На пръв поглед науката и вярата изглеждат като два свята в постоянен конфликт – единият се основава на доказателства, а другият – на убеждение въпреки липсата на такива.

Някъде дълбоко в човешкия мозък обаче, там, където рационалното отстъпва пред инстинкта, се крие една съвсем различна картина: невронна основа за чувство за святост.

„Чувството за свещеното има много силна основа в човешкия мозък“, казва д-р Майкъл Фъргюсън, невролог в Харвардската медицинска школа, пред Popular Mechanics.

Той се занимава с т.нар. невродуховност – сравнително ново направление, което изследва връзката между невронауката и духовните преживявания. През 2016 г. неговият екип публикува в Social Neuroscience изследване върху мормони, при което чрез ядрено-магнитен резонанс е проследена мозъчната активност по време на преживяването „чувствам Духа“.

Може би сред най-интересните зони е periaqueductal gray – област в средния мозък, свързана с регулиране на страха и болката. В друго изследване, публикувано през 2022 г. в Biological Psychiatry, Фъргюсън и колегите му използват данни, събрани от близо 200 пациенти с мозъчни увреждания.

С помощта на техника, наречена lesion network mapping, те откриват корелация между разположението на лезиите и самодекларираната духовност на пациентите. Резултатът всъщност е, че повреди в periaqueductal gray се свързват с понижено усещане за духовно приемане.

Това може да означава, че тази зона от мозъка поддържа способността за преживяване на свещеното.

Изследователи от Харвард и Принстънския университет са все по-уверени в неизбежната доминация на изкуствения интелект над човешкия мозък от "плът и кръв"

Земя срещу Вселена – изкуственият интелект като конкурент на човечеството

Според Фъргюсън не само тази структура, но и целият мозъчен ствол – включително средният мозък – играе активна роля в преживявания, които хората дефинират като духовни. Тези зони регулират основни жизнени функции като дишане и запазване на равновесие, а фактът, че именно те се свързват с усещане за „висша сила“, е „зашеметяващ“, казва ученият. Защото означава, че религиозният опит не е само културно обусловен или резултат от сложни когнитивни процеси в мозъчната кора – той е дълбоко биологично заложен.

„Чувството за свещеното и стремежът към духовност докосват изключително дълбоки инстинкти вътре в нас“, казва Фъргюсън.

Неговите изследвания всъщност не търсят доказателство за съществуването или отсъствието на бог. Вместо това те разкриват механиката на преживяванията, които хората обвързват с божественото. Но дори самият въпрос „Дали човешкият мозък е „създаден“ да вярва в Бог?“ – предполага съществуването на създател, коментира д-р Андрю Нюбърг, професор по интегративна медицина към Университета Томас Джеферсън.

„Тогава логичният въпрос със сигурност е: А не е ли именно това самият Бог?“, казва той.

Маркетинговият магьосник говори за ChatGPT, Тим Кук и последните технологични тенденции в подкаста Rapid Response

Защо евангелистът на Canva Гай Кавазаки вярва, че „AI е Бог“

Нюбърг посочва, че вярата в по-висша сила може да произтича от стремежа ни към връзка. „Имаме индивидуално тяло, но то трябва да взаимодейства със света“, казва той. „И така, нямаме избор – трябва да се свържем с нещо доста по-голямо от самите нас.“

Отвъд философията обаче той вижда и еволюционен смисъл. Според него организираната религия играе главна роля в създаването на обществата още от времето на Египет и Месопотамия. Религиозните системи не само задават морални норми и социално приемливо поведение, но и служат на биологията – чрез ритуалите хората се разпознават като част от група, което улеснява създаването на връзки и дори партньорства.

„Когато участваш в ритуал в църква или синагога, той идентифицира членовете на групата един спрямо друг. Така се изгражда спойка“, казва Нюбърг.

Откакто OpenAI пусна ChatGPT в края на 2022 г., технологичната индустрия в много случаи дава приоритет на комерсиализацията пред научните изследвания

Наука или бизнес? Силициевата долина загърбва сигурността на AI, за да бълва продукти

Ако погледнем по-голямата картина, в почти всяко социално животинско общество има лидер – алфа, на когото се отдава пълно подчинение. „При повечето социални видове има йерархия. Има алфа. Това може да се приеме за аналог на божество“, казва той.

А какво се случва в мозъка на атеистите? Фъргюсън предполага, че разликата може би се дължи на различна социализация – или е въпрос на възпитание. Но също така има възможност мозъкът на невярващия да е доста по-функционален в зони, свързани с рационалност.

Неговият по-дългосрочен научен интерес е изследването на трансцендентните състояния като потенциален ключ към неизползвани ресурси на човешкото съзнание. По негово мнение тези преживявания могат да бъдат изключително трансформиращи, а разбирането как и къде възникват в мозъка може да ни помогне да отключим скрити нива на съзнание.

„Смятам, че тепърва започваме да разбираме на какво е способен човешкият ум“, казва Фъргюсън.