ЕС отделя 500 млн. евро за привличането на американски учени, низвергнати от Тръмп

В понеделник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разкри план за привличане на чуждестранни изследователи. Той ще бъде финансиран с половин милиард евро, насочени към кадрите, които създава американското висше образование.

„Ролята на науката в днешния свят е поставена под въпрос. Инвестициите във фундаментални, свободни и отворени научни изследвания са поставени под въпрос. Каква гигантска грешка“, заяви Фон дер Лайен. „Науката няма паспорт, няма пол, няма етническа принадлежност или политическа партия“.

Появявайки се заедно с френския президент Еманюел Макрон в легендарния парижки университет Сорбоната в понеделник, тя сподели, че инициативата „Изберете Европа за науката“ ще предложи програма на стойност 500 млн. евро от 2025 до 2027 г. за привличане на чуждестранни изследователи, за да „подпомогне най-добрите и най-ярките учени от Европа и целия свят“.

Макрон, от своя страна, заяви, че страната ще отдели още 100 млн. евро от програмата „Франция 2030“, за да привлече изследователи и да превърне Европа в „сигурно убежище“ за науката.

„Не може да има трайна демокрация без свободна и отворена наука“, категоричен беше той, цитиран от POLITICO.

WSJ: Тръмп планира да отреже с още 1 млрд. долара бюджета на Харвард

Няколко други участници в събитието, на което присъстваха двамата лидери, засегнаха усилията на Тръмп да намали федералното финансиране на научните изследвания и заплахите да съкрати парите на университети като Харвард в размер на милиарди долари заради консервативните критики към висшето образование и обвиненията в антисемитизъм в университетските кампуси. Както френският министър на висшето образование Филип Баптист, така и Робърт Проктор, изтъкнат професор по история на науката в Станфорд, определига случващото се отвъд Атлантика като „обратно просвещение“.

Ръководителят на европейската изпълнителна власт не посочи поименно американските изследователи или Тръмп, но целите ѝ бяха ясни. Тя дори постави в основата на речта си историята на Мария Кюри - носителка на Нобелова награда, която бяга от окупираната от Русия Полша във Франция.

Критиките на Макрон са по-ясни.

„Не трябва да омаловажаваме това, което е заложено на карта днес. Никой не би могъл да си представи преди няколко години, че една от най-големите демокрации в света ще премахне научноизследователски програми с мотива, че в тях има думата разнообразие“, каза той. „Никой не би могъл да си представи, че една от най-големите демокрации в света може с един замах да заличи възможността за получаване на виза за изследовател”.

Правителството на САЩ замразява милиарди финансиране към Харвард

Фон дер Лайен обяви също така, че ще представи „Европейски закон за иновациите“ и „Стратегия за стартиране и увеличаване на мащаба“, за да намали бюрокрацията и да увеличи достъпа до рисков капитал. Това, според нея, ще помогне за превръщането на иновативната наука в бизнес възможности. Тя обеща да кодифицира правно свободата на научните изследвания на континента, като предложи „Закон за европейското научноизследователско пространство“.

До 2030 г. ЕК иска страните от ЕС да отделят 3% от брутния си вътрешен продукт за научни изследвания.

Миналия месец Макрон обяви подобен план - „Изберете Франция за науката“, но инициативата беше посрещната с критики от страна на френските изследователи, които се борят университетите им да осигурят по-високи заплати и по-добри условия на труд, за да се конкурират с американските си колеги. Френският президент заяви, че са получили „няколкостотин“ кандидатури за програмата.

Макрон се опита да направи подобен опит и по време на първия мандат на Тръмп, след като президентът на САЩ се оттегли от Парижкото споразумение за климата, но не е ясно до каква степен планът „Да направим нашата планета отново велика“ е проработил. В понеделник той заяви, че програмата позволява на Франция да „приеме най-добрите изследователи“, чиято работа в областта на науката за климата е застрашена.