На пръв поглед Карстен Тем е просто още един учен с визия за по-добро бъдеще. Но всъщност става дума за човек, който вече повече от две десетилетия се опитва да изгради мост между човешките нужди и естествените способности на природата - чрез микроби, които се грижат за растенията така, както човешката наука дълго време не успява.

„Всеки жив организъм, от най-простия микроб до най-високото дърво, съдържа библиотека от генетична информация, усъвършенствана в продължение на милиарди години еволюция. Тези биологични данни превъзхождат дори най-напредналите ни цифрови системи“, пише Тем в есе за Fast Company, в което описва пътя си от докторант в Бъркли до главен директор по иновациите в Pivot Bio - компания, която помага на фермерите да отглеждат култури с помощта на микроби, а не синтетични торове.

Тем знае добре как изглежда скептицизмът. Когато преди близо 20 години заедно с колегата си Алвин започват да мечтаят за различен подход към земеделието, повечето хора ги гледат с насмешка . Двамата докторанти си задават въпрос, който за времето си звучи почти фантастично:

„Ами ако можем да събудим спящите способности на живите системи и те да работят заедно със земеделските производители?“

Идеята е проста, но амбициозна. Макар че 78% от въздуха около нас е азот, растенията не могат да го усвояват директно. В продължение на милиони години почвените микроби решават този проблем, като превръщат атмосферния азот в храна за растенията — процес, известен като фиксиране на азот. Но с масовото навлизане на синтетични торове тази естествена връзка е прекъсната, а много от микробите просто „замлъкват“.

Години наред земеделците пръскат торове върху полетата си, надявайки се поне част от тях да стигне до растенията. Реалността обаче е различна, като огромни количества се отмиват в реките, замърсяват околната среда и създават мъртви зони във водоемите.

С помощта на хидрогел и литиеви соли, новата технология улавя водна пара от въздуха и я превръща в чиста вода – без електричество, дори в пустинни условия като Долината на смъртта

Иновативно устройство на MIT превръща въздуха в питейна вода

В лабораторията в Бъркли Тем и Алвин започват експеримент, който изглежда обречен на провал - събират почвени проби от ферми в цялата страна, изолират обещаващи микроби и внимателно се опитват да събудят способността им за фиксиране на азот. За разлика от подхода с генно инженерство, те не създават нов живот, а събуждат потенциала на вече съществуващия.

„Спомням си как един ден надникнахме в епруветка с покълнало царевично семе — микробите вече колонизираха корените, фиксираха азот и го споделяха с растението. За първи път видяхме живо доказателство, че идеята ни работи“, разказва Тем.

Две десетилетия по-късно това вече не е научна фантастика. Микробните партньори на Pivot Bio се използват върху милиони акри земеделска земя по света, помагайки на фермерите да произвеждат повече храна с по-малко химикали и по-малко вреда за планетата. Само от 2022 г. насам технологията е спестила над 1,3 милиона метрични тона парникови емисии.

Тази тиха революция далеч не се ограничава до земеделието. Микроби, които разграждат нефтени разливи, бактерии, които „изяждат“ пластмасата, живи материали, които се самовъзстановяват - всички те показват как биологията може да предложи решения на проблеми, които индустрията дълго време не успява да преодолее.

Критиците се опасяват, че изследването открива пътя за безскрупулни учени, които искат да създадат подобрени или модифицирани хора

Създаване на човешка ДНК от нулата: Стартира спорен проект с непредвидими последици

Тем вижда в това бъдещето. Не съперничество между природа и технология, а сътрудничество. Според него именно тук човечеството има уникалния шанс да „води истински диалог с природата“, без да се опитва да я контролира или доминира.

„Изборът не е между природата и технологията. Истинският въпрос е да осъзнаем, че природата е най-сложната технология, която някога сме срещали“, категоричен е той.

Тем нарича това не просто технологична промяна, а „фундаментално преосмисляне на връзката ни с живия свят“. Докато повечето компании гледат към изкуствения интелект като път към бъдещето, той настоява, че машинното обучение, което природата провежда от милиарди години, е не по-малко впечатляващо - просто трябва да се научим да разчитаме езика му.

И ако микробите в царевичното поле в Калифорния са само началото, бъдещето може да принадлежи не на борбата между човека и природата, а на тяхното обединение.