Животът минава като на лента: Какво виждаме, когато умираме
Ново проучване на мозъчната активност при умиращи хора дава интересни подробности за процесите, които се случват в последната фаза от живота

„Да ти мине животът на лента“ е израз, който се използва за стресови ситуации, в които човек е уплашен, притеснен и се чувства в опасност.
Понякога се използва от хора, които са били в кома, в животозастрашаваща ситуация или, с други думи, на прага на смъртта.
И макар че тази фраза има по-скоро описателен характер, се оказва, че за такова усещане може да има и реални факти. Ново проучване на мозъчната активност при умиращи хора дава интересни подробности за процесите, които се случват в последната фаза от живота.
Учени наскоро успяват да сканират и запишат мозъчните вълни на човек в предсмъртно състояние. Пациентът е 87-годишен мъж, откаран в болница след тежко падане. Лекарите използват електроенцефалограф (ЕЕГ), апаратура, която улавя мозъчната дейност, докато се опитват да спасят мъжа, който получaва сърдечен арест.
Това обаче не е първият случай, в който е извършвано подобно изследване. Има записи на пациенти, които са били на животоподдържаща терапия и са оцелели. При тях обаче данните не са толкова подробни. Въпросният случай е първият познат, при който има детайлна картина на случващото се в мозъка преди смъртта.
„Години наред пациенти разказват парадоксални неща за преживяванията си, когато са били близо до смъртта. Това е много интересно, тъй като изглежда тези картини се появяват в някои области на мозъка точно преди той да се „изключи“ заради настъпването на смъртта“, казва Сам Парниа, директор на отдела за реанимационни изследвания в NYU Langone, пред Popular Mechanics.
В миналото се говореше, че това са просто анекдоти, допълва той.
„Но след по-задълбочени проучвания такива явления се установяват при около 10% от хората, т.е. около 800 млн. души по света“, казва Парниа.
При случая с 87-годишния пациент лекарският екип успява да запише около 15 минути от мозъчната му дейност преди смъртта. Анализът им се фокусира върху 30-те секунди преди и след спиране на сърдечната дейност.
Забелязват се промени в мозъчните вълни, участващи във функции като обработка на информация, памет и възприятия. Същите се активират и при сънища. Според научния екип това означава, че мозъкът „извиква спомени“.
„Най-интересното е, че това се случва точно преди мозъкът да изключи. Т.е. резултатите от проучването подкрепят описания на видяното от пациенти“, казва Парниа.
Изводите обаче не могат да се считат за окончателни, защото въпросният пациент е бил в лошо здравословно състояние. Той е имал кървене и подуване на мозъка, както и гърчове. Освен това години наред е приемал лекарства против припадъци. Това допълнително намалява достоверността на данните, както и на анализа.
Лекарите не са имали възможност да сканират мозъка на същия човек в здраво състояние, за да направят сравнение. Така че теорията „животът минава като на лента“ си остава просто предположение, макар и вече подкрепена с някои доказателства.
Лекарите, работили с този пациент, пишат, че се забелязва „кръстосано свързване“ на алфа и гама мозъчните вълни. Същият процес се наблюдава при здрави хора, които си припомнят нещо, т.е. може да се твърди, че с умиращия пациент се е случило нещо подобно.
По правило алфа вълните се свързват с координацията и способността за учене. Гамата пък се активират при дейности като запомняне, концентрация и повишена бдителност.
До сходни изводи стигат и учени от университета в Мичигън. Те установяват повишена активност на гама вълните при двама пациенти в кома, които умират след сърдечен арест. В тяхното изследване се посочва, че тъй като гама вълните са свързани със съзнанието, най-вероятно в мозъка се активира зоната, отговорна за сънищата.
„Механизмите и значението на тези процеси не са изучени до край, но те показват, че и умиращият мозък може да бъде активен“, се казва още в изследването.
Иначе казано – не може изцяло да се изключи възможността за преминаване като „на лента“ на събития от живота.
Преди мозъкът да се изключи, в него се активират зони, които са потиснати при нормалното функциониране, т.е. при ежедневното изпълнение на различни задачи, твърди Парниа.
Според него това са „аспекти от реалността при смърт, до които обикновено нямаме достъп“.
Към момента не е възможно да се съберат повече данни за случващото се при смъртта, защото това състояние на мозъка трябва да бъде сравнено с нормалното, т.е. човек трябва да бъде наблюдаван обстойно и в двете ситуации.
„Тъй като при здрави хора не се очаква да настъпи фатален изход, ние можем да наблюдаваме в болнични условия само хора със силно влошено здравословно състояние“, пише в проучването от Ню Йорк.
Това, че са успели да изследват 87-годишния умиращ пациент определено е случайност. Лекарите от Мичигън пък посочват, че проучванията трябва да се разширят върху по-голям брой пациенти. И може би един ден ще е ясно какво вижда човек, когато умира.