Интернет е най-големият трезор, пълен със знания, до който човечеството някога е имало достъп – и никой не оспорва този въпрос. Често обаче самата възможност да имаме достъп до всички отговори само на един клик разстояние пречи на способността ни да мислим самостоятелно. А това вече не е аргумент от философията, а заключение от научно изследване.

Ново проучване на университета „Карнеги Мелън“ (CMU), публикувано в списание Memory & Cognition и цитирано от Fast Company, показва, че достъпът до търсачки като Google по време на брейнсторминг сесия реално може да намали колективната креативност и разнообразието на идеите ви.

Изследователите от катедрата по социални и поведенчески науки към CMU дават на участници задача да измислят нестандартна употреба на два обикновени предмета – предпазител и чадър.

Групите, които използват Google, често измислят едни и същи стандартни отговори – и дори ги представят в почти идентичен ред.

„Това се дължи на факта, че разчитат на Google, докато участници без достъп до интернет измислят по-разнообразни отговори“, обяснява водещият автор на изследването проф. Даниел Опенхаймер.

Казано по друг начин: „Да мислиш извън рамката означава да мислиш извън търсачките.“

Играта не е детско удоволствие, а неврологична нужда - когато играем, намаляваме стреса, пренареждаме мисленето си и отваряме отново каналите за сътрудничество

Играта като източник на вдъхновение: Как да върнем креативността в офиса

Екипът идентифицира т.нар. фиксационен ефект – когато дадено решение е предоставено на участниците, дори косвено чрез Google, това ги фиксира върху подобни отговори и блокира по-нестандартни идеи.

По този начин, при подкана с „неща, които се разпространяват“, участниците с достъп до интернет най-често отговарят с „масло“ или „сладко“, докато останалите стигат до отговори като „болести“ или „слухове“.

Важно уточнение е, че индивидуалната креативност може и да бъде подпомогната от онлайн достъпа, но когато се работи в екип, ефектът е обратен – интернет ограничава флуидността на колективното мислене.

„Интернет не ни прави по-глупави, в никакъв случай – важно е просто да не го използваме по начин, който не е полезен“, казва Опенхаймер. Вместо да отричаме технологиите, той предлага да усъвършенстваме начина, по който ги прилагаме в ежедневието и работата си.

Генеративният изкуствен интелект обещава ефективност и скоростна „креативност“, но с използването му рискуваме да загубим онова, което прави човешката мисъл неповторима

Алгоритъмът на посредствеността: Къде е мястото на човешката креативност в уравнението?

Съавторът на изследването Марк Патерсън, който е доцент в същия департамент, допълва: „Надявам се, че като изследваме как човешкото мислене взаимодейства с технологиите, ще намерим начин да извлечем най-доброто от интернет, минимизирайки негативните последици.“

Съветът, който екипът дава, е ясен: направете един бърз офлайн брейнсторминг, преди да отворите търсачката. Може би ще останете изненадани какви нестандартни идеи ще се появят – без помощта на алгоритмите.