От края на Втората световна война насам, федералното финансиране в САЩ е помогнало на американските компании да доминират в сфери като компютърни технологии, космически изследвания и медицина, създавайки силен икономически тласък за страната.

Това направи САЩ мечтана дестинация за изследователи, инженери и предприемачи от цял свят.

Сега това се променя - и то бързо.

През март 2025 г. списание Nature проведе анкета сред над 1600 учени в САЩ, в която три четвърти от тях признават, че са обмисляли да напуснат страната. Като основни причини са посочени враждебното отношение на администрацията на Тръмп към науката и учените.

Исторически, около 75% от чуждестранните студенти, които защитават докторска степен в САЩ, остават в страната в дългосрочен план. Способността на Америка да задържи тези висококвалифицирани и скъпо образовани кадри е ключова за водещата ѝ роля в глобалните иновации, отбелязва колумнистът на The Wall Street Journal Кристофър Мимс.

„На карта е поставена нашата позиция на световен фар за блестящи умове“, писа по темата Франсис Арнолд – носител на Нобелова награда за 2018 г. и професор по химическо инженерство в Калифорнийския технологичен институт. Тя заяви това след годишна среща на учени в Германия в края на юни, където германски представители са раздавали брошури за програма, насърчаваща учените да се преместят в Германия. Те изтъкнали „международния и приветлив“ климат за наука и бизнес.

Подобни програми съществуват в Канада, Великобритания и Китай. В ЕС също се обсъждат спешни мерки за привличане на американски учени, така че Европа да спечели от изтичането на мозъци от САЩ.

ЕС отделя 500 млн. евро за привличането на американски учени, низвергнати от Тръмп

Потенциален риск за цялата американска икономика

Според скорошен анализ на икономисти от Американския университет, настоящите и предстоящи съкращения в държавното научно финансиране могат сериозно да навредят на БВП. Намаление от 25% в публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност може да доведе до спад в БВП от 3.8% годишно - мащаб, съпоставим със загубите от Голямата рецесия през 2007–2009 г.

Към май 2025 г. Националният здравен институт (NIH) беше изправен пред 40% съкращение (или 18 милиарда долара) в бюджета си. А в новия законопроект за данъци и разходи, подписан от Доналд Тръмп на 4 юли, се залагат още по-драстични съкращения в основните научни институции.

Бюджетът на Националната научна фондация (NSF) е орязан с над 50%, или около 5 милиарда долара, което, според данни на самата агенция, ще лиши от подкрепа 78% от младите изследователи. Бюджетът на НАСА за научни мисии ще бъде намален почти наполовина - със загуба от 3.4 милиарда долара. И списъкът продължава.

Европа ухажва американски учени, бягащи от политиките на Тръмп

Научният съветник на американския президент - Майкъл Крациос - казва, че тези съкращения трябва да бъдат „момент на яснота“ за научната общност, която според него дава „намаляваща възвръщаемост“ от 1980 г. насам. „Политическите пристрастия изместиха жизненоважното търсене на истината“, коментира той.

Съкращенията вече се отразяват и на университетите, където десетки милиарди долари под формата на грантове са отменени, а учените подлежат на нови ограничения как могат да харчат останалите средства.

Харвард съди администрацията на Тръмп заради забраната за чуждестранни студенти

САЩ затягат и имиграционната си политика за висококвалифицирани кадри

Броят на издадените H-1B визи е намалял, а Програмата за практическо обучение, която позволява на студенти да работят до две години след завършване, е ограничена. Това означава по-малко възможности за талантливи кадри да останат в страната.

Google, Amazon и Moderna са основани от имигранти или техни деца - както и почти половината от всички компании в класацията Fortune 500. Затова мнозина учени и икономисти предупреждават, че ограничаването на финансирането и имиграцията може да отблъсне най-талантливите умове от света.

В момента едва около 40% от чуждестранните студенти, завършили в САЩ, остават в дългосрочен план. Това не е новост, но според Франсис Арнолд, сегашната политика ще влоши допълнително тенденцията.

САЩ ще започнат „агресивно“ да отменят визите на китайски студенти

Много американски учени вече напускат страната - макар и с болка

Авторът на WSJ Кристофър Мимс цитира разговори с изследователи и инженери от водещи университети и технологични компании, всички от които споделят, че решението да напуснат САЩ не е било лесно. Но го намират за неизбежно: научните им проекти са недофинансирани, политическият климат е твърде враждебен, а административните бариери - непосилни. Някои дори посочват трудностите при пътуванията за международни конференции.

Големите технологични компании вече адаптират стратегията си: вместо да се борят с имиграционни пречки, просто откриват офиси там, където талантът вече се намира. Тази тенденция се ускори по време на пандемията, когато дистанционната работа стана норма.

Amazon откри най-големия си офис не в Сиатъл, а в Хайдарабад, Индия, още през 2019 г. Наскоро в Instagram компанията показа модерните удобства в офиса - зони за отдих, тенис маси, библиотека, дори крикет игрище.

Nvidia наскоро обяви планове за изследователски център в Шанхай, Microsoft строи нов кампус в Индия, а най-големият офис на Google извън САЩ също се намира в Хайдарабад.

Загубата на публични разходи за научноизследователска и развойна дейност и изключването на онези, които са готови да дойдат в САЩ, за да се възползват максимално от тях, ще имат ефект на домино за десетилетия напред, казва в обобщение носителката на Нобелова награда Франсис Арнолд. Тя добавя:

„Много от нашите големи компании няма да могат да намерят научни работници, стартиращите компании няма да бъдат създадени и няма да имаме хората, от които се нуждаем, за да обучим следващото поколение, нито тези, от които се нуждаем, за да информираме правителството на САЩ и отбранителните агенции.“