаквани, а не като гарантирани ангажименти, посочи високопоставен представител на администрацията.

В изявлението от четвъртък се отбелязват и плановете на ЕС да увеличи „значително“ закупуването на военно и отбранително оборудване, въпреки че Европа се е ангажирала да развива собствените си отбранителни способности.

Забележително е, че последното споразумение не въвежда промени по отношение на закона за цифровите услуги на ЕС, който включва регулации за големите технологични компании и отдавна е предмет на спорове в търговските преговори за Тръмп.

На фона на буксуващите преговори, от Вашингтон оказват натиск върху ЕС да преразгледа цифровите си правила и да включи технологичните гиганти в механизмите за контрол

Пореден залог за по-ниски мита: САЩ искат място на масата в технологичните регулации на ЕС

Фармацевтичен сектор

Фармацевтичният сектор в Европа, основен източник на фармацевтични продукти за САЩ, също ще бъде обложен с мита до 15%. Ставката няма да се натрупва върху други мита, валидни в целия ЕС.

От 1 септември администрацията на Тръмп ще прилага политиката си за ценообразуване на лекарствата по принципа на най-облагодетелстваната нация (MFN) само за генеричните лекарства. Директивата има за цел да намали цените на лекарствата в САЩ, като ги обвърже с обикновено по-ниските цени, плащани от други развити страни.

През април администрацията на Тръмп започна т. нар. разследване по раздел 232 за фармацевтичните продукти, за да проучи въздействието на вноса върху националната сигурност.

През последните седмици Тръмп заплаши с налагане на мита до 250% върху фармацевтичния сектор и отправи ултиматум към големите фирми, изисквайки от тях да намалят цените на лекарствата в САЩ.

Президентът отдавна критикува сектора за това, което той нарича „злоупотребяващи“ ценови практики, като призова компаниите да се преместят в САЩ, за да подкрепят местното производство. Това предизвика вълна от инвестиционни ангажименти в САЩ през последните месеци, включително от Novartis, AstraZeneca и Roche, както и корекции в цените от Novo Nordisk и Eli Lilly.

Новото търговско споразумение между ЕС и САЩ предвижда 15% мита върху брандираните медикаменти, което може да добави до $19 милиарда към разходите на индустрията, предупреждават анализатори

Най-горчивото лекарство за ЕС: Сделката за митата със САЩ може да струва на фармацевтичната индустрия $19 милиарда

Автомобили

САЩ и ЕС са се споразумели за условна 15% митническа тарифа за европейски автомобили и авточасти, предназначени за САЩ, но само след като Брюксел въведе законодателство за намаляване на индустриалните мита, според високопоставен представител на администрацията.

Той добави, че самото въвеждане на законодателство на ЕС за намаляване на индустриалните мита ще е достатъчно, за да се даде старт на тази размяна.

„По отношение на автомобилите, САЩ и ЕС възнамеряват да приемат и взаимно признават стандартите си“, заявиха двете страни в съвместното си изявление, публикувано в четвъртък.

В изявление в края на миналия месец Тръмп приветства първоначално оповестеното рамково споразумение като най-голямата търговска сделка, сключвана някога, и такава, която обещава да е „страхотна за автомобилите“.

Секторът в Европа губи надежда за отделни сделки след общата търговска рамка от 15% мита от САЩ, а според анализатори спасението е вдигане на цените през втората половина на 2025 г.

Автомобилните гиганти търпят тежко Q2, но има още гориво в прогнозите до края на годината

Перспективата за 15% мито върху автомобилите и авточасти представлява съществено намаление в сравнение с заплахата на американския президент да наложи такси от 30%. Тя също така намалява почти наполовина съществуващото мито върху европейския автомобилен сектор от 27,5%.

Промишлените групи вече изразиха дълбока загриженост относно разходите, свързани с реалността на митата.

Германската асоциация на автомобилната промишленост (VDA), която представлява повече от 620 компании, свързани с германския автомобилен сектор, предупреди, че американско мито от 15% върху автомобилните продукти „ще струва на германските автомобилни компании милиарди годишно и ще им наложи тежест в разгара на тяхната трансформация“, допълва CNBC.

Коментарът му идва след като Европейският съюз реши да наложи данък върху вноса на американско уиски.

Реконтра: Тръмп заплаши да наложи 200% мита върху френското шампанско

Ще има ли мита за алкохолния сектор

Търговското споразумение между ЕС и САЩ не включва виното и спиртните напитки "засега", посочи еврокомисарят по търговията Марош Шефчович, предаде Reuters, цитирана от БТА.

 Вратата не е затворена за по-нататъшно намаляване на митата за този и други сектори, които не са включени в настоящата сделка, допълни той.    

 "Не включихме това, но мога да ви кажа, че от страна на Европейския съюз има ясен ангажимент да го поставим на масата за преговори", подчерта още еврокомисарят.