Google казва „да“, но Meta не е съгласна: Европа притиска AI гигантите с нов доброволен кодекс
Регулаторният натиск около генеративния изкуствен интелект се засилва, а Силициевата долина остава разделена
&format=webp)
Meta и Google се оказват от двете страни на един от най-важните регулатори на десетилетието – Европейският доброволен Кодекс за поведение за генеративен изкуствен интелект (GPAI).
Докато Google потвърждава, че ще подпише документа, Meta вече публично обяви, че отказва – и то с остри критики към подхода на Брюксел, който според компанията заплашва да задуши иновациите в ЕС.
Кодексът, който е публикуван от Европейската комисия в началото на юли, цели да улесни адаптацията към изискванията на новия AI Act, който официално влиза в сила на 2 август. Въпреки че е доброволен, той дава на подписалите се компании по-голяма сигурност при правни въпроси, както и достъп до регулаторно сътрудничество, докато за останалите се очакват засилени проверки, пише CNBC.
В блог публикация от сряда, цитирана от Euronews, Кент Уокър, президент по глобалните въпроси в Alphabet, заявява, че Google ще подпише Кодекса, като го определи като стъпка напред към симбиозата между иновациите и целите на Европейския съюз:
„Докато финалната версия на Кодекса се доближава повече до подкрепата за иновациите и икономическите цели на Европа, все пак оставаме загрижени, че AI Act и самият кодекс идват с риск да забавят развитието и внедряването на AI в Европа“, посочва Уокър.
Той подчертава, че излизането от обхвата на настоящото европейско авторско право, забавените одобрения, както и изискванията за разкриване на търговски тайни биха били сериозни препятствия пред развитието на модели в ЕС и биха могли да навредят на конкурентоспособността му.
Въпреки това, Google декларира готовността си да работи заедно с новосъздадения AI Office на ЕС, за да гарантира, че Кодексът ще остане „пропорционален и отговарящ на бързата и динамична еволюция на AI“. Компанията също така изразява надежда, че подписването ще улесни достъпа на европейските граждани до най-новите AI инструменти и изтъква, че технологиите могат да повишат икономиката на ЕС с до 1,4 трилиона евро годишно до 2034 г.
В този контекст обаче, Meta отказва да подпише Кодекса, като го нарича „прекалено ограничаващ“ и обвинява ЕС, че възпрепятства иновациите. Още миналата седмица компанията публично обяви решението си и подлага на критика не само финалния текст, но и самия процес по неговото изготвяне.
„Европа върви по грешен път по отношение на AI“, пише в LinkedIn Джоел Каплан, директор „Глобални въпроси“ в Meta. „Кодексът въвежда редица правни неясноти за разработчиците на модели, както и мерки, които надхвърлят обхвата на AI Act.“
От Meta настояват, че наслагването на доброволни правила върху вече приетото законодателство създава ненужна бюрокрация и объркване, което ще „задуши индустрията в един момент от решаващо значение“.
Докато Meta и Google заемат противоположни позиции, останалите технологични гиганти ще трябва да изберат страна до 1 август, когато ЕК ще публикува официален списък на подписалите документа.
Компаниите, които вече имат GPAI инструменти на пазара, ще разполагат с две години за адаптация, докато тези, които пускат нови продукти след 2 август, ще трябва да спазват изискванията от първия ден.
Освен теми като прозрачност, авторски права, сигурност и отчетност, Кодексът се превръща в геополитически инструмент – разделителна линия между САЩ и ЕС по отношение на бъдещето на AI. Или, както го формулира самият Уокър:
„Бързото и широко внедряване е важно.“