Търговското споразумение, сключено от президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в неговия шотландски голф курорт, беше изключително едностранно.

Европейският съюз е изправен пред тежките последствия от 15-процентни американски тарифи върху по-голямата част от износа си, докато самият той трябваше да поеме финансови ангажименти както за внос на енергия от САЩ, така и за инвестиции там. Въпреки това, от мощната германска автомобилна индустрия до европейските сектори на авиацията и полупроводниците - от тази сделка има и печеливши.

POLITICO прави анализ кой губи и кой печели от договорката между двамата лидери.

Енергетика

Като част от споразумението Тръмп и Фон дер Лайен се договориха ЕС да закупи петрол и втечнен природен газ от САЩ на стойност 750 милиарда долара – цифра, която включва и други енергийни продукти, като ядрено гориво. Това означава 250 милиарда долара за нови енергийни покупки всяка година, а според председателя на Комисията сделката ще помогне да се сложи край на оставащата зависимост на ЕС от руския внос.

На теория сделката е огромна победа за американските петролни и газови компании. На практика обаче експертите смятат, че тя е неосъществима. За начало, за да постигне тази цел, ЕС ще трябва да утрои вноса си на енергия от САЩ, въз основа на данните от миналата година, като същевременно поиска от американските компании да пренасочат всичките си енергийни потоци по света към блока – и дори повече. За сравнение, общият обем на продажбите на енергия от Русия към ЕС възлиза на едва 23 милиарда евро за миналата година. Брюксел разполага и с ограничени инструменти, за да осъществи всичко това: вносът е изцяло в ръцете на частни компании.

Автомобили

Американските мита върху автомобилите и авточастите се намаляват до базовото ниво от 15%. Това съответства на споразумението, сключено по-рано миналия месец от японските автомобилни производители. В замяна ЕС се съгласи да намали митата си върху автомобилите от 10% на нула.

Дяволът обаче се крие в детайлите, които все още са оскъдни. Според споразумението между САЩ и Япония азиатската страна ще приема автомобили, одобрени съгласно американските стандарти. Висш служител на Комисията разкрива пред POLITICO, че споразумението на ЕС включва „ангажимент за съвместна работа, за да се види къде стандартите вече са хармонизирани и къде трябва да работим по-тясно, за да ги хармонизираме в бъдеще“. По-рано ЕК лансира идеята за съобразяване с американските стандарти за автономно шофиране.

Пореден залог за по-ниски мита: САЩ искат място на масата в технологичните регулации на ЕС

Според германското лоби на автомобилната индустрия това е лошо споразумение, което ще продължи да тежи на сектора. То се присъедини към американския автомобилен сектор в осъждането на митата върху автомобили и части, произведени в Мексико, които остават на по-високото ниво от 25%.

Истинският губещ обаче не са автомобилните производители, а техните работници, според Фердинанд Дуденхофер, директор на германския Център за автомобилни изследвания. Той оценява, че до 70 000 работни места в европейските автомобилни компании и техните доставчици могат да бъдат загубени, ако автомобилните производители преместят производството си в САЩ, за да избегнат 15-процентното мито.

Авиация

Споразумението между ЕС и САЩ за нулеви тарифи за „всички самолети и компоненти“, обявено от Фон дер Лайен, позволява както на производителите на самолети, така и на авиокомпаниите да си отдъхнат с облекчение. Глобалната верига за доставки, която стои зад всеки самолет, прави този сектор по-уязвим от другите към търговските бариери. След 17-годишния спор между Airbus и Boeing, който приключи през 2021 г., нито европейската, нито американската индустрия проявяват интерес към нова търговска война на това поле.

Въпреки че Boeing може да е спечелил от митата върху конкурента си Airbus в краткосрочен план, анализаторите отбелязват, че американският производител на самолети би пострадал повече от ответните мерки на ЕС. Някои американски авиокомпании, които експлоатират флот от Airbus, като Delta Air Lines и Spirit Airlines, биха почувствали незабавно въздействието на тарифите върху своите европейски доставчици. Сред губещите от договорката са лизинговите компании от двете страни на Атлантическия океан, които – ако бяха въведени по-високи тарифи – биха били инструментът, използван от авиокомпаниите за избягване на допълнителните такси.

Фармацевтични продукти

Тръмп и Фон дер Лайен се разминаха генерално след срещата си по тази тема - американският президент заяви, че търговското споразумение не включва фармацевтични продукти, а председателят на Комисията - че включва. Длъжностни лица от изпълнителния орган на ЕС поясниха малко след това, че засега ставката остава нулева. Брюксел обаче очаква да влезе в сила максимална тарифа от 15% след приключването на разследването на американската администрация по раздел 232 в сектора, съгласно което могат да бъдат наложени тарифи по съображения, свързани с националната сигурност. Има някои изключения за „определени генерични лекарства“, обяви Фон дер Лайен, макар че все още не е ясно кои са те.

Производителите на генерични лекарства, които на практика произвеждат най-евтините медикаменти, твърдят, че те имат най-много да губят заради малките си маржове, дори ако крайната митническа ставка е значително по-ниска от 200-те процента, с които Тръмп заплаши преди няколко седмици. Индустриалната асоциация Medicines for Europe иска повече яснота относно това кои лекарства ще бъдат освободени от мита и настоява ЕС и САЩ да „разширят списъка с медикаменти, освободени от мита, колкото е възможно повече“.

Фармацевтичната компания Merck, например, приветства факта, че е постигнато някакво споразумение, докато в Ирландия – която е особено уязвима заради огромния си фармацевтичен сектор – бизнес асоциацията Ibec смята, че Европа е „капитулирала“.

Технологии

Споразумението предполага оборудването за чипове да е един от секторите с нулева тарифа, което означава, че той е освободено от базовите мита от 15%. Фон дер Лайен подчерта, че ЕС е и ще остане важен купувач на американски чипове за изкуствен интелект.

„Американските чипове за изкуствен интелект ще помогнат за захранването на нашите гигафабрики за изкуствен интелект и ще помогнат на САЩ да поддържат технологичното си предимство“, каза тя.

„Ножовете са извадени“: Как Тръмп разбуни иначе спокойната Швейцария

Нулевата тарифа беше широко възприета като победа за нидерландския производител на машини за производство на полупроводници ASML - една от най-големите компании в Европа по пазарна капитализация. Машините, които ASML доставя, струват стотици милиони евро. Компанията не се ангажира с прогнози за растеж през тази година заради несигурността около тарифите, но акциите ѝ се повишиха с 4% в деня след обявяването на споразумението.

Ангажиментът на Фон дер Лайен да купува американски чипове за изкуствен интелект обаче се разглежда като неуспех от привържениците на суверенна от гледна точка на технологиите Европа, тъй като според тях то затвърждава зависимостта на блока от американските технологии.

Цифрово регулиране

В това отношение на практика не се случи нищо. Комисията разкри блъфа на администрацията на Тръмп в опита ѝ да промени правилата на ЕС – и засега това дава резултат.

„Няма абсолютно никакъв ангажимент по отношение на цифровото регулиране, нито по отношение на цифровите данъци“, коментира пред POLITICO високопоставен служител на ЕС, добавяйки, че защитата на Комисията на регулаторната автономия на блока не е получила достатъчно внимание.

Технологичните регулации на ЕС – и по-специално Законът за цифровите пазари и Законът за цифровите услуги – останаха непокътнати. Това не се дължи на липса на натиск от страна на САЩ и големите технологични компании като Meta и Apple. Те продължават да оказват натиск – технологичната лобистка група Computer & Communications Industry Association наскоро публикува проучване, което оценява разходите и загубените приходи от цифровите правила на ЕС на 97,6 милиарда долара годишно.

Отбрана

Тръмп акцентоира върху закупуването на „огромни количества“ американско военно оборудване, но висши служители на ЕС отхвърлят това, подчертавайки, че доставките на оръжие не са били предмет на преговори като част от споразумението.

„Доставките на оръжие не са въпрос, който засяга Комисията“, казва един от тях пред POLITICO, добавяйки, че „те по никакъв начин не са били включени в цифрите, за които говорихме“. Накратко: няма официално задължение за закупуване на американски оръжия.

Американската отбранителна промишленост не постигна гарантирана победа, но все пак може да има полза. Длъжностни лица от ЕС признават пред изданието, че нарастващите военни бюджети на Европа могат да благоприятстват американските компании.

От „Превъоръжена Европа“ до „Готовност 2030“: ЕК ребрандира плана за отбрана

„Във връзка със срещата на върха на НАТО в Хага, разбира се, има разбиране, че нашите държави членки, с много активната подкрепа на Комисията, увеличават разходите за отбрана. Това, пряко или косвено, ще бъде от полза за Съединените щати“, коментира служител, запознат със ситуацията.

Тази динамика може да предизвика безпокойство сред европейските отбранителни компании, тъй като решенията за доставки се ускоряват.

Стомана

Очевидно е, че двете страни се връщат към квоти, подобни на тези при администрацията на Байдън. Освен това, 50-процентното мито (най-вероятно) ще остане в сила, въпреки че все още нивото на тарифите не е договорено.

САЩ все пак признават, че ЕС не е проблемът, що се отнася до глобалното свръхпроизводство на стомана и алуминий. Брюксел и Вашингтон ще обсъдят „защитна бариера“, за да се изолират от наплива от Китай, Индонезия, Египет, Турция и други страни.

Истинският губещ тук може да се окаже Китай. Ако САЩ и ЕС наистина успеят да изградят „стоманена стена” около пазарите си – което обаче е голямо „ако“ – китайската стратегия може да срещне сериозно противодействие.

Храни и напитки

Някои селскостопански продукти биха могли да се ползват от нулеви мита в търговията със САЩ, заяви Фон дер Лайен пред репортери, без да уточнява кои са тези продукти. Според високопоставен служител на Комисията ЕС ще намали митата върху селскостопанските стоки от САЩ, които счита за „нечувствителни“, докато „чувствителните“ селскостопански вносни стоки ще продължат да се облагат с настоящите мита.

Все още е рано да се каже кой печели и кой губи. Има индикации, че американските ядки и храните за домашни любимци могат да получат по-лесен достъп до пазарите на ЕС като „нечувствителни“ селскостопански стоки, докато американското говеждо месо, което се счита за „чувствително“, ще продължи да се облага с мита. Въпреки това преговарящите все още обсъждат нулевите мита и определят мястото на ключови селскостопански продукти, включително спиртни напитки и вино, в общата сделка, договорена от лидерите.